Искаме нулева ставка на ДДС за лекарствата

Националната аптечна карта ще премахне диспропорциите в отделните региони, казва проф. Гетов

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Не мога да кажа каква е причината. В момента тече разследване на компетентните органи. Когато излязат резултатите, ще можем да ги коментираме. Има обаче много неясноти – от къде е дошъл този лекарствен продукт, дали му е изтекъл срокът в склада на доставчика или на паралелния търговец? Случаят обаче показа, че системата за верификация работи, лекарството не е достигнало до пациентите и това е нещо положително.

- Казахте, че в нея са се включили 2070 аптеки до средата на юни. Защо някои Ваши колеги все още да не са го направили?

- Мисля, че някои колеги се вслушват в грешни послания, но системата съществува и е въпрос на избор на всеки един оператор, кога и как да се включи. Аз наистина още веднъж призовавам фармацевтите, които не са част от нея, да го направят в близките седмици, защото това е изискване, което в даден момент ще стане задължително.

- Все още не е готова и системата за проследяване на медикаментите на нашата Агенция по лекарствата. Знаете ли защо се бави?

- Системата вече е разписана в наредба на министъра на здравеопазването, която е публикувана в началото на юни в „Държавен вестник". Очакваме т. нар. тестови период. След това ще има два месеца, през които всички аптеки ще трябва да се включат към нея. Ще има и допълнително време за събиране на данни, така че тя ще заработи на 100% вероятно в началото на следващата година. Има притеснения по функционирането и на тази система, но ние правим всичко възможно да са минимални усилията на колегите в аптечната система за работа с нея. Всичко да бъде автоматизирано и от тях да се изисква само първоначална регистрация и активиране на акаунта, който ще им бъде изпратен от ИАЛ.

- Тези две системи ще натоварят ли допълнително финансово аптеките?

- Натоварват ги, не толкова финансово, но като администрация, като работа с допълнителни дейности и това става на фона на по принцип натовареното ежедневие с административна работа и отчетност на аптеките. Специално за системата на ИАЛ, там не се очакват някакви значими инвестиции. Ако в аптеката има компютър и той е свързан с интернет, ако има аптечен софтуер, не се очакват някакви финансови тежести. Но тези, които нямат компютър и интернет, очевидно ще трябва да се приспособят. Все пак живеем в дигитален век, в който всичко вече се случва по електронен път и няма как аптечната практика да остане извън тази тенденция.

- Искахте да се направи аптечна карта, за да се коригира неравнопоставеността при обслужването на пациентите в различните региони. До къде стигна тази идея?

- На този етап - до никъде. Поне нямам информация, че нещо се прави по отношение на аптечната карта. Имаше идея за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина още в началото на тази година, но все още нищо не сме видели черно на бяло. Все пак от средата на юни вече има сформирана работна група по изготвянето на Националната лекарствена политика в Министерството на здравеопазването. Ние също участваме активно в нея. Спомняте си протестите на жълтите жилетки. Това тяхно искане е изпълнено, комисията започна работа и аз очаквам, когато приключи, да се пристъпи към конкретни промени в Закона за лекарствените продукти.

- В кои райони не достигат аптеките?

- Съществува огромна диспропорция между различните региони на България. Например в Бургаска област има достатъчно фармацевти и аптеки, повече от средното за страната. Но за област Кърджали и Смолян нещата стоят точно обратното.

- Колко е средното за страната?

- Средно една аптека обслужва 1800-1900 души. В Бургаска област се падат около 1300-1400, докато в област Кърджали са 2700-2900 души. Вижда се, че двукратно повече са пациентите, които обслужва една аптека на територията на Кърджали. Тези диспропорции са породени от различни фактори – икономически, инфраструктурни. В Бургаска област населението се увеличава почти три пъти през летните месеци, докато в област Кърджали то е константна величина в рамките на годината. Надяваме се да бъдат възприети нашите искания и идеи за Национална аптечна карта, за да може това да бъде регулирано по най-добрият начин, запазвайки съществуващите аптеки, стимулирайки бизнеса и колегите да се развиват, и да откриват аптеки там, където липсват. За да могат да се доближат максимално фармацевтичните услуги до населението. Защото няма спор, че достъпът до фармацевта е най-облекчен и той е най-лесно достъпният медицински специалист. Човек може във всеки един момент да влезе в аптеката и да поиска съвет или да си купи нещо.

- Понякога изчезват лекарства от българския пазар. Какви са причините и какво трябва да се направи, за да се реши този проблем?

- Факторите са многобройни. На първо място това е ценовият натиск и натискът върху компаниите да връщат пари на здравната каса. Причини са и външното референтно ценово образуване, нивото на реимбурсация, ниската платежоспособност на хората. Това са все фактори, на които ние няма как да влияем, защото са въпрос на политика. Другите фактори са чисто производствени, т. е. има проблем с нещо, то временно не се произвежда и не се доставя. И на трето място са чисто маркетинговите решения на компаниите. Когато те не виждат смисъл от поддържането на някакъв продукт на пазара, го изтеглят. Да, проблемът е много сериозен за пациентите, които дълго време са се лекували с даден лекарствен продукт и той изведнъж изчезне, но искам да кажа, че нашият Позитивен лекарствен списък е достатъчно богат и почти няма заболяване, за което да не се предлага адекватно лечение. Тук навлизаме в широката дискусия за генеричното заместване. Ако в аптеката на фармацевта е разрешено да извършва такова заместване и съответно лекарите предписват по международно непатентно наименование, в голяма част от случаите тези проблеми с изчезващи или временно липсващи от пазара лекарства, биха могли да бъдат разрешени с компетентността на фармацевта.

