Надграждащите пакети - на базата на лична партида

Ще се ревизира практиката с един закон да се променят още няколко, казва д-р Дариткова

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Демонополизацията на НЗОК е заложена като един от приоритетите в програмата за коалиционно управление с хоризонт 2021 година. В тази връзка и в съответствие с Решение на Народното събрание, екипът на министър Ананиев работи вече 6-ти месец върху различни варианти за развитие на здравноосигурителната система. Политическа подкрепа конкретен модел ще получи след постигане на максимално възможния експертен и обществен консенсус. За нас най-важно е правата на здравноосигурените да бъдат гарантирани .

- Защо се премина към пълна демонополизация на здравната каса, при положение, че надграждащият модел с втори задължителен стълб на здравно осигуряване получи по-голяма подкрепа преди година?

- Пълната демонополизация не изключва възможността за надграждащ модел. Предвижда се запазване на солидарния модел за НЗОК и конкурентите й , при който плащат всички, а потребяват тези, които имат нужда. На базата на ясно дефиниран и остойностен основен пакет, може да се сформират надграждащи здравно-застрахователни пакети, които са на базата на лична партида.

- Ще реши ли този нов осигурителен модел въпроса с контрола в здравната система?

- Демонополизацията с включването на конкурентни структури на НЗОК предполага допълнителен контрол от новите осигурители. Но аз съм убедена, че максимално прозрачно и добре контролирано здравеопазване ще имаме тогава, когато най-после изградим единната национална здравно-информационна система. Смятам, че това е стъпка, без която не може да се осъществи и демонополизацията.

- Как ще се намали доплащането от страна на пациентите, което в момента е близо 50%?

- За да гарантираме здравна сигурност, трябва да минимализираме и официализираме всички варианти на доплащане при получаването на медицинска услуга. Позитивно е заявлението на екипа на Министерството на здравеопазването , че се ангажира с остойностяване на основния пакет. Това ще даде добра основа за адекватно включване и на здравните застрахователи с различни, ясно дефинирани пакети с медицински услуги, надграждащи основния .

- Изразено бе мнение, че в частните фондове ще се запишат богатите, а НЗОК ще се превърне в социална каса. Смятате ли, че съществува такъв риск?

- При обсъждането на детайлите по реализация на намерението за демонополизация, задължително трябва да се предотврати риска от селекция на пациенти. Има различни варианти и очаквам те да бъдат предложени на следващите дискусии.

- Ако се редуцира основният здравен пакет, как социално-слабите ще се застраховат за допълнителни услуги? Държавата ли ще го направи?

- Ще се работи в посока на запазване на сегашния основен пакет. Социални фондове могат да подпомагат лечението на социално слаби пациенти.

- Предвижда ли се държавата да започне да осигурява с 8% контингента, за който плаща здравни вноски?

- В момента само децата и социално слабите се осигуряват от държавата на 70% от дължимата вноска върху минималния осигурителен доход. В Закона за здравното осигуряване е регламентирано повишение с 5% годишно до достигане на максималния размер. Всички останали контингенти: държавни служители , пенсионери, военнослужещи, полицаи , се осигуряват с 8 % върху размера на доходите им.

- Съществува ли опасност НЗОК да фалира, след като част от осигурените ще напуснат?

- Мерки против фалит трябва да се предвидят за всички фондове , които ще се занимават със здравно осигуряване.

- Каква е гаранцията, че някой фонд ще сключи договор с болницата във Видин, например? Има ли опасност част от гражданите да се окажат без медицинска помощ?

- В идеалния вариант, ако искат да гарантират достъп до болнична помощ на осигурените в съответния фонд лица от региона, трябва да се сключи договор. Очакването е , че частните фондове ще контролират по-ефективно качеството на медицинска помощ и ще подпомагат оказването й.

- В модела не беше обяснено добре, как ще се развива извънболничната помощ, как ще се стимулира профилактиката. Може ли да поясните?

- Представянето на модела наистина беше в най-общи рамки и нямаше как да се очертаят особеностите на различните видове медицинска помощ. Но предвид съществуващите дисбаланси между различните нива на медицинско обслужване с преобладаване на болничните услуги като обем и финансиране, ще се разчита на конкуренцията между осигурителите за оптимизиране на структурата. Инвестициите в профилактика гарантират намаляване на разходите за последващо, далеч по-скъпо лечение.

- В новия модел се предвижда болниците да определят цените, по които да работят с фондовете. Това не е ли опит да се елиминират съсловните организации?

- Ролята на съсловните организации в преговорния процес ще се запази.

- БЛС се изказа остро срещу модела. Вярвате ли, че ще се стигне до консенсус?

- Не само БЛС, но и другите съсловни организации изразиха резерви и отправиха критични бележки. Всичко ще бъде внимателно обсъдено и взето пред вид, защото без партньорство с изпълнителите на медицинска, дентална и фармацевтична помощ няма как да се реализира промяна.

- Смятате ли, че застрахователната култура на българина е на нужното ниво, след като ние не застраховаме дори къщите си?

- По-голямо предизвикателство пред нас в настоящия момент е да преодолеем ниската осигурителна култура. Все още сме страна с висок процент здравнонеосигурени , въпреки различните законодателни мерки.

- Реформата, ако се постигне съгласие ще стартира най-рано през 2021 г. Не се ли удължава периодът, през който на практика няма да има промени в здравеопазването?

- Промените в сектора не се изчерпват само със смяна на здравноосигурителния модел. Ние имаме няколко други ключови приоритета , които са в процес на реализация. С финализирането на проекта за модернизация на Спешната помощ ще се гарантира здравна сигурност на българските граждани. Изграждането на единната информационна система също е в ход. Ще търсим по-добро качество на медицинската помощ с утвърждаването на новите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Предприемат се и редица мерки за кадрово обезпечаване на системата.

- Накрая да попитам за промените в Закона за лекарствата, които изменят още 15 закона. Смятате ли, че това е добра законодателна практика?

- В проведените разговори с екипа на Министерството се обединихме около идеята да се ревизира тази законодателна практика и да се предложат промените в различните закони разделно.