БАН предлага стратегия за изкуствения интелект

Здравеопазване е сред трите специфични области за внедряването на ИИ, които са разгледали учените

„Адаптирането и оптимизацията на взаимодействието

между технически и иновационни процеси и тяхното отражение върху обществото би могло да даде съществен принос за конкурентоспособността и продуктивността на българската икономика, се отбелязва в стратегията. Облачните и интернет технологиите, технологиите за оползотворяване на потенциала на големите данни, индустриалната и сервизната роботика, приложенията на изкуствения интелект са основните технологични предпоставки за развитие на цифровата икономика", казват от БАН.

Предложената от БАН Рамка на Национална стратегия

за развитие на изкуствения интелект разглежда и социалните аспекти като се посочва, че появата на новата вълна "цифрови технологии" (машинното самообучение, роботиката, големите данни, автономните системи) ще има значителни последици за икономиката и пазарите на труда, с потенциал да предизвика съществени социално-икономически промени.

Пазарът на труда и новите изисквания за дигитална

компетентност, промяната в ученето и придобиването на квалификация, както и социалната значимост също са сред разглежданите области. „Естествено е да очакваме, че при интегриране на технологиите на ИИ в производството и публичния сектор ще се появят нови видове работа, докато други работни места изчезват. Проучванията показват, че няма единодушно мнение дали това ще доведе до спад или ще увеличи заетостта. Ясно е, обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще променят видовете работни места и видовете умения, от които се нуждаят служителите", обясняват учените.

Като сектори - „консуматори" на ИИ са разгледани три

специфични области за внедряване на ИИ в България: здравеопазване, ИИ за обществото (публични услуги), както и интелигентно земеделие, животновъдство и опазване на околната среда.

В препоръките на работната група от БАН за секторите, развиващи ИИ, се посочват няколко направления, в които страната има добър потенциал за развитие. Един такъв пример е развиващата се сервизна роботика (например интелигентни асистенти), роботи за използване

на микро- и нано-технологии в биологията,

безпилотни летателни апарати с интелигентно управление и др. Друг успешен за България сектор е разработването на софтуер, включително използване на ИИ при разработване (и тестване) на софтуер, човеко-машинни интерфейси на естествен език с приоритет на български език, системи за сигурност, системи с ИИ за управление на индустриални платформи, критични ресурси и инфраструктури и др.

Терминът „Изкуствен интелект" (ИИ) възниква през 1956 г.

като описание на машини, които имитират присъщи на хората когнитивни функции. Използваното днес от Европейската комисия наименование „Изкуствен интелект" обхваща системи, които показват интелигентно поведение, като анализират своята среда и – с известна степен на самостоятелност – предприемат действия за постигане на конкретни цели.