- Лекарите са категорично против.

- Възможно е, но това е европейска практика и рано или късно ще се случи и в България. Въпрос на време е, кога ще има политическо решение. В крайна сметка доказани са предимствата на генеричното заместване – избягване разкарването на пациента, излишното натоварване на системата, спестяване на средства, максимално използване на компетентностите на фармацевта. Нещата са 99% в полза на генеричното заместване. България е една от малкото страни, в които това не се случва. Така че ние не можем да останем извън реката, извън общата тенденция.

- Има ли някакво забавяне на плащанията към аптеките от страна на здравната каса?

- В последната една година Касата не дължи нищо на аптеките. Всичко се разплаща в срок. Ние правим максимални усилия в тази посока, включително за миналата година всичко дължимо беше платено в рамките на 2018 г., така че спор и претенции по този въпрос не може да има. Това са взаимни усилия на Българския фармацевтичен съюз, на НЗОК, на МЗ и на Министерство на финансите, които очевидно дават своя положителен резултат. В този смисъл искам да подчертая, че това е доказателство как Фармацевтичният съюз може да работи и за големите, и за малките аптеки, включително и за веригите. Нашата организация защитава правата на всички в системата на лекарствоснабдяването.

- Има ли опасност от фалити на аптеки?

- Да, има. Причините са многостранни. На първо място това е тежката ценова конкуренция в аптечния сектор. Знаете, че има некоректни, нелоялни играчи. Те прилагат търговски практики, които са извън закона. Необходимостта от всички тези допълнителни инвестиции като верификация, електронно отчитане по здравна каса, новите фискални апарати, електронното здравеопазване, системата на Агенцията за лекарствата – това са все неща, които могат доста да влошат състоянието на един бизнес и тук колегите трябва да са много внимателни. Да предвиждат как ще се развиват в следващия етап от време.

- Казахте електронно здравеопазване. Очаквате ли до края на годината да се въведат дълго чаканите е-рецепти?

- Да, очаквам. Може да не е до края на годината, но до 1 април 2020 г. електронната рецепта на здравната каса трябва да е факт. Знам, че доста е напреднал процесът по разработването й. Вече има изпълнител. Фармацевтите също сме се подготвили с изискванията към нас. Надявам се обжалванията да приключат скоро и да се премине към конкретна работа.

- Имаше предложение за намаляване на ДДС върху лекарствата, но като че ли и то отпадна от дневния ред?

- Има внесен законопроект от една от парламентарните групи за намаляване на 9% на ДДС върху лекарствата. Нас това обаче не ни удовлетворява, защото смятаме, че те трябва да бъдат освободени от данък добавена стойност. И това да важи за всички лекарства по лекарско предписание, да не се делят на лекарства, които плаща фонда и лекарства, които плаща населението. Дефинитивно трябва да бъде решен въпросът, защото не може бюджетът да има излишък от над 3 млрд. лв. само за първите пет месеца, а в крайна сметка да се касае за ДДС в рамките на 400-500 млн. лв., което няма да се събира, ако ставката за лекарствата е нулева. Мисля, че българските пациенти заслужават това.

- Защо се бърза с промените в Закона за съсловната организация, след като има недоволство в част от гилдията?

- Първо, не се бърза с тези промени и аз тук искам категорично да опровергая както вътрешната опозиция, така и колегите отвън, които изказаха негативни становища. Тези промени са предложени още през 2017 г. на Министерството на здравеопазването с оглед провеждането в срок и по възможно най-легитимния начин на следващия конгрес на БФС, когато трябва да бъде избрано ново ръководство. Освен това самите промени по никакъв начин не касаят логиката, същността, принципите, върху които е изградена организацията. Не я превръщат в тоталитарна, авторитарна и т. н. Ще кажа само, че за този 10-годишен период двукратно е нараснал броят на членовете на Българския фармацевтичен съюз и от 3200 през 2017 г., към настоящия момент ние сме над 6500. Сами разбирате, че 650 делегати, събрани в една зала, дори да имат само по 2 минути изказване, това означава конгресът да продължи поне една седмица. Означава, че през 5 минути трябва да се проверява кворум, че тяхното работно място ще е празно, пациентите им няма да са обслужени. Какъв е смисълът да седим и да говорим неща, които би могло да се дискутират по-оперативно с по-малък брой делегати на конгреса. От друга страна това са и разходи, които регионалните колегии на БФС правят и това не е разумно, ефективно и рационално. В същото време представителността и тежестта на всички регионални колегии при новата квота ще бъде запазена, защото тя важи за всички. Колкото е представена една колегия при брой делегати 1 към 10, по същия начин е представена и при делегати 1 към 20. Това важи и за малките, и за големите колегии. Така че тези обвинения са напълно несъстоятелни. На второ място, големите колегии имат проблем с провеждането на общи събрания на регионално ниво. Примерно 2200 членове, колкото са в РФК София-столична, нямат нито техническа, нито организационна, нито административна възможност да бъдат събрани на едно и също място по едно и също време, за да проведат общо събрание. Това са абсолютни факти. И накрая искам да кажа, че тези, които са против, представляват 19% от членовете на Българския фармацевтичен съюз. Останалите 81% подкрепят промените и са го декларирали по безапелационен начин в рамките на дискусиите. Всичките тези приказки са извадени от контекста, в името на преследване на лични и лобистки интереси.