лица

Превърнал професията си в живот

26-07-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Превърнал професията си в животЗа мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Когато съдбата е орисала някого да бъде победител, пътят му няма да е лек. Това означава, че и житейските му битки ще са повечко, отколкото на останалите. А сладостта от победите, може да е с вкус на пелин. Така усетих аз, д-р Иван Мартинов, началник на отделението по инвазивна кардиология в Пирогов, с който започна разговорът ни за живота, за медицината и за рода.
Иван Мартинов, не е просто име. То е титла, която трябва да се носи с чест. А моят събеседник се оказа 9-тия нейн носител. Кръстен е на дядо си по бащина линия. На времето дядо Иван е бил авторитетен, внушителен и строг човек. Неговата дума е тежка и пълна с мъдрост, знаят го всички в Севлиевския край. Да докажеш, че можеш да носиш такова име, без да го посрамиш е отговорност, с която успешно се е справил д-р Иван Петров Мартинов.

 

Душата на доктора, обаче е в Трявна,

пълна е с поезия и благост, точно като тази, на именития адвокат Георги Брънеков, който му е дядо, по майчина линия. Там в Трявна, д-р Мартинов е прекарвал ваканциите. Връщам го години назад, за да провокирам усмивката на иначе сериозното му лице. Спомените от тези години за него са най-хубави, определя ги като райски времена. Тогава Трявна не е била атрактивна туристическа дестинация, нито пък е била пълна с туристи, както сега. Дружината от негови приятели е огласяла улиците с велосипедите, които са карали по цял ден. Той обаче е имал задължения, които е трябвало стриктно да изпълнява. Макар да са го викали децата за игра, не е е излизал докато не изпече определения брой чушки в чушкопека. „А то ставаше бавно", казва д-р Мартинов и добавя, че задълженията са калявали характера му и са го изградили като отговорен човек.

Иван Мартинов е учил в елитната тогава,

седма столична гимназия. За тези, които не знаят, там бяха събрани едни от най-умните, но и най извън калъпа ученици. За живялите по времето на социализма, ще разберат какво имам предвид. "Това училище винаги е давало личности. Аз поддържам и до сега контакт с моите съученици", казва той. Там д-р Мартинов открива себеподобни, обсебени от музиката таланти. Решават да направят група, която да е толкова добра, като Queen. Той определено е имал какво да предложи, обработен глас, защото е пял в „Хорът на софийските момчета". Така или иначе с групата нищо не става, но пък приятелството между изкушените и днес продължава.

Интересът към медицината

наследява от майка си, известният имунолог проф. Фани Мартинова. Казва, че за избора на професия, обаче е бил повлиян баща си. Той е работел като инженер, проектирал е магистрали. Така е „начертал" и неговата професионална магистрала. "Ако мислите, че от малък съм мечтал да стана лекар, не е така. Не съм си играл на чичо доктор. Имах увлечение към химията, опитвах се сам да правя ракети", споделя с усмивка той. Майка ми не искаше да ставам доктор, баща ми видя нещо в мен и ме насочи натам, уточнява медикът. Казва, че най-големите житейски уроци е научил именно от баща си. Той е помогнал в изграждането му като личност, докато майка му пък е напълнила душата и съзнанието му с уют. Тя е пазила и предавала мъдростта на времето, заключена в традициите, съхранени в тревненския род. Затова празниците в семейството са били специални. "Чудя се все още как успява да запомни рождените дни на всички далечни роднини и да ги уважи, като им се обади да ги поздрави", обяснява той. Възхищава й се, че е успяла през годините, хем да бъде прекрасна домакиня, хем добър и доказал се лекар.

Д-р Мартинов е превърнал професията си в живот

от седем сутринта, та почти до осем вечерта е в болницата. Баща е на две момчета, единият от които вече е студент по медицина. Съпругата му също е лекар. Тя е студентската му любов. Събрала ги е науката. Казва, че в годините е разбрал, че медицината е от професиите, които взимат повече, отколкото дават на човека. Споделя също, че не просто ходи на работа, а се е посветил на нея. Естествено от това посвещение винаги страдат най-близките, защото не му остава време, за дребни човешки неща.

За това се огорчава, когато някой мери

парите и колите на инвазивните кардиолози. Пита се защо, „мерителите" пропускат да премерят напрежението, отговорността и отделеното време за усъвършенстване, за да може да дава здраве на другите. Щастлив го прави думичката „благодаря", не бонбоните и бутилките, дадени от близките на спасените. В Пирогов почва работа, още в студентските години, като санитар. Тук е и пъровто му работно място, вече като лекар, през 1997 – в Клиниката по спешни вътрешни заболявания. После пътят го отвежда в Националната каридологична болница, минава през Токуда, работи две години и в МБАЛ „ХристоБотев" - гр. Враца. Казва, че през цялото време на лутане по различни болници, никога не е го е напускала пироговската омая.

Магията да си част от това семейство

на спешни медици, е като наркотик. Затова преди 6 години се връща, вече като началник на инвазивната кардиология. Чувства се удовлетворен, че може да изгради школа от добри инвазивни кардиолози. Казва, че сито в тази специалност е много ситно и не всеки остава, но тези които издържат проверката, стават добри лекари. Споделя, че има двама- трима много талантливи ученици. Хоби му е музиката макар, че не му остава много време да я подържа. Свири на китара и пее, макар и рядко, по-скоро за кеф. Знае, че трябва да пази пръстите си не за музика, а за да спасява хорските сърца. Почивката за него е не лудницата на плажа, а тишината и съзерцанието на морето. Така събира себе си, мислите си и укротява емоциите си. Зарежда душата си, за следващата житейска обиколка, в която ще има още много спасени сърца.



Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Поемането на отговорност е много важна част от моралния кодекс, казва проф. Карен Джамбазов
Образите в огледалото

Образите в огледалото

Трябва да знаеш, че всеки ден започва от нулата, независимо от успеха на предишния ден, казва доц. Венелин Герганов
Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Септември 2019