Портрет

Сръбски професор избра България

09-02-2016 07:30
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Сръбски професор избра България  В „Сити Клиник“ намерих перфектните услови за работа, казва проф. Лазар Ангелков
Над 500 медици през миналата година взеха сертификати от Българския лекарски съюз за работа в чужбина. От тях със специалност са 284, а останалите 221 са без. В статистиката няма нищо ново, цифрите са аналогични от години. На фона на тази тенденция обаче изглежда малко странно, че един сръбски професор избра да работи в България. Затова решихме да попитаме самия него какво го привлече тук. Проф. Лазар Ангелков е сред най-добрите специалисти по ритъмни нарушения и електрофизиология в Европа, а от няколко месеца вече е постоянен член в екипа на кардиологичния център „Сити Клиник" в София.
„Условията на работа, приятелството и гостоприемството". Това е краткият отговор на един от най-добрите специалисти по ритъмни нарушения в Сърбия – проф. Лазар Ангелков, на въпроса защо избра да работи в България. В момента той е част от екипа на кардиологичната болница „Сити Клиник" в София. Само допреди няколко месеца обаче специалистът е работил в най-големия сърдечносъдов център в Белград - „Дедине". Там всяка година се правят около 2500 отворени сърдечни операции, 2500 васкуларни процедури, 550 аблации, поставят се между 300 и 400 пейсмейкъра и дефибрилатори. Най-вероятно затова достигането до решението да предпочете българската болница му е отнело не малко време.

„Нищо не става внезапно, преди две години дойдох за първи път в „Сити Клиник" и започнах да работя само в съботите и неделите, докато видя как седят нещата", казва проф. Лазар Ангелков. След като опознал хората, болницата и българите решил, че мисията по оставането е възможна.

„Андрей Марков и доц. Иво Петров ми предоставиха идеални условия да работя, а нещата, които правим, можем да представим спокойно в Германия, в САЩ и да не се засрамим", категоричен е професорът. На преценката му може да се вярва, защото самият той е специализирал две години електрофизиология при проф. Карл Хайнц Пицнер в Бад Наухайм. Въпреки че според него Германия е отлична за работа, ако човек е работлив и честен, той избрал да се завърне в Сърбия. Причините за това решение били най-вече семейни. „Жена ми не искаше да остави родителите си сами", казва той. И признава, че колкото и да е добре за работа, в Германия винаги ще изглеждаш малко по-странен заради езика и манталитета си. „Докато тук това не е проблем – навиците и обичаите ни са същите, дори езика", споделя специалистът.

Може би благодарение на тази близост по-лесно се градят и нови отношения, а това е втората е основна причина за проф. Ангелков да дойде в България. Съвсем скоро, след като пристигнал за първи път в София, той намерил добър приятел в лицето на доц. Петров. Разбира се това станало пак покрай работата. „В болницата залите за инвазивна кардиология и за електрофизиология са една срещу друга, а майсторите много бързо се разпознават и започват да дружат", смее се проф. Ангелков. Така двамата веднага започнали да обсъждат трудните случаи, които имат, и да си помагат един на друг. „Консултираме се често, защото всеки болен има различни проблеми, и е много по-добре, когато го лекуват двама, а не един специалист", казва професорът.

Близостта в културата между страните ни помогнала на професора не само да си намери бързо приятели, но и да се почувства тук като у дома. „Няма никаква разлика между българи и сърби. По-рано не мислех така и имах някои предразсъдъци, но след като година и половина работех в събота и неделя тук разбрах, че сме еднакви - езикът ни е много сходен, вярата е същата, хората са толкова любезни", категоричен е той. И все пак има някои разлики. „По-добра шопска салата правят в северозападната част на България, а най-хубава е плескавицата в Каниш под Ниш", смее се професорът. Различията, макар и малко, не спират дотук.

В Сърбия например и до ден днешен не е добре развито частното здравеопазване. „При нас все още няма частни кардиологични болници, имаше една, но не успя да се наложи", казва специалистът. Според него огромното предимство на частните болници е оборудването, което е на европейско ниво. „Проблемът обаче е, че в България болните сами си доплащат лечението, докато в Сърбия такова нещо няма", казва проф. Ангелков. Там всичко се покрива от единствената здравна каса, като минималната здравна вноска е около 250 долара годишно. Въпреки това лекарите в Сърбия също не са доволни от заплатите и от начина си на живот, а емиграцията е в разгара си. „Нашата балканска приказка навсякъде е една и съща", категоричен е проф. Ангелков. Според него и там, и тук държавата купува социалния мир с цената на лекарския труд. „Медиците не са доволни от заплащането в Босна и Херцеговина, в Черна Гора, навскъде е едно и също и няма изгледи това да се промени, въпреки че по природа съм оптимист" споделя той. Думите му подкрепят и цифрите - само за последните 10 години над 25 лекари са си тръгнали от болницата, в която е работил той и са заминали за Кувейт, Саудитска Арабия, Америка, Германия. „Отлив на мозъци има навсякъде - държавата инвестира, обучава, родителите продават и последната нива, за да бъде щерката или сина лекар, а той отива другаде. И отнася със себе си младостта, любовта към медицината", споделя тъжно проф. Ангелков.

Дали заради тази липса на перспектива в „нашата балканаска приказка" или по друга причина, съвсем не в манталитета ни, за политика не му се говори. „Нека да я остваим на политиците, между обикновените хора няма друга разлика освен името", казва той. И пак е категоричен, че на Балканите всички сме еднакви – и българи, и сърби, и македонци, и хървати, и черногорци. А той е имал време да опознае всички покрай професията си. Кариерата му започнала като лекар във военната болница в Скопие, но малко по-късно заминал за Сърбия, за да завърши докатрантура. След това останал в Белград, но успоредно с това работил в Охрид, Баня Лука и Черна гора. „Това, което ни прави по-особени тук на Балканите е, че сме интелигентен народ, който в много тежки условия е направил много добра култура", обобщава той. Защото според него е лесно, когато имаш много, да направиш наука, изкуство, но когато нямаш нищо, е трудно. „Това е нашата големина – с малкото, с многото мъка и труд, и с каквото майката-природа ни е дарила, да направим много", казва той. И добавя: "През комунизма имаше рязка граница между балканските държави, не бяхме толкова близки, едва сега опознавам вашата култура, но тя е голяма, вярвайте ми". От българските песни една от любимите му е старата градска мелодия „Минаха години, аз не мога да те забравят". Най-много обаче обича македонските. „Параходът пристигна" на Никола Бадев му е любима. „Защото това е приказката за Македония, за това, че две трети живеят извън нея заради сиромашията, която ги натири в чужбина", казва той тъжно. Или по-скоро за целите Балкани, защото наистина си приличаме много.



Феята на зъбките

Феята на зъбките

В Пловдив има факултет и всяка година завършват много дентални медици, за това е трудничко да се намери работа, обяснява Виктория
По пътя към съвършенството

По пътя към съвършенството

Твърде бързо е ежедневието ни, ако можех бих го забавила, за да му се насладя истински, казва д-р Хубенова
Отличничката сред новите медици

Отличничката сред новите медици

Нищо друго не исках да уча освен медицина, за това много сериозно се готвих, казва Гергана
Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Поемането на отговорност е много важна част от моралния кодекс, казва проф. Карен Джамбазов
Образите в огледалото

Образите в огледалото

Трябва да знаеш, че всеки ден започва от нулата, независимо от успеха на предишния ден, казва доц. Венелин Герганов
Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019