Ловец на успехи

Тя е на 36, а вече е шеф на отделението по неврология на най-голямата спешна болница в страната, Пирогов. Благодари на съдбата, че получава доверието на проф. Балтов и проф. Габровски, които са ръководители с модерна визия, даващи път на младите да менажират и да правят екипи от медици с ентусиазъм за работа и промяна. Именно тази възможност, мотивира д-р Димитрова да стане част от екипа на Пирогов и да приеме предизвикателството, което ръководството поставя да се обнови Отделението по нервни болести и да поеме по нов път на развитие като център за съвременно лечение на мозъчни инсулти.

 

В рода на д-р Димитрова няма лекари

Майка й и баща й са начални учители. Тя е завършила Математическата гимназия, която е и сред най-елитните училища в Русе, където се създава конкурентна и стимулираща образователна среда, там среща много целеустреми и амбициозни хора, с които са близки и сега. Имала е интерес към хуманитарните науки и почти до абитуриентския бал е мислила дали да не продължи образованието в тази посока. На везните са стояли правото и медицината. Решава изкуството на Хипократ да победи. Така се озовава в група за подготовка за кандидатстудентски изпити по медицина. Там са младежи, които от три години се готвят по химия и биология за медицинските университети. Учителката, която водила подготовката, била скептична при появата й, защото се впуска в надпреварата в последния възможен момент. Така тя е трябвало за броени месеци да догони останалите кандидатстуденти. Споделя, че си е поставила за цел да успее и го доказва. Приета е, а новината съобщава именно учителката, проявила съмнение в успеха. "Е, макар че последна дойде ти донесе първите добри новини, за успешно представяне на изпитите. Честито!" Това е първата среща на Мария с успехите, зад които стоят добре обмислени цели.

Така се случва и с избора на специалност,

а по-късно с началните стъпки в професията. Първото работно място на д-р Димитрова е ВМА, където е зачислена като специализант след конкурс. А първият работен ден за нея е незабравим. Той е 1 декември. „Помня го толкова живо, все едно беше вчера", разказва тя. Тогава бил празникът на лечебното заведение и колегите я потапят в тържествената атмосфера. Споделя, че хората, които са я обучавали, са й вдъхнали вярата, че има криле за медицината и на тях може да лети добре. „ До края на живота си ще бъда благодарна на проф. Генов и на д-р Принова, която пряко се е занимаваше с моето обучение. Тези хора ме накараха да се влюбя в медицината и в неврологията, научиха ме да не губя професионалното си любопитство", добавя д-р Димитрова. На същото учи д-р Димитрова и своите специализанти, които са най-голямото богатство на Отделението, а за нея е изключителна радост да ги вижда как напредват в познанието всеки ден.

Разказва, че от няколко години

в неврологичната общност среща все повече млади лекари, което я изпълва с радост, че тази специалност става по-желана. Вече година е част от екипа на Пирогов. Д-р Димитрова е началник на отделението по неврология. Тя има отговорността да управлява една от най-младите структури на болницата. В екипа й има 36 човека, лекари, сестри, кинезитерапевти и санатири. Следващата професионална цел, която си е поставила е да докаже, че това отделение ще заеме достойно място на картата на неврологията в столицата. Любовта на живота си среща в университета. Били състуденти, в една група дори. От дистанцията на времето казва, че са пораснали заедно. Днес той лекува сърцата на хората, но в друга болница, не в нейната.

Кръстена е на баба си

по бащина линия. Библейското име, което носи, казва че определя и харизмата на всички Марии. Друго определящо е мястото, където е родена, град Русе и срещите с русенци, винаги помагащи и подкрепящи. Така се случва с дарението, което наскоро Отделението получава в най-точния момент. Нейн съученик, русенец, впечатлен от натовареността на Пирогов, решава да събере средства за помощ по време на форум, на който участва. „Това не е единствения случай, в който получавам подкрепа от съгражданин, просто е потвърждение на това, че родното място и училището ми са ме срещнали с впечатляващи хора", усмихва се
д-р Димитрова.

Аз съм длъжник на моето дете

казва лекарката. Не ми остава достатъчно време, което да посветя на близките си. За това хобито й е да кара със сина си колело през лятото и да реди пъзели с него през зимата. Момченцето й е на седем години. Тази есен ще бъде първокласник. Вече е записан в училище, което дава добра математическа подготовка. А емоцията на първолака е обхванала цялото семейство. Раницата вече е купена, до голяма степен са подготвени и най-важните неща за училище. Остава да бъдат изпълнени последните инструкции, които ще даде учителката на първата родителска среща.

Д-р Димитрова не забравя

думите на майка си, изречени в ученическите й години, че най-големият порок е мързела. „Веднъж майка ми, вероятно забелязвайки, че си губя времето безцелно, попита какво правя, а аз й отговорих, че мързелувам. Погледнах я и разбрах, че това никак не е добре. От тогава никога не си позволявам да бездействам, дори когато си почивам, пак нещо гледам да напиша, да прочета, да науча", с усмивка разказва тя. Вероятно на този майчин урок ще научи и сина си. Сега обаче, д-р Димитрова очаква своята лятна ваканция. Макар и кратка, ще я запълни с отдаденост на любимите хора, за да изкупи греха на лекарите, които дават голяма част от времето и мислите си за болните, а много малко от всичко това на близките.