Мерки

По-строг контрол над питейните води

01-07-2019 14:22

РЗИ ще бъдат оборудвани с модерна апаратура, под въпрос е ще има ли кадри, които да работят с нея, казва доц. Ангел Кунчев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

По-бърз и точен мониторинг на питейните води се готви у нас. За целта РЗИ ще бъдат оборудвани с модерна апаратура по европроект на стойност 10 млн. лв. Не е ясно обаче ще има ли кой да работи с нея, поради масовото изтичане на кадри в сектора на общественото здраве. Това съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев

„За последните 15-20 години, това е първия път, в който осигуряваме масирано на някои от РЗИ нова апаратура. Тя ни дава сигурност, че контролът на водата е на 100% и няма начин да допуснем отклонение", обясни доц. Кунчев. Очаква ново оборудване за химичен и радиологичен анализ да получат РЗИ в Бургас, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико търново, Враца, Плевен, Пловдив, Русе и Стара Загора.

aaa

Идеята е това да се случи през 2020 година,

aaa

средствата са по проект „Подобряване мониторинга на качеството на питейните води" по програма „Околна среда" 2014-2020 г. Нова апаратура е предвидена и за Националния център по радиология. Проблемът с кадрите на общественото здраве обаче се задълбочава и не е ясно дали ще има кой да борави с модерната апаратура.

„Ако зад нея няма квалифициран персонал,

тя не върши никаква работа", каза доц. Кунчев. Кадрите в сектора вече са с изключително занижена мотивация. „Разликата в заплащането в общественото здраве и другите сфери на здравеопазването стана твърде голяма и ние много трудно намираме млади кадри", добави главният държавен здравен инспектор.

Той обясни, че към момента

няма сериозен проблем с качеството на питейните

води. Принципно отклонения по отношение на нитрати се срещат там, където има селскостопанска дейност. Пример за това са регионите около Тракийската низина и Дунавската равнина.

На други места пък проблем са нивата на хлориди и желязо, а през последните две години и на уран. В Благоевградско например отклонения има при желязото. „Показателите са много строги и така трябва да бъде, защото когато става дума за нещо, което се ползва всеки ден, рискът е най-голям", обясни доц. Кунчев.

Той очаква новата апаратура

да позволи по своевременни, точни и бързи

изследвания. При проблема с качеството на питейната вода в Хасково, за някои от изследванията на радионуклеиди например се е налагало резултатите да се чакат от БАН около месец, месец и половина, разказа още главният държавен здравен инспектор. Колкото до притесненията на хората в Хасковско

за наличието на уран в питейната вода,

той обясни, че има неразбиране по въпроса. „Лошото е, че общото впечатление е, че като чуем уран и си мислим за радиация, а в случая изобщо не става дума за неговото радиоактивно действие, то е изключително слабо. Не оказва влияние, а по-скоро става дума за токсичния му ефект върху отделителната система като химичен елемент", обясни той. Нормите обаче трябва категорично да се спазват, дори и минимален риск, каза още доц. Кунчев.

Още по темата