5 областни болници в криза

Не всички областни болници трябва да се слагат под общ знаменател, каза Ананиев и отчете, че най-проблемно е финансовото състояние в областните болници във Враца, Видин, Хасково, Ловеч и Кюстендил. За стабилизацията им се водят преговори с кредитори, обсъжда се разсрочено изплащане на дълговете и се правят договорки да не се блокират сметки, каза Ананиев. За стабилизирането на лечебните заведения, той преговаря включително и с Асоциацията на банките, отчете още здравният министър.

Той обяви, че

 

в крайна сметка няма да се закриват отделения

 

в Монтана, Враца и Видин, както предложи първоначално. Основни проблеми там са дефицита на лекари и специалисти по здравни грижи, както и демографската криза, която не позволява лечебните заведения да имат достатъчно приходи от оборот. "Населението от 0 до 17 годин е по-малко от средния показател в страната, а над 65 е значително по-голямо", отчете Ананиев.

В трите области има общо 626 лекари и 1352 специалисти по здравни грижи, обясни още здравният министър и представи състоянието на всяка една от областните болници.

 

В МБАЛ "Св. Петка"-Видин са инвестирани 570 хил. лв.

 

за капиталови разходи през 2018 година.

Чрез банков заем размерът на остатъчния дълг е консолидиран и той се обслужва равномерно, няма опасност от запори, но  проблем се очертава с медицинските специалисти. "Поради недостиг на кадри отделението по анестезиология не работи на пълен капацитет, както и отделението по хирургия и образна диагностика. Потенциал за развитие имат звената по физикална терапия и акушеро - гинекологичното отделение, но също ключов фактор е наличие на подготвени кадри. Допълнително значение има и намаляване на раждаемостта. От началото на годината е имало едва 100 раждания", отчете Ананиев. Недостиг на кадри има в отделенията по вътрешни болести, физиатрия и белодробни болести.

 

Но при сливането на двете звена се очаква

 

да се намерят медицински специалисти, които да оказват комплексно лечение в сферата на вътрешните болести. "Намирането на специализанти и нови лекари е от ключово значение за лечебното заведение, предвид силната конкурентна среда в болничната помощ и миграцията на кадри в други университетски центрове", каза още министърът.

В МБАЛ - Христо Ботев-Враца е предвиден банков заем за над 8 млн. лв. Въпреки това се очаква ръст на приходите още през следващото на тримесечие, като

 

резултат от инсталиране на ангиографа и обновяване

 

на работата по отделението по съдова хирургия, обясни Ананиев. След ремонта на акушеро-гинекологичното отделение се очаква да се увеличи и капацитетът на работа, ще се търсят механизми за привличане на допълнително лекари в звената по спешна медицина, образна диагностика и реанимация. Ще се търсят още и варианти чрез бъдещи инвестиции за преместване на кожното отделение и ще се използва максимално потенциала на специализантите, обясни още здравният министър. Също така ще се търсят начини да се възстановят отделенията по инвазивна кардиология и съдова хирургия.

 

 

В най-добро положение се оказва,

 

областната болница в Монтана, която работи ефективно в пълен капацитет, има недостиг единствено на уролози, каза още Ананиев. Според обобщените данни за трите области във Видин има недостиг на специалисти по 5 специалности- лъчелечение, гръдна хирургия, съдова хирургия и урология. Във Враца не достигат специалисти по гръдна хирургия, а медици по кожни и венерически болести, ревматология, лечеленичение и кардиохирургия са дефицит в Монтана.

 

"Дайте шанс на здравеопазването да се излекува

 

с общи услилия, призова той и изреди предприети от МЗ мерки като изготвяне на нови медицински стандарти, нови алгоритми за клиничните пътеки, предстоящия НРД и др.

Шефката на здравната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова постави въпроса за достъпа достъпа до здравни услуги и нейната равнопоставеност в различните региони на страната. „Да не се търсят решения, от които в дългосрочен план да няма ефект", призова тя.

Депутатът ДПС д-р Хасан Адемов акцентира върху

 

необходимостта от цялостна реформа

 

в здравеопазването, а не само в отделни региони. „ В Европа се говори за персонализирана медицина, а тук говорим за регионална. Могат ли да бъдат в краткосрочен план решени, независимо проблемите в цялото здравеопазване", запита той.

Д-р Нигяр Джефер, също от ДПС пък акцентира върху мениджмънта на болниците, за чието подобряване здравния може на насочи усилията си. Тя даде пример с болницата в Лом, която вече има повече приходи и по-високи нива на компетентност от тези във Видин и Враца. От трите области в Северозапада, които бяха обект на дискусия, тя отличи

 

добрия мениджмънт единствено в Монтана.

 

Ако сега се обсъждат проблемите във Видин, Враца и Монтана, ще ви извикаме скоро и за Стара Загора и Бургас, каза депутатът от „Воля" Кръстина Таскова. "Проблемите се трупат с години, трябва да се направи спешен екшън план. Да бъдем искрени и да поставим проблемите на масата", призова тя.

По време на дебата министър Ананиев припомни и че на 15 юли ще представи новия здравен модел на кръгла маса.