Да търсим аргументи в подкрепа на модела

Тръгвам от разбирането, че в момента обсъждаме концепция, а не конкретни текстове, за да задаваме въпроси. Защото очевидно е, че всеки един от присъстващите в тази зала, може да зададе безброй въпроси, на които на този етап трудно може да бъде даден отговор, като изключим основните послания на концепцията. На тези въпроси може да се отговори, но в детайли, преди да бъдат разработени конкретните текстове, няма как да има конкретни отговори за всичко. Затова смятам, че тези, които взимат думата, би трябвало да коментират това, което беше заложено като концепция от министър Ананиев в неговата презентация. Според мен на първо място трябва да има отговор на следните въпроси:

Работи ли в момента министерството

на здравеопазването по остойностяване на медицинските дейности; има ли разработена и действаща информационна система, която да е обвързана с други системи и да е част от електронното правителство; разработени ли са стандартите, правилата за добра медицинска практика. По всички тези въпроси аз имам информация, че Министерството на здравеопазването в момента работи и те са базата, от която трябва да се тръгне при обсъждането на концепцията. Защото без тези основополагащи инструменти на здравната система трудно можем да говорим за какъвто и да е напредък. Очевидно всички в тази зала, а и не само в нея, са съгласни с разбирането, че трябва да има промяна /умишлено не употребявам думата реформа, която е придобила не толкова добър смисъл/, защото в момента нито политиците, нито пациентите, нито съсловието са доволни от системата.

Така че трябва да има движение

в някаква посока и нашата политическа сила винаги е заявявала, че трябва да има демонополизация на Националната здравноосигурителна каса, в смисъл, тя да бъде поставена в условията на конкуренция. Защото не знам да има нещо по-добро измислено от това да има конкуренция на първо място между финансиращите органи, конкуренция между лечебните заведения и право на пациента да избира финансиращ орган. Това, според мен, са основополагащи права, които трябва да ни овластят с разбирането, че е необходимо да подкрепим посоката, в която е представена концепцията. На следващо място трябва да имаме отговори на няколко други важни фундаментални въпроса. На първо място, какво става с онкозаболяванията? Лекарствата за тях сега са около 200 млн. лв. Какво става с редките заболявания? Трябва задължително да има отговор на тези въпроси, за да можем да вървим напред. Последното, с което искам да завърша е, че посоката, в която се предлагат промените, трябва да намери по-голяма подкрепа. Защото в момента най-лесно в България е да се намерят аргументи, как не могат да се случат нещата.

В момента сме в ситуация, в която

трябва да търсим аргументи, с които да се случат нещата. Защото аз знам, че ще се зададат въпроси, какъв ще бъде уставният фонд? Той ще бъде за сметка на собствени средства, а ще има ли възможност за свързани лица? Вие казахте, че има директива, която не разрешава свързани неща да участват с капитал. Това са неща от директивата и всички тези основополагащи принципи трябва да залегнат при структурирането на фондовете. Защото, ако не се спазват тези правила, ще бъдем в режим на нарушение на европейските директиви. Има много важен въпрос, който е доста деликатен – какво ще се случи с тези болници, с които нито един от фондовете няма да сключи договор, защото не отговарят на съответните изисквания и критерии за качество? Това е накратко, което искам да кажа. Мисля, че на този етап трябва да търсим аргументи в подкрепа на новия модел.