лица

Да правиш китки за обич

19-07-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Да правиш китки за обичСбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Това е акушерка Михаела Мишева. Приятелите й я наричат Мишето. А аз разбрах, че имам среща с една жена целуната от Господ. Вероятно се чудите защо. Много простичко, отдели ми време за разговор, когато успя да откъсне от времето посветено на дъщеря й. Казва, че малката Ния е нейното всичко, и че работи с любов мечтаната професия
Родена е в село Шуменци, близко до Тутракан и е първата с медицинско образование във фамилията. Майка й е учителка по български език и литература, а баща й от 15 години е свещеник. Като малка е мечтала да бъде лекар. Така се стичат нещата в живота й, че записва да учи за акушерка в Медицинския колеж към МУ- Пловдив. Още във втори курс разбира, че изборът на професия е правилен и ще я работи с най-голямо удоволствие.

 

След студентските години в Пловдив

животът я отвежда в София. Започва работа в болница Шейново, първо в родилна зала. Не помни първото си дежурство в детайли, защото толкова е била развълнувана, че нарича онзи момент, магия. Разказва, че е имала късмета да попадне в една смяна с много добри акушерки, които са я въвели в тайната на професията. Разказва и още, че на студентските стажове е влизала в операционна зала и тогава е разбрала, че трябва да стане операционна акушерка. Така след двете години в родилна зала, идва ред на операционната. Днес работи като операционна акушерка в Майчин дом. „Призванието на акушерката е да води раждане, аз съм преминала през тази школа, но да работя в операционна е моята сбъдната мечта", с усмивка уточнява Михаела.

В операционната се изграждат

най-здравите екипи, твърди тя. Всеки познава в съвършенство работата си дори не е нужно да се изричат думи, за да се случват нещата. Само с поглед вече се разбираме, допълва Михаела. Най-голямото й удовлетворение е добрият финал на всяка тежка операция. Когато идват млади акушерки на стаж в болницата тя се радва и винаги е готова да сподели наученото през годините с тях. Казва, че за работиш тази работа, тя трябва да е като гориво в кръвта ти.

„Ако си мисли някой, че може да идва на работа

само за да му мине работния ден, по-добре да не се захваща с тази професия", категорична е тя. Колкото и да са проблемите в здравеопазването никога не й е хрумвало да събере куфарите и да потърси реализация в чужбина. Казва, че отговорност и дълг се изпълняват в родината. И че мечтата за промяна на системата губи силата си зад граница. Твърдо вярва в народната мъдрост, че всеки камък си тежи на мястото, затова всяка сутрин с усмивка тръгва към болницата.

За 12 години работа е виждала всякакви

човешки съдби. Научила се е да не наранява душата си с човешката болка. Прави го, за да може да продължи напред, като изпълни с любов и всеотдайност живота на 6 годишната си дъщеря. „Тя е моето всичко и се радвам на всеки миг прекаран с нея. За това гледам да оставя събитията от болницата пред прага на входната врата", споделя Михаела. В свободното си време обича да прави различни аранжировки от цветя. Цветните венчета подарява, защото знае, че китка за обич се дава. Така дарява с късчета любов дамите от ансамбъла за народни танци, в който играе. Споделя, че с народната музика е закърмена от малка. Нейните родители също са добри танцьори. В родният дом на Михаела е пълно с народни носии, които пък са част от колекцията на  майка й.

Мъдростта на традициите влага

в малките неща. Тях които изработва ръчно, като украса за всеки празник. За Коледа и за Великден гледа винаги да се прибира в бащиния дом, защото там е коренът. С майка си изпълняват всички ритуали посветени на празника. „Майка ми много държи на традициите и всичко се прави по протокол, така както е било едно време. Заедно изпълняваме обичаите, а аз уча и детето си на тях", казва Михаела. Разбрала е, че в живота дългосрочни планове е глупаво да се правят. Всеки ден крие своята изненада, къде добра, къде не толкова. Затова приема с усмивка положителното от деня, а като урок онова, което не се случило, така както трябва. Най-правилните съвети е получава от родителите си. А най-голямата й награда е, че е успяла да бъде добра дъщеря и е чула думи на гордост от майчината й уста!



Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Аз може би съм единственият лекар, който всеки ден ходи на работа със сак пълен с кутии с храна и с учебници, казва д-р Валентин Иванов
Призвание магистър-фармацевт

Призвание магистър-фармацевт

Щастлив съм, че ме приеха по първото и единството желание, което посочих, каза Тихомир
Будител в бяло

Будител в бяло

Влюбих се в планината още като ученик, от нея разбрах колко красива е родината ни, казва д-р Шеип Панев
Избран от Бог да лекува

Избран от Бог да лекува

Каквото и да правиш, прави го така, сякаш е най-важното нещо в живота ти, казва д-р Илиян Траянов
Личните победи, които се оказват в полза на другите

Личните победи, които се оказват в полза на другите

Успях да се преборя с излишните килограми и сега помагам на пациентите в тази трудна битка, каза д-р Явор Асьов
Феята на зъбките

Феята на зъбките

В Пловдив има факултет и всяка година завършват много дентални медици, за това е трудничко да се намери работа, обяснява Виктория
По пътя към съвършенството

По пътя към съвършенството

Твърде бързо е ежедневието ни, ако можех бих го забавила, за да му се насладя истински, казва д-р Хубенова
Отличничката сред новите медици

Отличничката сред новите медици

Нищо друго не исках да уча освен медицина, за това много сериозно се готвих, казва Гергана
Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
1 2 3 4 5 ... 15 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ноември 2019