лица

Ловец на успехи

09-08-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Ловец на успехиРусенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Броени дни преди християнския празник Голяма Богородица се срещам с една именичка, за да си поговорим за името, за вярата и за житейските пътища. Тя е родом от Русе и е началник на отделението по неврология в Пирогов. Това е доктор Мария Димитрова, усмихната и прицелила се в поредния житейски успех.
Тя е на 36, а вече е шеф на отделението по неврология на най-голямата спешна болница в страната, Пирогов. Благодари на съдбата, че получава доверието на проф. Балтов и проф. Габровски, които са ръководители с модерна визия, даващи път на младите да менажират и да правят екипи от медици с ентусиазъм за работа и промяна. Именно тази възможност, мотивира д-р Димитрова да стане част от екипа на Пирогов и да приеме предизвикателството, което ръководството поставя да се обнови Отделението по нервни болести и да поеме по нов път на развитие като център за съвременно лечение на мозъчни инсулти.

 

В рода на д-р Димитрова няма лекари

Майка й и баща й са начални учители. Тя е завършила Математическата гимназия, която е и сред най-елитните училища в Русе, където се създава конкурентна и стимулираща образователна среда, там среща много целеустреми и амбициозни хора, с които са близки и сега. Имала е интерес към хуманитарните науки и почти до абитуриентския бал е мислила дали да не продължи образованието в тази посока. На везните са стояли правото и медицината. Решава изкуството на Хипократ да победи. Така се озовава в група за подготовка за кандидатстудентски изпити по медицина. Там са младежи, които от три години се готвят по химия и биология за медицинските университети. Учителката, която водила подготовката, била скептична при появата й, защото се впуска в надпреварата в последния възможен момент. Така тя е трябвало за броени месеци да догони останалите кандидатстуденти. Споделя, че си е поставила за цел да успее и го доказва. Приета е, а новината съобщава именно учителката, проявила съмнение в успеха. "Е, макар че последна дойде ти донесе първите добри новини, за успешно представяне на изпитите. Честито!" Това е първата среща на Мария с успехите, зад които стоят добре обмислени цели.

Така се случва и с избора на специалност,

а по-късно с началните стъпки в професията. Първото работно място на д-р Димитрова е ВМА, където е зачислена като специализант след конкурс. А първият работен ден за нея е незабравим. Той е 1 декември. „Помня го толкова живо, все едно беше вчера", разказва тя. Тогава бил празникът на лечебното заведение и колегите я потапят в тържествената атмосфера. Споделя, че хората, които са я обучавали, са й вдъхнали вярата, че има криле за медицината и на тях може да лети добре. „ До края на живота си ще бъда благодарна на проф. Генов и на д-р Принова, която пряко се е занимаваше с моето обучение. Тези хора ме накараха да се влюбя в медицината и в неврологията, научиха ме да не губя професионалното си любопитство", добавя д-р Димитрова. На същото учи д-р Димитрова и своите специализанти, които са най-голямото богатство на Отделението, а за нея е изключителна радост да ги вижда как напредват в познанието всеки ден.

Разказва, че от няколко години

в неврологичната общност среща все повече млади лекари, което я изпълва с радост, че тази специалност става по-желана. Вече година е част от екипа на Пирогов. Д-р Димитрова е началник на отделението по неврология. Тя има отговорността да управлява една от най-младите структури на болницата. В екипа й има 36 човека, лекари, сестри, кинезитерапевти и санатири. Следващата професионална цел, която си е поставила е да докаже, че това отделение ще заеме достойно място на картата на неврологията в столицата. Любовта на живота си среща в университета. Били състуденти, в една група дори. От дистанцията на времето казва, че са пораснали заедно. Днес той лекува сърцата на хората, но в друга болница, не в нейната.

Кръстена е на баба си

по бащина линия. Библейското име, което носи, казва че определя и харизмата на всички Марии. Друго определящо е мястото, където е родена, град Русе и срещите с русенци, винаги помагащи и подкрепящи. Така се случва с дарението, което наскоро Отделението получава в най-точния момент. Нейн съученик, русенец, впечатлен от натовареността на Пирогов, решава да събере средства за помощ по време на форум, на който участва. „Това не е единствения случай, в който получавам подкрепа от съгражданин, просто е потвърждение на това, че родното място и училището ми са ме срещнали с впечатляващи хора", усмихва се
д-р Димитрова.

Аз съм длъжник на моето дете

казва лекарката. Не ми остава достатъчно време, което да посветя на близките си. За това хобито й е да кара със сина си колело през лятото и да реди пъзели с него през зимата. Момченцето й е на седем години. Тази есен ще бъде първокласник. Вече е записан в училище, което дава добра математическа подготовка. А емоцията на първолака е обхванала цялото семейство. Раницата вече е купена, до голяма степен са подготвени и най-важните неща за училище. Остава да бъдат изпълнени последните инструкции, които ще даде учителката на първата родителска среща.

Д-р Димитрова не забравя

думите на майка си, изречени в ученическите й години, че най-големият порок е мързела. „Веднъж майка ми, вероятно забелязвайки, че си губя времето безцелно, попита какво правя, а аз й отговорих, че мързелувам. Погледнах я и разбрах, че това никак не е добре. От тогава никога не си позволявам да бездействам, дори когато си почивам, пак нещо гледам да напиша, да прочета, да науча", с усмивка разказва тя. Вероятно на този майчин урок ще научи и сина си. Сега обаче, д-р Димитрова очаква своята лятна ваканция. Макар и кратка, ще я запълни с отдаденост на любимите хора, за да изкупи греха на лекарите, които дават голяма част от времето и мислите си за болните, а много малко от всичко това на близките.



Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019