Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Д-р Христова е на 30 години. А само след дни официално ще може да се нарече специалист по семейно планиране. За сега много се вълнува и е насочила цялата си енергия към организиране на голямото събитие. В храма на Хипократ попада съвсем не случайно. Родена е в семейството на лекар и магистър  фармацевт, така че две мнения по въпроса каква ще е реализацията й, няма. Казва, че още от малка е мечтала и тя, като родителите си да може да помага на хората.

 

Завършила елитната Пловдивска гимназия

„Константин Кирил Философ". Така се влюбва в информатиката и информационните технологии, медицината обаче надделява и записва МУ- Пловдив. Информатиката остава само като хоби. Сега програмира и прави уеб сайтове, но за удоволствие. Тези умения, обаче са й били от полза в студентските години. Тогава е била председател на Асоциацията на студентите медици, а в организацията на различни инициативи, конференции и събития е имала нужда точно от такива знания.

Казва, че ако не си амбициозен

няма как да стигнеш далеч. И независимо дали си завършил най-престижния университет, ако нямаш стремеж към усъвършенстване, нещата не ти се получават. Определя се като ученолюбива и борбена натура. Ангажирана е обаче от обществени каузи, като например да намери ключето, което ще превърти ключалката на демографската криза в България. Смята, че както има нужда от медици в клиниките, така трябва да има и от такива като нея, насочени към здравето на обществото като цяло. Затова не е избрала акушерството и гинекологията, една специалност, която много харесва. Надява се един ден да успее с работа си да допринесе за промяната на обществото като цяло.

Споделя, че още като студентка е

открила своето професионално семейство- Катедрата по социална медицина. В личен план също е срещнала любовта. И точно като професионалист ми обяснява, как за да направиш семейство е важно първо да посветиш време на планирането за него, пък след това и на реализирането му. В момента за д-р Христова водещо е утвърждаването на професионалното поприще.

Изкушена е от пътешествията

зареждат я срещите с новите места и с непознатата култура. На работното място се чувства много щастлива. Като преподавател всяка година се среща с различни млади хора, някои от тях от далечни земи с екзотична култура. Споделя, че това което я впечатлява от срещата с чуждестранните студенти е силната им привързаност към семейството и към семейните ценности, нещо което не е чак така характерно за българските младежи. „ Обучаваме различни студенти. Имаме и такива по дентална медицина. В рамките на седмицата всеки ден имаме по 3-4 упражнения с  различни студенти. Всеки ден не се повтаря с предишния", казва тя.

Да среща непрекъснато нови

хора определя като много зареждащо. И като още една причина, за да се посвети на  социалната медицина. Разказва че, работата й със студентите е процес на взаимно обучение. Потокът от знания преминава като ток от нея към тях и обратно. Заразителен е ентусиазмът на младежите, които мечтаят за бляскава кариера на известни медици, казва тя. С топлина коментира, че много от тях искат да са като филмови герои, които спасяват болни тела. Надява се, че сблъсъкът със здравната система няма да попари напълно надеждите им, нито ще ги отпрати да търсят реализация зад граница.

Споделя, че от нейния випуск една трета

от колегите й са заминали да работят в чужбина. И макар добре финансово овъзмездени, страдат за близките и за дома си. Открила е, че чуждестранните младежи идват от големи семейства, докато нашите не са от такива. Това я е провокирало да насочи вниманието си към темата за демографската криза, която може да се коригира. Сякаш традициите са добра отправна точка в тази посока. А в семейството на д-р Христова, традициите се почитат. Няма празник, който да не е събрал семейството, а и най-възрастните членове около трапезата.

Спомня си, как в детските години е ходила

през лятото в планината, при една от бабите  в Свиленградско. После пък с родителите си е ходила на море. За това лято планове за ваканция не е правила, защото дисертационният труд е бил с привилегия. С усмивка споделя, че почивка ще има, макар и не дълго подготвяна, но във всеки случай ще е заслужена и чакана. Казва, че всяко място има своята уникалност, а тя е готова да я открие и преживее.