Депутатите за здравната карта - 1 част

Да се въведе допълнителен стълб

Семир Абумелих, депутат от ГЕРБ, член на Парламентарната комисия по здравеопазване

Вече има Национална здравна карта с брой легла, което е добре за ограничения финансов ресурс, с който разполагаме, но може да е пречка в бъдещето за инвестирането в този сектор. Затова не е ли време да се пусне втория стълб за здравно застраховане, а българинът да започне да застрахова себе си и здравето си, както го прави за колата си. Ние бягаме упорито от този модел, но всички държави са го въвели. Моментът е много подходящ да започне, за да започне да се говори за това и да се обясни, че държавният фонд ще поема основата, а допълнителното осигуряване ще дава нещо по-добро. Така ще приключим темата с кешовото плащане.

Резултатът от картата ще е нулев

Д-р Емил Райнов, депутат от БСП, зам.-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване

Такава здравна карта не е новост и в никакъв случай няма да бъде постигнат резултата, който се очаква. Подобен проект бе направен през 2009 г. Куриозно е, че в първият кабинет на премиера Бойко Борисов пак на същата дата 2 февруари, но през 2011 г. бе представена здравна карта от тогавашния министър Стефан Константинов. Куриозът е в това, че през две години се тъпче на едно и също място без никакъв практически ефект и ефективност. Сега пак ни разясняват нещо, което вече бе обяснявано надълго и нашироко. Но никой не дава формула за решенията. Не се казва какво трябва да се направи така, защото там, където няма достатъчно специалисти, да отидат такива. Прави се пиар кампания, в която се тръбят истини, които за нас, които сме в системата, са ясни, знаем ги. Затова смятам, че резултатът от тази карта ще е нулев.

От друга страна, цяла година се говори за множество новоразкрити болници. Ами кой издава разрешителни за тях?! С едната ръка министърът подписва, че няма да има повече здравни заведения, а с другата разписва създаването на нови такива. Това е, меко казано, нелогично.

Пациентите ще имат проблем, защото за пореден път се ограничава достъпът до медицинските услуги и се обръща логиката на здравно осигурителния солидарен модел. Пациентите ще бъдат принуждавани от държавата да ползват не онова заведение, което те искат, а което системата им посочи. Хората все още се борят с лимитите, тъй като проблемите с направленията продължават. Според мен, министърът се опитва с административни мерки да заглуши онези пробойни в системата за лечение, които не може или не желае да запуши.

Нужен е строг и много ефективен контрол на работата в здравните заведения, само той може да спаси положението. Не бива да се хвърля прах в очите на хората, че видите ли, броят на болниците бил голям. Трябва да се плаща за извършена дейност, а не както се прави сега – дават се пари за структури. Изобщо не е нормално за 20 години да сме направили един кръговрат и в момента да се връщаме в изходна точка по отношение на финансирането.

От въвеждането на здравната карта най-потърпевши ще са малките общински болници. Така беше и през 2011 г., когато се закриха част от тях, а после се наложи някои пак да бъдат открити. Вече протестират в Берковица, очакваме недоволства и бунтове и в други такива селища.

Къде остава конкуренцията
 

Хасан Адемов, депутат от ДПС, член на Парламентарната комисия по здравеопазване

Според мен основаната цел на здравната карта е системата да се вмести в определената финансова рамка. Няма връзка между целите, които министерство на здравеопазването обяви и този проект. Как ще се намали смъртността от социално значими заболявания като сърдечносъдовите и онкологичните с тази структура и този финансов ресурс. НЗК определя потребностите от специалисти и дейности по региони, след като те съществуват къде е гаранцията за качество. Къде остава и конкуренцията между лечебните заведения. 

Няма да се закриват болници

Доц. Димитър Шишков, депутат от РБ, член на Парламентарната комисия по здравеопазване
 

Има цели региони в страната без добра медицинска помощ, и други области като Пазарджик, Пловдив, София, Варна, където пък има излишък от заведения и болнични легла. Например – в Пловдив са отчетени близо 1200 места вповече, в столицата те са около 1000 и т.н. На този етап здравната карта показа нуждата по региони както от лекари, така и от леглова база. Преди време имаше добра практика, която строго разчиташе на 1000 пациенти колко интернисти, специалисти и медикаменти са необходими. Тази констатация, която сега имаме, тепърва предстои да се развива в истинска реформа, която ще покаже къде точно трябва да се разпределят ресурсите и къде ще отпаднат. И съответно, къде ще бъдат сключени договори с регионалните здравни каси.

Никой не казва, че ще бъдат закрити болници. Но, ако искаме да правим реформа, въобще не трябва да си задаваме въпроса дали ще има закрити болници, или не. Такова чудо като безболезнена реформа няма никъде по света. В момента обаче се спекулира, че хората ще останат без достъп до здравеопазване. Това няма да се случи. Как така, да речем във Видинско, ще се допусне да няма нито едно лечебно заведение?! Ресурсът, с който НЗОК разполага в момента, може да се разпредели за определен брой леглова база, не е казано, че това непременно трябва да са болници. Може да се направи и с клиники за по 10 места. Университетските болници е нужно да осигуряват равноправна помощ за всеки български гражданин.
Ние, политиците, трябва да въведем строг контрол върху делигираните бюджети, които основно източват касата. А не, както сега всички са се вторачили в броя на болниците. Време е да се сложи край на лобирането на някои собственици на частни дружества, които използват познанствата си с политици, за да получат 2-3 пъти повече пари за своите заведения, отколкото се харчат за окръжните болници в страната. Същевременно частните лечебни заведения отказват да приемат тежко болни и ги препращат към държавните, за да харчат по-малко пари. Отговор на всички тези тежки проблеми засега няма. Но, да изчакаме април, тогава вече ще видим рамковия договор и ще стане ясно дали ще има реформа в здравеопазването, или не.