Проблемите в сектора са много, трябва да ги променим, за да ни вярват, казва д-р Иван Кокалов
Ваня Гъркова vaniagarkova@abv.bg
Подписването на Колективния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване" предизвика поредица от негативни коментари от страна на работодателските организации. Стъпка в правилната посока ли е повишаването на минималните заплати в сектора, попитахме д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ.
Колективният трудов договор е един успех. Моят подпис стои под него на първо място от синдикатите. Мисля, че водихме едни много добри преговори, разбира се имаше и противоречия. Не мога да разбера колегите от Лекарския съюз, тъй като ние заедно се борим да задържим кадрите в България, да има кой да лекува българите. В същото време разбрах, че те не са били доволни, че щели да фалират болници, от къде ще бъдат взети парите. Всичко това е сметнато и това не е първият колективен договор, който подписвам. И да разсеем едно разбиране или измама- ние сме подписали Колективния трудов договор за началните работни заплати в отделните категории лечебни заведения, не сме подписали минимални осигурителни прагове. Нека да го прочетат. Това са начални заплати, под които не може да се падне, от тях може да се върви нагоре. Нека да разсеем това недоразумение, защото някой не е прочел добре договора. Всеки път, когато синдикатите договорят нещо като увеличение на минималните заплати в страната, започва един рев на работодателите, че ще се увеличи безработицата, че не знам си кой ще фалира, такова нещо никога не се е случвало, аз го гарантирам, има изследвания на нашия институт. Естествено е, че на работодателите не им се дават пари, но в същото време трябва да се мисли държавнически. Няма определена категория специалисти, ние имаме недостиг на медицински сестри, лаборанти и акушерки, в същото време Западна Европа изпитва глад и ги примамва с добри заплати. Редно е и от политическа гледна точка, затова и с министерството все пак си стиснахме ръцете да увеличаваме доходите, за да задържаме лекарите тук, да има кой да лекува българите. Виждам, че има реакция от страна на лидери, представители на национални и работодателски организации, но това е нонсенс, тъй като хората, които са подписали, са представили документи, че са оторизирани от техните организации, не е необходимо мен да ме оторизира Пламен Димитров да подписвам договор, защото аз съм лидер на федерацията и тя като ме оторизира това е достатъчно от юридическа гледна точка. Проблеми в здравеопазването и работниците в този сектор са много. От гледна точка на синдикатите си остава проблема с доходите. Ние трябва да продължаваме да увеличаваме доходите и на тези, които получават пари през държавния бюджет и МЗ, и през касата. Разбира се, различни са механизмите. Един от тях е и контрола върху разхода, друг от тях е увеличаване на приходите. Така че в сърцевината са доходите. Разбира се, основен проблем са още квалификацията и правата на работещите, защото в много голяма частните болници не се съблюдава кодекса, не се съблюдава работното време, не се плаща за празници, така че има много проблеми, които са в ръцете на синдикатите. Ние трябва чрез законодателството и чрез нашата активна дейност да ги променим, иначе хората няма да ни вярват.
Според индекса, който я измерва, България има 43 точки, което под критичния праг от 50 т., резултатът ни сред страните в ЕС, е само преди Унгария, показват данните на Трансперънси Интернешънъл
Ако не бъдем чути, сме готови и на протести, подобни, промени не може да се правят без предварително обсъждане със съсловните ни организации, казват от БАПЗГ, БАПФ и БСЛАФ
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм