Не трябва да се бърза с детската болница

Използването на стара сграда от преди 40 години, не е най-доброто решене, но е по-добро от нищо, казва д-р Лазаров

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Искам да подчертая, че това беше среща по инициатива на световното и европейското дружества, а не по наша покана. Колегите, когато са направили анализ как е развита тази дейност в страните от Югоизточна Европа са видяли, че България стои много добре и е много близко до европейския и световен стандарт в детската кардиохирургия. И това е факт, защото тази дейност е доста слабо развита във всички страни около нас, с изключение на Гърция. Сърдечните хирурзи от съседните страни явно нямат интерес да я работят и въпреки, че държавите им искат да я развиват фактите са такива, че голяма част от децата в тези страни са лишени от съответните адекватни грижи и търсят лечение в чужбина, вкл. и у нас. Конгресът наистина е исторически, тъй като се събират на едно място европейската и световна организации, заедно с представителите на всички континентални организации. Присъстваха 226 делегати от 56 страни от всички континенти, включително и от Нова Зеландия и Океания. Ние дискутирахме, освен чисто медицинските въпроси, които заемаха две трети от времето и това, как да бъде организирана тази дейност, за да могат навсякъде децата, които имат едни и същи проблеми, да получават сходни грижи. Известно е, че средствата, които се отделят в някои части на света, включително и в нашата страна, не са достатъчно. Учудващо за всички бе, как при една добре развита структура и традиции в тази дейност /България е сред пионерите в Европа/, държавата е загърбила грижата за децата. И от друга страна са Северна Америка, Канада и Западна и Централна Европа, където вниманието на държавата е фокусирано върху децата, а и ресурсите, които се отделят, са далеч по-адекватни. Така че фокусът беше върху медицина, но и върху обучението на структурите, на колегите и институциите, за това как да вършат тази работа, как да комуникират с обществените организации и с държавните власти. Имаше един специален еднодневен симпозиум, с който започна конгреса, за грижите за новороденото дете и за кърмачето. Грижите, които започват дори още преди раждането на детето. Защото съвременната медицина не върви след фактите. Тя върви преди тях, прогнозира ги и направлява тяхното развитие. Така че това беше изключително важно - как да се грижим за бременната жена, когато се установи, че има плод с такъв проблем. Как да се подготвим за него, да планираме нещата и когато раждането стане факт, ние да сме напълно готови с всичко, за да можем да обгрижим детето специално. Не е далече от истината, ако кажа, че днес детската кардиохирургия е фактически хирургията на новороденото и на детето до края на първата година. 50% от всички операции в развития свят, към който ние се стремим, са в тази възрастова група - тук при нас също е така. Ефектът от лечението на кардиологичните проблеми е най-голям когато те са решавани във възрастта на кърмачето. Тогава последиците от това да си се родил с една болест, са най-малки и когато ние можем да гарантираме качество на живот, което не се различава много или никак от качеството на живот на децата от същото поколение, без заболявания.

- Акцентът в детската кардиохирургия се премества в по-ранна възраст, така ли?

- Да. Категорично това е тенденция от много години. Вече има и твърди доказателства, че адекватното лечение - оперативно и интервенционално, т. е. когато кардиолозите поставят различни устройства и това стане навреме, има най-добър резултат в най-ранна възраст. Никой в света вече не говори дали пациентът е преживял операцията. Това е нещо естествено. Говори се за отдалечен резултат и за качество на живот. Това е фокусът.

- Увеличава ли се сърдечната патология при децата?

- Не, това е заблуда. От много десетилетия, от когато има статистика, честотата на вродените заболявания, включително и тези на сърцето, остава приблизително една и съща. Това са между 8 и 10 случая на 1000 живородени деца. Разбира се, различни фактори могат да окажат известно влияние, но то не е драматично. Най-лоши последици има при бракове между хора в семейството. Ако майката работи в токсична среда или има някаква болест в ранната фаза на бременността, това също може да предизвика подобно заболяване. Но като общ факт заболеваемостта е еднаква и не се променя много с времето.

- Изнесени ли бяха интересни случаи на спасени деца с тежки аномалии?

