Въпросите – повече от отговорите

Проф. Михайлов от БСП подчерта, че когато говорим за дофинансиране, трябва да се знае какво е финансирането. „На този етап, въпреки нашите усилия и тези на БЛС, ние нямаме остойностяване на медицинските дейности и на труда на специалистите," каза той. По думите му цялата конструкция на новия модел няма стабилност, тъй като в момента 1.7 млн. души се осигуряват самостоятелно, а на около 4 млн. МЗ плаща вноските. Според него не е ясно как ще бъдат осигурявани тези хора в бъдеще. Проф. Михайлов каза също, че в момента доплащането от страна на пациентите е около 45% и не е обяснено как това ще бъде прекратено. „Ясно е, че сега даваме законодателна основа за доплащането", поясни той. Според него е необходимо да се сформират работни групи и нещата да се обсъдят отново.

 

Омбудсманът Мая Манолова изрази мнение,

 

че новият модел със сигурност ще оскъпи системата, тъй като ще има повече администрация, която да обслужва фондовете, ще се създаде Гаранционен фонд, а също и че частните структури ще формират печалба. Тя попита как демонополизацията ще реши проблема с диспропорциите при осигуряване на медицинска помощ. Как ще се подобри и достъпът до лекарствени средства, как ще се обезпечи лечението на децата и на хората с редки болести. Според нея, когато някой търси подкрепа, е добре да запознае хората предварително с това, което се предлага.

 

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров

 

заяви, че има две изключително важни неща в концепцията – признава се, че пакетът е твърде разширен и че българските лекари са принудени да осигуряват лечението за своя сметка. Другото положително по думите му е, че вече се заговори за конкуренция и при финансиращите органи. „БЛС държи неща, които са извоювани вече в обществото, да не бъдат ограничавани. Категорично не бива да заместваме свободния избор на пациента, кой да го лекува с това да избира финансиращ орган", каза той. Според него е недопустимо отделни лекари и болници да се договарят самостоятелно с много по-мощни структури, каквито са застрахователните фондове. „Основният пакет трябва да бъде придружен с рамково договаряне. При условие, че всички застрахователи ще получават равна вноска за пациент, те ще могат да предлагат по-добри условия, но не за сметка на изкуствено занижаванена на и сега недофинансираните цени. Да, БЛС преди две години направи система за остойностяване на базата на коефициенти. Предоставили сме я на МЗ, тя е сложна, не може да се въведе за една година, но смятаме, че трябва да се работи по нея", допълни д-р Маджаров.

Д-р Николай Шарков, председател на БЗС

каза, че сега денталната медицина е само 4% от общите пари за здраве. По думите му този сектор остава в периферията на здравното осигуряване. Според него, след като парите ще останат около 4 млрд. лв. при тази 8% вноска, а фондовете ще трябва да имат собствена администрация, ще работят за печалба, ще поддържат Гаранционен фонд, значи реално средствата ще останат по-малко. Ако се стигне до намаляване на броя дейности или до по-ниски цени на денталните услуги, този дъмпинг е ясно, че може да доведе само до по-ниско качество на услугите, допълни д-р Шарков.

 

Представителите на няколко пациентски

организации от своя страна заявиха, че са притеснени от намаляването на основния пакет от медицински услуги. Те попитаха кой ще плаща здравните вноски и допълнителния пакет на хората с увреждания, социално-слабите и тези, които и в момента не се осигуряват и са извън здравната система. Боян Бойчев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък каза, че работодателите са против да се увеличава здравната вноска в нереформирания здравен сектор. Кирил Бошов от Асоциацията на българските застрахователи заяви, че 350 000 техни пациенти са доволни от доброволните си здравни застраховки и няма смисъл да се създават нови дружества, за които ще се изискват допълнителни капитали и фондове, вместо да се стъпи на сега съществуващите компании.

Председателят на парламентарната здравна

комисия д-р Даниела Дариткова подчерта, че новият модел първо трябва да мине през експертен и обществен консенсус, и след това да се търси политическо съгласие за изпълнението му. Според нея е добре, че сега министерството се концентрира върху един модел с пълна демонополизация и конкуренция между фондовете и НЗОК. „Идентифицирали сме проблемите още в предходната дискусия, смятам, че чрез конкуренцията ще можем да преодолеем дефектите, които виждаме и ще коригираме изкривяванията в системата", каза тя.

На финала министър Кирил Ананиев подчерта, че разговорите ще продължат и в бъдеще. Смятам, че трябва да отговоря на всички въпроси до края на годината, постави си срок той.