Аз правя заплатите в болницата, но не ги харесвам

Нашите сестри получават сравнително добри възнаграждения, но те работят почти двойно, казва д-р Савчева

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Първият е българин на 58 години, който живее във Франция. По време на отпуската си пада от почти 20 м височина и беше приет в нашата реанимация. Той е с пълно прекъсване на гръбначния стълб, а ние нямаме неврохирургия. Човекът трябваше да бъде преведен в Университетската болница в Плевен. Той беше и на апаратна вентилация, което е доста сериозно предизвикателство по отношение на организацията на транспорта и преместването му в другата болница. Същият ден се случи още един неприятен инцидент. 35-годишен мъж с мотор е блъснат от лек автомобил и постъпи при нас в тежък шок, с множество фрактури, с лезия на пикочен мехур и доста сериозно раздробяване на таза. Тъй като травмата е комбинирана и много тежка, колегите проведоха консултация по телефона с проф. Асен Балтов, директорът на „Пирогов", а проф. Петър Тивчев беше тук. Пациентът трябваше да бъде стабилизиран, за да може да се овладее шоковото състояние и да бъде транспортиран до клиника, в която да се извършат тези множество оперативни интервенции. Тогава се намеси проф. Балтов, който изпрати екип от лекари. Те дойдоха със стабилизаторите, направиха нужната манипулация върху таза, за да е устойчив. Бяхме уговорили, че колегите ще си получат хонорарите за оказаната консултативна помощ. Те обаче отказаха категорично всякакво плащане. Без да търся проф. Балтов, в понеделник още в 8 часа сутринта той ми се обади, за да попита за състоянието на пациента, да разбере дали сме го стабилизирали и кога можем да го транспортираме. Аз съм вече 10 години директор и за мен винаги преместването на даден пациент е предизвикателство, защото винаги имаме отказ от другите болници под рубриката „той не е транспортабилен", няма как да го вземем. В случая проф. Балтов беше инициатора за бързото му превеждане в „Пирогов". В понеделник пациентът се стабилизира и във вторник го транспортирахме. Отново предложих на проф. Балтов да сключим договор между двете болници, за да си платим консултативната помощ и той отново ми отказа да превеждаме каквито и да било средства. Каза ми: „Помагаме, за да спасим един човешки живот". В последно време медицината е предимно обменяне на пътеки, процедури, пари, стотинки и т. н. И все по-малко, за съжаление, е лечение. Аз съм изключително благодарна на проф. Тивчев и проф. Балтов, на техните екипи, които дойдоха и свършиха работа на място. Ние, областните болници, сме поставени в едно даста сериозно състояние, защото такива болни обикновено никой не ги иска, в много случаи ние нямаме нужната компетентност, нямаме договори с касата за високоспециализирана помощ, от каквато те имат нужда. И изпадаме в затруднено положение.

- Имали ли сте случаи, при които трудно сте се справяли?

- Преди години имахме родилка с много тежка варицела, която беше със засягане на бял дроб. Тогава министър беше проф. Николай Петров и той каза, че при това изключително тежко състояние трябва веднага болната да се преведе в университетска болница. Да, но никой не иска такъв пациент. Слава Богу, през годините благодарение на изключителните възможности на специалистите в нашата реанимация, ние сме превеждали тежки пациенти. Благодарна съм, че все още ги имаме тези колеги, които са на много високо професионално ниво и може да се разчита на тях. Шефът на реанимацията ни д-р Иванов е със специализации в Белгия, в Швейцария, изключително опитен човек, който може да работи на най-високо ниво. Слава Богу, че все още ги имаме тук в болницата.

- Не ви ли е обидно, че спасявате толкова тежки случаи и то за ниско заплащане, а в същото време на морето за промивка на ухо са взели 530 лв.?

- Всяко едно лечебно заведение си е направило някакъв ценоразпис и работи по него. Защо колегите имат такъв, аз не мога да кажа. Нашият няма нищо общо с този и не може да има. В последните дни виждам много спорове в социалните мрежи, много упреци към софийски клиники, които имат подобни, а дори и по-високи цени. Да, но ние сме поставени в една пазарна среда. Пациентите са тези, които избират. Аз не приемам това, че пациентът е отишъл в едно лечебно заведение, избрал го е абсолютно съзнателно, платил е тази цена и след това прави доста груби и неприятни коментари в социалните мрежи. Хората имат право на избор. Давам ви пример – в нашата болница им се струва висока дори потребителската такса, а след това отиват в софийска клиника и искат второ мнение, където плащат доста сериозни суми за услуги, за които ние няма да вземем такива пари. Пациентите определят пазара. Ако ние не ходим там, където цените са прекалено високи, те просто ще бъдат един формален ценоразпис. Той ще стои на вратата, но никой няма да е платил тази цена.

