лица

Да посрещаш живота е привилегия

02-08-2019 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Да посрещаш живота е привилегияУдовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
„Голям ЧОВЕК, лекар и в ДУШАТА си!" Така Малина Жечева описва д-р Здравко Пенков, когато го номинира за конкурса на БЛС „Добрата дума лекува". Тя е изпратила и впечатляваща снимка (виждате сами!), на която аз не успях да устоя. Контрастът между усмихнатия лекар и крехкото бебе с килната шапка ме накара да се опитам да разкажа повече за тях.
Оказа се, че д-р Пенков е акушер-гинеколог в частна болница в Сливен, а малкият красавец Павел е проплакал в ръцете му преди 11 месеца. Днес майката благодари на лекаря и на сестра Маргарита Узунова за подкрепата, която е получила в най-специалния ден от живота си.

Д-р Пенков няма в рода си медици, той е първият тръгнал по този нелек път. „Избрах да кандидатствам медицина, защото в изпита нямаше математика", казва с усмивка днес, 30 години след началото. Споделя, че следването дори не му било особено интересно, докато не започнала практиката. Тогава нещата се променили. Първо решава да стане психиатър и още като студент се записва на кръжок. Човешката душа е нещо непонятно, така че разгадаването й привлича. „Когато започнахме реалната практика обаче ми се видя много страшно и реших, че няма да се справя, затова се отказах", обяснява докторът.

 

Втората специалност, към която се насочва,

 

е акушерство и гинекология. „Харесва ми, защото работя с млади хора и веднага виждам резултата от работата си. Да посрещнеш новия живот, да чуеш пръв гласа на бебето, да видиш благодарните очи на майката е привилегия, която не всеки има", убеден е той. Разказва, че преди години се е специализирало по различен начин. Лекарят си избира какво да учи, ходи на курсове и след това се явява на изпит. Когато завършва, д-р Пенков е разпределен в с. Жельо войвода. Смята, че да си селски доктор е нещо много полезно, особено за начинаещ лекар. Страхотна школа, защото поемаш всякакви случаи. „Това, което разбрах там след две години работа е, че бабите и дядовците имат нужда повече от общуването, не толкова от лечението. Като им предпишеш терапията, те си вземат лекарствата, но идват на раздумка. Да се оплачат от снахите, от синовете. В повечето случаи бях душеприказчик. Когато имаше по-тежки инциденти ги изпращахме в града, но въпреки това смятам, че практиката на такова място те учи на всичко и опитът е за цял живот", обяснява той.

 

Казва, че тогава лекарят е бил на почит.

 

Приемал се е с отворени обятия и с много уважение и доверие, за разлика от сега. За съжаление и той е бил обект на агресия от страна на съпрузи или други роднини на пациентки. Според него за това причината е в интернет. Пациентите черпят много грешна информация и когато действията на лекаря не съответства на това, което са прочели, мислят, че той греши. А лекарят е специалистът, който трябва да прецени, какво да се направи. Освен това във форумите е модерен „хейта", отрицателните коментари. Най-лесно се оплюва доктора при някакво неблагополучие. Но когато пациентите показват благодарността си, това е заслужената награда за лекаря. След разпределението д-р Пенков работи в Окръжна болница повече от десет години, след това изражда бебета в Либия, после в други лечебни заведения в Сливен, а сега е в Първа частна болница „Ева".

 

Не е пресмятал на колко деца е помогнал

 

за появата им на белия свят, но е сигурен, че са няколко хиляди. Само в Либия в ръцете му са проплакали около 2- 3 хил. бебета. „Там всеки ден се случваха уникални неща, защото на една смяна имахме по 20-25 раждания. Тук в болницата имаме 700-800 раждания за месец. Представяте ли си за какво става въпрос," споделя той. Твърди, че е било много интересно, защото практиката е била голяма. „Единственият проблем идваше от това, че всичко се извършваше само след съгласието на съпруга. Примерно, ние сме в операция, пациентката има силно кръвотечение и се налага да се отстрани матката. Ако мъжът е против, не можем да направим нищо и жената умира", казва д-р Пенков. Иначе, отношението към лекаря там е било на ниво. Той е приеман с голямо доверие и е смятан за специален човек.

 

Работата на акушер-гинеколога не е само

 

в родилното отделение. Част от деня му преминава в операционната. Прави всичко, което е в областта на тази специалност - извънматочни бременности, кисти, хистеректомии, пластика и т. н. През последните години обаче казва, че е намалил хирургичната дейност, защото след няколко месеца става на 60. Готов е с удоволствие да сподели опита си с младите колеги, но такива в Сливен май няма. Малко са лекарите под 50 години. В гласа му усещам лека умора и разочарование от трудностите, с които се бори всеки доктор в България. Може би затова не е насочил дъщеря си към тази професия. Убеден е, че за да задържим младите медици тук, трябва да се промени не само заплащането, но и песпективата за по-добър живот пред тях. Иначе след десетина години здравеопазване ще има само в големите градове.

Д-р Пенков не може да се оплаче от липса на работа. Като признание приема факта, че деца, които е израждал, днес идват да родят бебетата си при него. Други пък са станали известни хора. Например, момиче, което преди години е проплакало в ръцете му, сега е станало мис България. Споделя, че скоро самият той ще става дядо, но за съжаление няма да може да помогне на дъщеря си при раждането, защото тя е в чужбина. Въпреки това се надява по-късно да има възможност да дава съвети и да се радва на внучето.

 

Какво прави в свободното си време?

 

Ами има две страсти - колоездене и туризъм. И много приятели, така че не му е скучно. „Пътувам винаги, когато имам възможност. Обикалям цялата страна. Обичам и планините, и морето. Надявам се тази година да отидем до Полтугалия, догодина, ако е дал Бог, до Испания". Обяснява, че Родопите са любимата му планина и е преминал с колелото по доста горски пътеки. „Най-важното нещо на света е приятелството. Без близките хора, нещата се обезсмислят", категоричен е той.

Колкото до участието му в конкурса за снимки на БЛС обяснява, че е разбрал случайно. „Аз нямам Фейсбук, нямам време за такива занимания. Каза ми сестрата, с която работя". Не държи да спечели, но приветства инициативата на Лекарския съюз срещу насилието над медици. Според него това е начин да се обърне специално внимание върху работата на лекаря. Да се пишат хубави неща, а не да се настройва негативно обществото, както правят някои медии. Защото е съгласен с мотото на кампанията на съсловната организация: Добрата дума наистина лекува!



Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019