Мониторинг на трансплантациите в болниците

Тя е насочена към решаване на ключови проблеми като недостига на органи, който е на лице в световен мащаб, както и към увеличаване на трансплантациите у нас, които са пъти по-малко от другите европейски държави. Към настоящия момент от присаждане на нови органи у нас се нуждаят 1139 души. 1018 болни чакат за трансплантация на бъбреци, 47 души за сърце, за на черен дроб -46 пациенти за черен дроб, 18 души за бял дроб и 10 болни за панкреас.

 

Програмата обхваща всички етапи в трансплантационния

 

процес- насърчаване на донорството, координацията, логистиката, извършването на самите операциите, възстановителния период и др. Програмата е насочена и към увеличаването на преживяемостта на реципиентите след трансплантация като се достигне европейското ниво от 70% петгодишна преживяемост след извършена трансплантация. Програмата цели още повече донори на стволови клетки, както и подкрепа за живото донорство-родствено и кръстосано. В тази връзка са предвидени мерки, които обхващат дейността на болниците, координаторите и цялото обществото. Още тази година е планирано сформирането на Национален координационен съвет (НКС), който ще има за задача да ръководи програмата.

 

МЗ и ИАМО ще определят шестима регионални

 

координатори. Те ще трябва да проследяват донорските ситуации в конкретния район и да ежемесечно да отчитат причините, поради които не се подават потенциални донори от болниците в тези региони. 30 областни координатори, от които поен трима в София-град. пък ще бъдат отговорни за лечебните заведения. Ще има и по един координатор в донорските бази и в болниците, в които се извършват трансплантациите. Програмата е насочена и към разработване на механизми за улесняване на идентифицирането на донорите на органи в България и трансграничния обмен в Европа.

 

Предвиждат се и обучения на медицински специалисти

 

и от интензивното отделение и спешна помощ за идентифициране на потенциални донори на орган. По-голяма ангажираност е предвидена и за болничните шефове. Предлага се в договорите им за управление на лечебните заведения, извършващи дейности по донорство, да бъде вписана и тяхната изрична отговорност за организиране на процеса по откриване, поддържане и предоставяне на потенциални донори с установена мозъчна смърт, както и за контрола върху дейността, предвижда програмата.

Планирани са и различни обучения за директорите на болниците, лекарските екипи, координаторите и др.

 

Програма създава и възможност за ползване на

 

информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация. За тази цел е планирано изграждане на връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на ИАМН, НЗОК и МЗ. Също така ще се въведе и система за за отчетност и мониториране на резултатите от трансплантационната дейност по лечебни заведения. Програмата предвижда още подобряване на логистиката, осигуряване на 24-часова възможност за комуникация между координаторите и ИАМН. Относно повишаването на капацитета на националната публична донорна банка за стволови клетки и костен мозък, се предвижда създаване на стандарти за добра лабораторна и медицинска практика, както и повишаване на квалификацията на специалистите.

С цел привличане на общественото внимание са предвидени информационни кампании и включване на теми за трансплантацията и донорството в учебните планове на средните училища.