- Тази практика на морето съществува много отдавна. Там се вдигат цените, заради чужденците.

- Има някакви договорки между застрахователите и тези практики. Това наистина са неща, които отдавна се знаят, а ние и да ги коментираме, едва ли биха се променили. Има контролни органи, които това им е вменено като задължение, да проверяват, да регулират и т. н. Нас касата ни провери преди месец всички плащания за 2019 г. След като може да бъдат контролирани едни, трябва да бъдат проверявани и другите.

- Успяхте ли да направите разчети при повишението на някои клинични пътеки, с колко месечно ще се вдигнат приходите на болницата?

- Правихме такива сметки. Ние сме в доста необлагодетелствано положение, защото нашата област е много малка, с изключително неблагоприятна демография и застаряващо население. Увеличени са цените на клиничните пътеки в областта на педиатрията, неонатологията, акушерството и гинекологията, и пулмологията. В Габрово има специализирана пулмологична болница, където отиват повечето пациенти. За съжаление тя е трето ниво на компетентност, а ние сме първо ниво, но при нас лежат по-тежките случаи, защото имаме реанимация и хората получават комплексна помощ, а другата болница е специализирана. Ражданията ни са под 400 на година, децата също са малко, така че при нас този приход няма да бъде толкова висок. Плюс това ние сме лимитирани в дейността си и за съжаление предните месеци имаме и надлимитна дейност. Така че имаме около 20 000 лв. повече за месец юни от увеличените клинични пътеки и ще ги използваме за повишаване на възнагражденията. Нашата болницата е добре окомплектована кадрово. Разбира се, имаме трудностите, които изпитва цялата здравната система – сестрите ни са на пенсионна и предпенсионна възраст. За година приемаме най-много една нова сестра, имаме и изключително тежък кадрови дефицит в клиничната лаборатория. Другият ни проблем е реанимацията, където лекарите са малко. В последните 10 години всички специализанти, които дойдоха при нас и бяха изключителни млади хора с доста добра квалификация, заминаха за чужбина. До един! Ние ги обучаваме, влагаме сили и средства. Почти всички минаха през специализация в една голяма частна клиника в Белгия, с която имаме договор и от години те обучават наши лекари. Заминаха, защото са способни и им предлагат много по-добри условия.

- Имахте разговори със синдикатите, успяхте ли да се договорите, с колко да повишите заплатите?

- Имаме намерение това, което сме давали като допълнително материално стимулиране, да го включим в основните заплати, защото размерът им има значение върху извънредния и нощния труд, върху разположението и т. н. Имахме доста тежки преговори със синдикатите за сключване на нов колективен трудов договор. Мисля, че сме към финализирането му. Моите опасения като директор винаги са били тези, че повечето от хората, които са работили в държавни лечебни заведения или в такива с над 50% държавно участие, не са попадали в истинския пазар и не искат да мислят за това, че има постоянни разходи за едно лечебно заведение. Не искат да мислят, че токът се увеличи старшно много, че газта скочи, че поддръжката на апаратурата изисква много средства, че всяка техника остарява и плащаме много за резервни части. Мисля, че сестрите проявиха разбиране. В хода на преговорите многократно им обяснявах, че аз ги правя тези заплати, но не ги харесвам. Защото знам, колко много труд стои зад тях. Да, нашите сестри получават добри брутни възнаграждения, но зад тях не стоят 160 или 180 часа на месец, а имат и много извънреден труд. Получават заплати над 1100 или 1200 лв., но те не са за едно работно място, а са за място и половина. Все пак тези хора имат да издържат семейства и всичко това е много тежко. Жалко е, че в последно време все повече упреци се отправят върху изпълнителните директори и се казва, че всичко е в техните ръце. Формално е така, но ти разполагаш с един определен ресурс, с определен лимит от средства, лимитирани са и лекарите, и сестрите. Ние плащаме много пари за извънреден труд, което е неприемливо и нелогично, но това е единственият начин да ги има нашите болници.

- Ще успеете ли с някакъв процент да вдигнете заплатите?

