Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Д-р Пенков няма в рода си медици, той е първият тръгнал по този нелек път. „Избрах да кандидатствам медицина, защото в изпита нямаше математика", казва с усмивка днес, 30 години след началото. Споделя, че следването дори не му било особено интересно, докато не започнала практиката. Тогава нещата се променили. Първо решава да стане психиатър и още като студент се записва на кръжок. Човешката душа е нещо непонятно, така че разгадаването й привлича. „Когато започнахме реалната практика обаче ми се видя много страшно и реших, че няма да се справя, затова се отказах", обяснява докторът.

Втората специалност, към която се насочва,

е акушерство и гинекология. „Харесва ми, защото работя с млади хора и веднага виждам резултата от работата си. Да посрещнеш новия живот, да чуеш пръв гласа на бебето, да видиш благодарните очи на майката е привилегия, която не всеки има", убеден е той. Разказва, че преди години се е специализирало по различен начин. Лекарят си избира какво да учи, ходи на курсове и след това се явява на изпит. Когато завършва, д-р Пенков е разпределен в с. Жельо войвода. Смята, че да си селски доктор е нещо много полезно, особено за начинаещ лекар. Страхотна школа, защото поемаш всякакви случаи. „Това, което разбрах там след две години работа е, че бабите и дядовците имат нужда повече от общуването, не толкова от лечението. Като им предпишеш терапията, те си вземат лекарствата, но идват на раздумка. Да се оплачат от снахите, от синовете. В повечето случаи бях душеприказчик. Когато имаше по-тежки инциденти ги изпращахме в града, но въпреки това смятам, че практиката на такова място те учи на всичко и опитът е за цял живот", обяснява той.

Казва, че тогава лекарят е бил на почит.

Приемал се е с отворени обятия и с много уважение и доверие, за разлика от сега. За съжаление и той е бил обект на агресия от страна на съпрузи или други роднини на пациентки. Според него за това причината е в интернет. Пациентите черпят много грешна информация и когато действията на лекаря не съответства на това, което са прочели, мислят, че той греши. А лекарят е специалистът, който трябва да прецени, какво да се направи. Освен това във форумите е модерен „хейта", отрицателните коментари. Най-лесно се оплюва доктора при някакво неблагополучие. Но когато пациентите показват благодарността си, това е заслужената награда за лекаря. След разпределението д-р Пенков работи в Окръжна болница повече от десет години, след това изражда бебета в Либия, после в други лечебни заведения в Сливен, а сега е в Първа частна болница „Ева".

Не е пресмятал на колко деца е помогнал

за появата им на белия свят, но е сигурен, че са няколко хиляди. Само в Либия в ръцете му са проплакали около 2- 3 хил. бебета. „Там всеки ден се случваха уникални неща, защото на една смяна имахме по 20-25 раждания. Тук в болницата имаме 700-800 раждания за месец. Представяте ли си за какво става въпрос," споделя той. Твърди, че е било много интересно, защото практиката е била голяма. „Единственият проблем идваше от това, че всичко се извършваше само след съгласието на съпруга. Примерно, ние сме в операция, пациентката има силно кръвотечение и се налага да се отстрани матката. Ако мъжът е против, не можем да направим нищо и жената умира", казва д-р Пенков. Иначе, отношението към лекаря там е било на ниво. Той е приеман с голямо доверие и е смятан за специален човек.

Работата на акушер-гинеколога не е само

в родилното отделение. Част от деня му преминава в операционната. Прави всичко, което е в областта на тази специалност - извънматочни бременности, кисти, хистеректомии, пластика и т. н. През последните години обаче казва, че е намалил хирургичната дейност, защото след няколко месеца става на 60. Готов е с удоволствие да сподели опита си с младите колеги, но такива в Сливен май няма. Малко са лекарите под 50 години. В гласа му усещам лека умора и разочарование от трудностите, с които се бори всеки доктор в България. Може би затова не е насочил дъщеря си към тази професия. Убеден е, че за да задържим младите медици тук, трябва да се промени не само заплащането, но и песпективата за по-добър живот пред тях. Иначе след десетина години здравеопазване ще има само в големите градове.

Д-р Пенков не може да се оплаче от липса на работа. Като признание приема факта, че деца, които е израждал, днес идват да родят бебетата си при него. Други пък са станали известни хора. Например, момиче, което преди години е проплакало в ръцете му, сега е станало мис България. Споделя, че скоро самият той ще става дядо, но за съжаление няма да може да помогне на дъщеря си при раждането, защото тя е в чужбина. Въпреки това се надява по-късно да има възможност да дава съвети и да се радва на внучето.

Какво прави в свободното си време?

Ами има две страсти - колоездене и туризъм. И много приятели, така че не му е скучно. „Пътувам винаги, когато имам възможност. Обикалям цялата страна. Обичам и планините, и морето. Надявам се тази година да отидем до Полтугалия, догодина, ако е дал Бог, до Испания". Обяснява, че Родопите са любимата му планина и е преминал с колелото по доста горски пътеки. „Най-важното нещо на света е приятелството. Без близките хора, нещата се обезсмислят", категоричен е той.

Колкото до участието му в конкурса за снимки на БЛС обяснява, че е разбрал случайно. „Аз нямам Фейсбук, нямам време за такива занимания. Каза ми сестрата, с която работя". Не държи да спечели, но приветства инициативата на Лекарския съюз срещу насилието над медици. Според него това е начин да се обърне специално внимание върху работата на лекаря. Да се пишат хубави неща, а не да се настройва негативно обществото, както правят някои медии. Защото е съгласен с мотото на кампанията на съсловната организация: Добрата дума наистина лекува!