Увеличават се усложненията от ужилвания

Причината за тази тенденция е, че по-голямата част от градското население вече е с повишена алергичност. Това води до токсоалергична реакция, която е в резултат на ужилване или ухапване. Възможна е поява и на усложнения: тежка локална реакция, при която може да се образуват везикули или с други думи мехурчета на мястото на ужилване. Това е входна врата за инфекции , като тежката форма е червен вятър. Най-тежката проява е токсоалергичен шок или оток на горните дихателни пътища с усещане на задух, обясни още доц. Гешева.

 

При ужилване задължително трябва да се

 

потърси лекарска помощ, особено когато има общи прояви, а не само локални, категорична е тя. Локалните са болка, оток, зачервяване, а в някои случаи сърбеж или лека болезненост на мястото на ужилване. При по-тежките реакции обаче може да се появят и животозастрашаващи симптоми.

Животоспасяващото е прилагане на адреналин при шокови състояния. Хората трябва да бъдат бдителни, дори и в миналото да не са имали алергична реакция при ужилване. Това не е гаранция, че тя няма да се отключи, защото във всеки един момент може да се появи алергия. 

 

Изключително високи са рисковете при консумация

 

на диворастящи гъби. Затова доц. Гешева изрично апелира хората да не ги консумират. „Пациентите много често са абсолютно неподготвени, включително и хора с претенции, че много добре разпознават гъбите, позволяват си да ги берат и в крайна сметка може да стигнат в „Пирогов", обясни началникът на Токсикологията в спешната болница. Особено опасна е зелената мухоморка, като смъртността при консумация е до 90%., двойник на полска или ливадна печурка. Обикновено пациенти, яли опасната гъба

 

стигат до спешния кабинет през месеците

 

юли, август и септември. Добрата новина е, че през тази година засега няма такива случаи. Около 5 до 7 пациенти обаче има седмично с отравяне от други диворастящи гъби, които не водят до чернодробно увреждане и клиничната картина се овладява за 2-3 дни.

„Апелирам, настоявам да не се консумират диворастящи гъби, лечението е изключително скъпо и не винаги постигаме желания ефект. Правим всичко, което може да се направи в България и въпреки това изходът може да е летален. 5 хил. на ден струва терапията на човека, който ходи в гората и бере и яде гъби. Изключително травмиращо е и за токсиколога, защото правим всичко, което трябва и въпреки всичко има неблагополучие", сподели доц. Гешева.