Какво плащат осигурените пациенти в болница

Съгласно българското законодателство всички задължително здравноосигурени лица имат свободен достъп до болнична медицинска помощ. Когато съответното лечебното заведение има договорни отношения с Националната здравнооосигурителна каса, пациентите не заплащат за лечебната дейност, която касата покрива, с изключение на таксата за престой в лечебното заведение и медикаментите, консумативите и медицинските изделия, за които касата не заплаща. Всички допълнителни услуги (напр. избор на лекар и/или екип за лечение, самостоятелна стая и други удобства, придружител на пациента или меню за хранене по избор) се заплащат от пациента по ценовата листа на съответното лечебно заведение.

Ако лечебното заведение има договорни отношения със здравнозастрахователни дружества, тези разходи на пациента или част от тях ще бъдат покрити от съответното дружество, в съответствие с избраните от пациента здравни услуги, обособени в пакети и нива на покритие.

Съгласно Закона за здравното осигуряване, такса се дължи за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, а съгласно постановление на Министрески съвет, задължително здравноосигурените лица заплащат за всеки ден болнично лечение, сума в размер 5,80 лв. на ден. Ако се налага пациентът да остане в болнично заведение повече от 10 дни в рамките на една година, той не заплаща потребителска такса за престоя си след 10-тия ден. Таксата се заплаща единствено на лебечни заведения, които са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса. От таксата са освободени деца до 18-годишна възраст, бременни и родилки до 45 дни след раждането, социално слаби, ветерани от войните и военноинвалиди, онкоболни, медицински специалисти, хора с увреждания и други.

За какво може да Ви бъде поискано допълнително заплащане при оказване на болнична медицинска помощ?

С последното изменение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Приета с ПМС № 119/2006 г.), публикувано в Държавен вестник бр. 22 от 22.03.2016 г., нормативно е уредено за какво се доплаща при болнично лечение. Считано от 01.04.2016 г., по време на своя престой в лечебно заведение, което има сключен договор с Националната здравнооосигурителна каса за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани от тях услуги, включващи:

1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента. Лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане тези допълнително поискани услуги, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор.

2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим.Лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с осигуряване на допълнителен помощен персонал, само в случай че са осигурили необходимите общи грижи за пациентите и поисканите услуги се различават от тях.

3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. Избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви от пациента само след като той е запознат със служебно определените му лекуващ лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни или други интервенции или манипулации.

Наредбата регламентира и хипотезите, при които не се допуска заплащане като допълнително поискана услуга. Това са: за придружител на дете до 7 години, както и на придружител на дете до 18 години при необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури; за придружител на лице с увреждане, което не може да се обслужва самостоятелно и има необходимост от осигуряване на допълнителни грижи, които лечебното заведение не е в състояние да осигури.

Важно е да знаете, че считано от 01.04.2016 г. допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на предлаганите допълнителни услуги от съответното лечебно заведение.

Честа хипотеза е лечебните заведения да изискват доплащане на консумативи и/или медицински изделия, тъй като голяма част от тях не се заплащат от Националната здравнооосигурителна каса или се заплащат частично. В алгоритъма на всяка една клинична пътека Националната здравнооосигурителна каса е посочила, че не заплаща консумативите по нея. Тъй като не е нормативено определено кой ги заплаща, лечебните заведения приемат, че следва да ги заплати пациентът. Лечебното завадание трябва да информира на видно място – обикновено на табло на входа, и в детайли кои консумативи не се плащат от Националната здравнооосигурителна каса. Пациентът ги заплаща на болничната каса срещу фактура или друг финансов документ.

Някой медицинските изделия се финансират от Националната здравнооосигурителна каса до определена стойност. Ако пациентът се нуждае от по-скъпо изделие – по преценка на лекуващия екип и/или по негов избор, той доплаща разликата до по - високата цена. В този случай Националната здравнооосигурителна каса няма да възстанови стойността на пациента за разликата в цената на медицинското изделие. Лечебното заведение няма право да взема пари за медицинско изделие, ако то е на цената, покривана от Националната здравнооосигурителна каса.

Услуги и манипулации, които не се финансират от Националната здравнооосигурителна каса (например операции, които не са включени в клинични пътеки) се заплащат изцяло от пациента по цени на лечебното заведение, като за здравно неосигурени лица.