Образите в огледалото

Откривам го в България, където също оперира пациенти. Отделя от времето си, за да си поговорим, за житейските избори и за професионалните победи. Питам го има ли нещо, което го е трогнало, наскоро. Казва ми, че това е благодарността и уважението на един човек от Варна. Разказва ми, че преди три дни му се е обадил непознат мъж.

Поискал е среща с него.

Уговорили се. Човекът дошъл с влака само, за да му донесе грозде от лозето, което гледа. Казъл на доц. Герганов, че никога няма да забрави как преди 10 години той е спасил жена му. Та от уважение и от благодарност му носи от това, което е произвел. „Това беше изключително трогателно за мен. Човекът беше дошъл, за да ми благодари, за нещо което съм направил и то преди години", казва медика.

 

И добавя, че този случай показва,

как резултата от работата на лекарите топли сърцата на хората. Казва ми още, че помни думите на баща си, така да живее, че когато се бръсне сутрин да не се срамува от това, което вижда в огледалото. Този съвет е изречен не само от един достоен човек, но и от прекрасен лекар. Защото бащата на доц. Герганов е бил едно от светилата в коремната хирургия на ВМА.

Доц. Герганов има и свое

професионално кредо. Опитва се да го спазва, защото в него е заключена гаранцията образът в огледалото да му харесва. Той е открил, че независимо от успеха, който е постигнал предния ден, да започва новия от нула, но в стремеж накрая да е успешен. „Това, че си бил успешен със сто пациенти, не означава, че ще бъдеш успешен и с този, който лежи на операционната маса. Не можеш да разчиташ на миналото си, трябва всеки ден да се доказваш ", добавя той.

Разказва, че интересът му към медицината

е провокиран още от ранно детство. И то именно от баща му. Не е било родителска препоръка за бъдеща професионална реализация, както ще си помислят мнозина. По-скоро е било респект и уважение към личност и професия. „Неговият ролеви модел, примерът, който ми е давал е бил достатъчно заразяващ", обяснява доц. Герганов.

Детството му е било щастливо и спокойно

Игра на фунийки, каране на колело из кварталните улици на "Дианабад" в София. В онези години квартала се е наричал „Червена звезда". Когато е бил на 10 годишна възраст семейство му заминава за Африка. Баща му е трябвало да работи 3 години в Етиопия. Така се озовава за една година ученик в руско и за една година в английско училище на друг континент.

Когато се прибира в България

продължава обучението си в руско училище, след това завършва Националната природо математическа гимназия. Казва, че любимият му предмет е бил биология. Оказало се е, че в неговия клас са събрани младежи, изкушени от биологическата наука, вероятно и за това, след завършването повечето от тях са станали я биолози, я лекари. Приет е медицина в София, само че според правилата от онези години, вместо в Медицинския университет отива в казармата.

Разпределен е на летището в Граф Игнатиево

Доц. Герганов се оказва последен набор младежи, които отбиват военна служба преди университета. Следващите след него влизат в казармата, след като завършат висшето си образование. "Казармата тотално те откъсва от живота, който си водил и от инерцията, която си набрал. Попадаш в едно безвремие на един паралелен свят", шегува се той.

Казва, че тези години за него, не са

напълно загубено време. Всеки миг е употребявал за лично развитие. Дългите часове на пост е използвал да трупа знания по английски, учил е думи. Четял е много книги и не е допуснал военната машина да притъпи интелекта му. След като се уволнява, отива в университета и то с ясното убеждение, че медицина не се учи изпит за изпит. Че това е системен процес на натрупване на знания. Предметите, които не са му били приятни са онези, които са стояли далеч от медицината, като физиката например.

В пети курс започва да работи като

медицинска сестра в нервно интензивно отделение в ИСУЛ. Отишъл е там, защото вече е знаел, че неврохирургията е неговата любов. „Там беше моят първи досег с клинична среда, с пациентите и с техните заболявания", казва той. Споделя, че винаги е искал да стане хирург. Желаел е обаче, да стъпва по своя пътека, затова е било ясно, че няма да се насочи към специалността на баща си, коремна хирургия. „ Моят път трябваше да си го извървя сам. От друга страна, беше интересът ми към мозъка и към структурата му", казва той.

 

След като завършва медицина

Започва работа в спешната помощ в Радомир. „ През 1996-97 година беше криза, нямаше никакви свободни места в големите болници. За това трябваше половин година да работя в бързата помощ на Радомир. По-късно се появи конкурс за Пирогов, който спечелих ", спомня си той. Идвайки на работа в най-голямата спешна болница в страната се запознава и с бъдещата си съпруга. Няколко години след Пирогов, става докторант на проф. Романски. Така 5 години работи в болница „Св. Иван Рилски". „ Тогава темата на дисертацията ми беше хирургия на вестибуларни шваноми. А в света, когато се каже вестибуларни шваноми, се асоциира само с едно име, на проф. Маджид Самии, който е и "суперзвезда" в световната неврохирургия. И аз отидох на специализация за три месеца при него", спомня си доц. Герганов.

Получава предложение от проф. Самии

да работи в Хановер. Две- три години се колебае дали да го приеме. Подкрепа получава от любимата и решава да заминат всички заедно с 6 годишната им дъщеря. Година по-късно в Германия се ражда синът му. Днес той е 12 годишен, а докторът се надява, един ден и той да се изкуши да влезе в храма на Хипократ. Дъщеря му следва международни отношения в Америка. Доц. Герганов мечтае да има много свободно време, за да пътува. Сега го прави, но по работа.