Дава се законова основа за увеличение на доплащането

В презентацията на министър Кирил Ананиев има много елементи, които бяха цитирани още миналата година в начало на септември. Но, тя поставя няколко основни въпроса, които сега ще си позволим като политическа сила да представим и които трябва да бъдат сериозно обсъдени от политическата система в България, от гражданите и тогава да се извърши може би така желаната от всички нас реформа, която ние дискутираме вече десетилетия наред, но за съжаление тя не върви в посоката, която се иска от обществото. На първо място, когато говорим дофинансиране или финансиране на системата,

До момента независимо нашите усилия като политическа сила и на БЛС да се остойностят всички медицински интервенции във всички медицински направления, да бъде остойностен труда на медицинските специалисти, това не е свършено. И когато говорим за допълнително вкарване на ресурс в системата, който подробно беше обсъден от г-н Ананиев, ние не знаем върху какво трупаме този ресурс. Какви са разходите в него, какви са точните параметри, които трябва да финансираме и оттам нататък цялата конструкция няма стабилност и не може да бъде приета като легална и като реална.

който се предлага и данните, които имаме от статистката, че 1.7 млн. души се осигуряват лично и около 4 млн. като деца, студенти и пенсионери се осигуряват от държавата, как те ще бъдат разпределени, с какви възможности между отделните фондове. Чух нещо, което нямах като предварителна информация, което ми се видя съвсем странно, че служебно ще бъдат разпределени определени групи от хора. Това звучи абсолютно неприемливо, за който и да е член на каквото и да е подгрупа на българското население и трябва безспорно да изчезне от предложението от този модел. Но като цяло пенсионерите с техните ниски доходи,

ако трябва да избират друг здравен фонд, който ще има безспорни свои изисквания дали ще ги наричаме вноска, дали дофинансиране. Всъщност по този начин се легализира доплащането в системата, но само за тези, които имат възможност и на базата на толкова препращания към Европейския доклад за здравеопазване, си позволих да отворя доклада за 2018 година и ще ви кажа няколко неща за структурата на системата и проблемите, които Европейския съвет обръща на България.

за болнична помощ в Европа. Още на миналото съвещание, представители на Световната банка и на СЗО обърнаха внимание в тежкия дисбаланс между болнична и доболнична помощ. И с цялото ми уважение към представителите от Кралство Холандия, ако ги помолим да цитират колко са болниците там, вероятно ние ще почувстваме голямо неудобство предвид човешкия контингент, който представлява България, отнесено към Кралство Холандия и броя на болничните заведения, които фигурират у нас. На второ място целият баланс в плащането на здравната система, който стана съвсем мимоходом на дума, изобщо не е в полза на нашето общество.

това е почти равно на публичните средства, които се отделят за здравеопазване. А чрез този модел ние не намаляваме това плащане, а напротив даваме законова основа за неговото повишаване. На следващо място е въпросът за основния пакет, който както казват някои колеги, това е дежавю. Много добре си спомням като директор на лечебно заведение по онова време какъв шум предизвика в система, като от няколко хиляди заболявания накрая останаха за смях на специалистите 3-4 заболявания в допълнителния пакет и всъщност нищо не се договори и нищо не се промени. Въобще

в различните системи на здравеопазване в Европа. Той първо трябва да се уточни, както и таргетните групи. И тук има още един голям въпрос- какво става с редките заболявания, които консумират огромен финансов ресурс. Всичко това са въпроси, които налагат да се обмислят отново предложенията на председателя на нашата политическа сила, който предложи да бъде създадена междуинститунационална група между специалисти по здравен мениджмънт, клинична медицина, политици, представители на профсъюзи, на пациентски организации и там да се обсъди един приложим за България здравен модел. Всичко останало ще бъдат едни пожелания, понякога дебати ли остри дебати, но без резултат.