- Мисля, че ще успеем да вдигнем с малко повече от 10% заплатите, но няма да достигнем 15%. Това, към което се стремя и сега отново ме сварвате с много бели листчета около мен, е да увеличим с по 100 лв. заплатите на медицинските специалисти и на лекарите и с 50 лв. на останалия персонал. Без санитарите, които получават минимална заплата и тя ще бъде вдигната от 2020 г. Аз обаче винаги се притеснявам за малко по-напред, не свикнах да гледам само за момента. Министерството ни осигури един финансов ресурс по линия на спешна помощ, който е увеличен в сравнение с миналага година, но обикновено ни го превеждат някъде към април. Т. е. април ни изплащат дейността за януари, февруари и март, като имаме някаква авансова субсидия, но тя е минимална. Ако през първите три месеца ние не получаваме тези средства, няма да можем да изплащаме повишените основни заплати. И това е притеснителното. От една страна имаш стандарта, който те притиска и има императивен текст, че не можем да увеличаваме просрочените задължения. Да кажем, че те за нашето лечебно заведение са нищожно малко и не е проблем да бъдат погасени веднага, но ние, директорите, винаги сме били по-склонни тези, които работят повече, да получават по-високо допълнително стимулиране, а не всичко да е в основната заплата, защото нея си длъжен да осигуриш всеки месец, а при нас ресурсът е несигурен. Имаме по-силни и по-слаби месеци. От друга страна, не можем да държим медицинските сестри на 670 лв. заплата. Да не говорим, че досега почти във всички болници, на някои сестри парите бяха под 650 лв. в по-незаетите отделения. От друга страна ти виждаш, че примерно в отделение като неонатология, инфекциозно, кожни болести натоварването е много малко. В същото време в реанимация е много високо. Има много сериозни разлики между тези групи персонал и не се чувстваш като мениджър достатъчно добре.

- Сега ще започнат преговорите за следващото НРД. Кои клинични пътеки, според Вас, са недооценени и би трябвало да се повишат?

- За мен почти всички клинични пътеки са недофинансирани. Освен това крайно време е да се помисли за друг вид финансиране, защото особено при нас в областните болници има губещи структури. Много от колегите затвориха отделения - едни по принуда, други правейки различни изчисления, а те са единствени за областта. Примерно очни, УНГ, инфекциозно – това са отделения, които системно генерират загуби. Нашето ушно отделение обаче е единственото в Търновска област и по спешност пациентите идват тук. Ако го затворим, представете си какъв дискомфорт се създава за хората в няколко региона. Затова си мисля, че е дошло време да говорим за здравеопазване на областно ниво. Да има защитени структури, да се помисли за финансиране по някакъв друг начин. Ние имаме отделение по трансфузионна хематология, което е с областни функции, а финансирането е от болницата. Това многократно сме го повтаряли. Г-н Ананиев е 11-тия министър, с който аз работя.

- Този нов модел на здравно осигуряване, който беше представен, ще промени ли ситуацията?

- Преди министърът да е презентирал изцяло модела, не се наемам да го коментирам. При всички случаи е нужна промяна. При всички случаи трябва да се мисли радикално. Така че напълно подкрепям идеята за реформа, но все още не сме наясно какъв ще бъде основният пакет, как ще бъдат конструирани здравните осигурители или новите играчи на пазара, които ще се конкурират с НЗОК. Конкуренцията е добро нещо. Тези, които защитават заложения модел и тези, които много сериозно го критикуват, вероятно знаят повече. Аз бях на презентацията на модела, но за мен все още има доста неясни неща. Истината е, че парите, които се дават за здравеопазване, не са много. Не са и малко, увеличават се непрекъснато, обаче аз не знам зад това нещо какво стои. Ние подобрихме ли качеството на обслужването или просто само увеличихме броя на лечебните заведения. Ясно е, че като се разкриват нови лечебни заведения, за да съществуват, им е необходим финансов ресурс и те се моделират по пазара и си го осигуряват. Това, което сме го говорили многократно за областните болници е, че в годините ние нямаме значително увеличение на финансовия ресурс. Един министър ни попита областните директори, защо частните лечебни заведения са си увеличили многократно пазарния дял, а ние не сме. Ами този въпрос сам по себе си разкрива много неща. Как се случва това, като начинът, по който се определят лимитите, е на исторически принцип? Как един си увеличава два пъти бюджета, а другият трупа надлимитни средства? Аз никога не съм делила лечебните заведния на частни, общински и държавни, защото знам болниците, които работят много добре, знам и такива, които са ни помагали изключително много. Не мога да кажа нищо лошо за тях, но е крайно време те да бъдат коментирани като качество на услугата, като условия, които предлагат на пациентите. В последно време прекалено много се задълбочихме върху финансовите показатели. Това е важно нещо в условията, в които сме поставени, но то не е всичко. Защото за мен е по-важно с този финансов ресурс, който ти си имал като директор, какво си постигнал. Каква е болницата, която управляваш, колко квалифициран е персоналът, какви са условията, които предлагаш на пациентите и с какъв ресурс си го постигнал това нещо. В края на краищата ние не управляваме банка! Важно е този, който е бил в лечебното заведение, как излиза. Не какво сме отбелязали на епикризата, а какво всъщност е получил пациентът.