Медик зад кадър

Имала съм много щастливо детство, при баба и дядо. По цял ден игра навън с децата, нещо което сегашните деца го нямат, разказва д-р Грънчарова. Тя и брат й са поделили любовта на родителите си. Елисавета е била слабостта на баща си, а пък брат й е бил любимецът на майка й. Помни съветите, които баща й е давал. Един от тях определя като най-ценен, защото винаги я е предпазвал от сериозни главоболия. А именно – първо да помисли, а после да действа.

 

През годините е успяла да

се убеди, че много мъдрост има в народните поговорки и че за почти всяка житейска ситуация има подходяща поука. Иска на тях да научи и дъщеря си, която е на 12 години. Най-много й тежи, че не й остава достатъчно време, за да го посвети само на детето си. Съпругът й не е лекар, нито пък има общо със здравната система, с усмивка уточнява тя. На кулинария се е научила от майка си. Така на празничната трапеза винаги приготвя ястия, по мамина и по бабина рецепта.

Д-р Грънчарова има специално

отношение към музиката. Свирила е на пиано от 7-годишна. Заради изпитите след седми клас обаче спира де се занимава активно. Пианото й е в Дупница и винаги когато си отива у дома, свири. Това й помага да се откъсне от ежедневието и грижите. Освен това е успяла да запази живо едно приятелство, родило се още в детската градина: „Моята приятелка се казва Даниела Божкова. И макар, че не се срещаме толкова често, колкото бихме искали, благодарение на социалните мрежи се виждаме и чуваме почти ежедневно."

Старши лейтенант д-р Грънчарова вече 7 години

е част от екипа на ВМА- София. Казва, че пагонът колкото тежи, толкова и дава. Работи в един от най-високо технологичните центрове по трансфузионна хематология в България. Тук  „попива" знания и опит от своя ръководител професор Румен Попов. Пациентите на д-р Грънчарова са здрави хора, които идват да даряват кръв, най- често за близък в нужда.

Дарителите са притиснати от тревогите си,

а да ги успокои и предразположи, не е най-лесното предизвикателство, с което докторът се справя. „Важно е по време на даряването те да не мислят за своите проблеми и да се върнат пак като кръводарители, но вече по собствено желание, а не по нужда", казва д-р Грънчарова. Първото й работно място, след като завършва МУ- Плевен е Кръвната банка на Майчин дом. Помня, че бях много стресирана и уплашена, защото тази специалност не е застъпена в обучението ни, разказва тя. Попаднала е на невероятен екип, които са я научили на всичко необходимо.

Избира да специализира трансфузионна хематология

покрай житейските перипетии на своя приятелка. „Тя изгуби бебето си, заради имунологичен конфликт между майката и бебето", обяснява специалистът. Стана ми интересно как майката сама ще атакува бебето си, добавя д-р Грънчарова. „Трансфузионните хематолози са медиците, които са скрити, но без които нито една трансплантация не може да стане", категорична е д-р Грънчарова. От ежедневието разпуска с йога и с разходки в планината. Открила е, че в прегръдките на планините има много манастири, в които освен историята, има и светлина, хармония и любов.