Офталмологът на ръба на риска

Студентската му мечта била да стане хирург. „Първият конкурс, който се обяви, беше за детска клиника. Аз нямах много представа, че ще ми е приятно да работя с деца, защото мислех че ще е малко трудно. С много малки деца не може да се комуникира, но в крайна сметка ми хареса и сега не бих се преместил", спомня си той и изтъква, че е работил още в Южна Африка, Кувейт и Великобритания. И сега пътува до Англия, където замества свои колеги и работи и с възрастни пациенти. Преподава в Медицинския университет в София.

Алергии, конюнктивити и диоптрични проблеми. Това са едни от най-честите очни проблеми при децата, изтъква д-р Кемилев. „По принцип почти няма вече неалергични деца. Светът е наситен с химикали и химични съединения, които не съществуват в живата природа. Нашата имунна система е еволюирала хилядолетия, милиони години. Само за последните 50 има толкова много детергенти като препарати за миене, полиране, чистене, ароматизатори и други, които нямат аналог в живата природа. Така имунната ни система буквално се обърква и не може да прецени това химично съединение дали е заплаха или не. И често се образуват алергии като спонтанна реакция на организма", споделя той и уточнява, че все по-малко са децата, на които не им се налага тестуване за различни очни алергии и други проблеми.

Една алергия трудно се лекува, изтъква офталмологът. „Лошото е, че от моноалергии се превръщат в полиалергии. Някои, ултравиолетовите (които са към слънчевата светлина) специално, понякога намаляват с възрастта, което е хубаво. Но други си остават за цял живот, а трети се увеличават към още неща", коментира докторът, за който е добре децата да се профилактират между шестия месец и първата година. Ако всичко е наред, спокойно могат да дойдат на третата, а след това на четири години и половина, когато едно дете може спонтанно да отговаря, смята специалистът.

„Профилактиката и превенцията се изразява в доброто желание на родителите, общата им култура, както и желанието на джипито да извади някое от скъпоценните си направления. Един личен лекар в Англия прави тези изследвания до ниво зрителна острота, тоест колко вижда детето. Прави ги както трябва, а не с двете очи- както постъпват някои наши лекари тук. После се оказва, че едното око не вижда", обяснява той.

В Англия системата е безмилостна по отношение на профилактичните прегледи при децата. Те си имат определени дати и часове, на които трябва да се явят и ги следи компютърна система. Британското здравеопазване е с големи традиции, а тук ние още не можем да си направим системата, изтъква той. И уверява, че един очен проблем може да бъде разрешен на 100%, ако родителите го установят и дойдат за преглед навреме: „Една мечта на дете може да отпадне заради недоглеждане и неглижиране на профилактиката. Така нареченото мързеливо око не води до пълна слепота, но някой път зрението е толкова ниско, че по този начин не можеш да станеш полицай, военен, пилот, микрохируг и други професии".

Често малчуганите биват оставяни от родителите с таблети, смартфони и компютри, с които хем се забавляват, хем не им пречат и пазят тишина. По този начин обаче те не само се обездвижват, а и си вредят на очите, твърди докторът. „Процесът на хранене не трябва да е свързан с някакво разсейване в мисловната сфера. Нашите тела не са създадени да стоят на едно място. Човек трябва да изминава минимум най-малко 10 000 крачки пеша дневно. Това са минимум 3 километра, за да се поддържа минималния нормален баланс на сърдечно-съдовата, дихателната система и мускулите", съветва офталмологът, който обича да спортува сред природата. „Няма по-гадно, по-неприятно устройство, което може да създава проблеми, от телефона. Децата са на много близко разстояние, около 20 см. от микровълновото поле на телефона, защото той е една малка микровълнова печица, в крайна сметка. Той работи като система, която не само прожектира някакви картинки на екрана, тя непрекъснато работи и обменя информация с всяка най-близко разположена клетка", обяснява още очният лекар и съветва да държим книгите и смартфоните на 30-40 см дистанция от нас.

Освен професията, другата страст на  д-р Павлин Кимилев са екстремните  спортове. Той често използва свободното си време, за да бъде сред  природата у нас и в чужбина. Първо  започва да се занимава с бойни  спортове във Варна, после ходи на подводен риболов, стрелба и  парашутизъм. Още като млад лекар го разпределят на Мальовица: „Те ми предложиха, защото бях спортист, за там им трябваше спортен човек, защото имаше много случаи, които  бяха в труднодостъпни райони и се  нуждаеха от лекар, който да ходи  заедно със спасителите". Така с  годините се запалва по планинарството  и карането на ски, започва да членува  в сдружение „Свободни планини". „В  него може да идва всеки, който се  интересува от катерене, каране на ски,  алпинизъм във високи планини", казва планинарят в бяла престилка, който често ходи на експедиции по света. „Бил съм почти навсякъде- в Хималаите, в Тян Шан- една голяма планина в Памирския масив, която е на границата на Китай и Афганистан. Ходил съм в Киргизстан, в Кавказ, в Алпите много пъти", добавя той. 

Скално катерене на сухо и топло, изкачване на 7-хилядници, пускане със ски от високи върхове без писти, са сред екстремните преживявания, които съпътстват живота на детския офталмолог от Александровска болница. „Аз по принцип предпочитам да правя така нарeченото "free ride"(свободно каране), което е извън обработените терени, когато условията позволяват. И предпочитам това да е на различни места по света", казва усмихнато д-р Кимилев и изтъква, че му предстои такова пътуване до Иран и Япония. В планината често му се е налагало да откликва и на сигнали за бедстващи или попадали в лавини. „Покрай мен са падали лавини, виждал съм и хора, които са затрупани от лавини. Познавам и човек, който успява да събори лавина и да избяга от нея. Беше в периферията и се измъкна благодарение на доброто каране на ски. Виждал съм и хора, които излизат от самата лавина живи. Имам двама-трима такива, мои лични приятели", разказва още лекарят, който също е бил на ръба на лавина, но се измъкнал. „Всеки спорт си има своите достойнства. Който не иска да рискува- да се захваща със спортен бридж или шах. Който иска да рискува- става парашутист. Никой не спира парашутистите и парапланеристите да скачат. Защо трябва да се спират екстремните скиори?", пита той.

Младите хора трябва да спортуват по-често, а не да водят статистиките за затлъстяване на населението, смята докторът и съветва много свои студенти да изберат скиорството. „Всички участници в тези активности преминават през обучения, които е важно да се направят преди да започнеш да караш, а не когато се обърне каруцата, тогава пътища много. Риск винаги ще има. Никой не е толкова голям екстрасенс, че да предвиди един склон дали ще тръгне или няма, но може да сведе риска до минимум", смята любителят на свободното каране на ски.

Д-р Кемилев не изоставя и тренировките по бойни спорове, благодарение на които е участвал като каскадьор в различни филмови продукции. Понякога скача с парашут. Категоричен е, че дори да е по-платен като офталмолог в Англия, не би загърбил родната страна. За него работата в чужбина е само път към осъществяването на поредното вълнуващо приключение на ръба на риска.