- Имаше специална сесия, която беше на тема „Моят най-добър и най-лош случай" и колегите споделяха, разбира се в рамките на ограниченото време. Имаше 16 такива представяния на интересни случаи от практиката на различни страни. При нас е традиция, независимо къде се провежда събитието, да бъдат правилно разпределени всички континенти. Дори в рамките на самата сесия най-интересните случаи да са от един континент, ние гледаме и останалите колеги да вземат участие, защото по този начин мозайката става по-пълна. Това, което би трябвало да бъде интересно за читателите и от което са лишени българските пациенти, защото държавата не покрива тези разходи, е възможността за възстановяване на сърцето, когато детето се ражда с една липсваща половина. Тогава с различни оперативни методики се постига добър ефект и добро качество на живот на тези пациенти. Лечението е сложно, на няколко етапа. Започва непосредствено след раждането, продължава в следващите месеци, като 3-4 пъти е оперативната намеса, но в крайна сметка резултатът е най-важен. Това обаче черпи огромен ресурс. Когато ние споделяхме проблемите си, колегите установиха, че нашата държава полага повече грижи за възрастното си население, включително и за пациентите над 80 г. - разбира се те имат същите права като новородените, но тези в детската възраст някакси са загърбени.

- Ще предприемете ли някакви стъпки това да се промени?

- Ние пишем писма на отговорните институции от много години. Имахме среща с президента на световното дружество проф. Христо Червенков при г-жа Жени Начева, за да я запознаем с резултатите от конгреса. Професорът е от български произход, но живее и работи в Канада. Той е световно име и покани екип от министерството да посети университета в Монреал, който е с изключително богат опит, традиции и престиж. В града, който е 4 млн. души, има 12 детски болници, а в България при 7 млн. няма нито една. Той покани екипа на министър Ананиев, за да се запознаят с начина на организация на детското здравеопазцване в Канада. Факт е, че здравеопазването в Канада е напълно безплатно за всички пациенти. Там пазарният принцип не важи. То е подредено по един удивително справедлив начин за всички, без да елиминира интересите и на пациентите, и на работещите в здравеопазването. Колегите казаха, че са готови по всяко време да организират една такава ВИП визита на място. Очудването им беше безкрайно, като разбраха, че България не разполага с детска болница и че няма специални грижи за педиатричните пациенти. Г-жа Начева се заинтересова изключително много от това, което чу. Тя каза, че екипът на министерството, който е основно от икономисти, има задача да създаде приоритети в здравеопазването, след като екипите от лекари във ведомството, които се сменяха, дълги години не са могли да го направят. Да се надяваме, че това наистина ще се срлучи.

- Преди време казахте, че детската болница е ваша дългогодишна мечта. Сега тя е на път да се осъществи. Това добре ли е?

- Разбира се. Само че аз вече няколко пъти казах, че не трябва да се бърза. След като са загубени 30 години, не е фатално да пропуснем още три, обмисляйки най-правилните ходове. Защото имам чувството, че в момента се бърза, за да се удовлетворят някакви други, извън медицината желания, амбиции и намерения на някои хора. Може би съм подозрителен, може би не съм прав, но такова чувство се създава не само у мен, а и у част от колегите. Затова е изключително важно да се подредят нещата. Има екип в министерството от медицински специалисти, които консултират проекта. Аз лично съм малко притеснен от това да се използва една стара сграда от преди 40 години, оставена на атмосферните условия толкова време и която едва ли е била съобразена със съвременните изисквания за строителство и за медицина. Разбира се, би било прекрасно мястото на болницата да е там, където е определено, защото тя е в границите на един голям медицински кампус. Около нея има структури, които биха могли да си сътрудничат с детската болница, защото част от пациентите излизат от тази възраст и отиват в болниците за възрастни, така че е добре те да бъдат някъде наоколо. Много е важно обаче наистина да се подредят приоритетите и нуждите на всяка една медицинска специалност. Ние отново сме поставили нашите изисквания, защото в 21 век имаме различни нужди, от тези, които сме имали през миналия век. Много се надявам да не се запуши само едно обществено недоволство от липсата на такава болница с хвърляне на проект, който няма да свърши никаква работа или ще утежни нещата, а да се обмисли добре. И това трябва да го направят специалистите - опитни колеги, сред които слагам и себе си, но и по-млади хора, които да внимават какво вършат. Защото ако се провалиш на 50 години, ти се проваляш до края на кариерата, а ако го направиш на 65, този край може да дойде още на следващия ден.

- Лекарите у нас със сигурност знаят, как трябва да изглежда една съвременна детска болница?

- Така е, но искам да кажа и нещо друго. Не бива да се оставя управлението на здравеопазването в ръцете на лекари в никакъв случай. Много малко –единици са, които могат да се справят с управление на предприятие, каквото е една медицинска институция. Всичко това в света се развива добре, защото има екип от икономисти, които са специализирани в управлението на болници. Лекарите трябва да дават насоките и да определят приоритетите за развитието на съответната институция, но в никакъв случай да не боравят с парите, да не определят къде да отиват те и как точно да се изразходват. Медиците са, за да защитят медицинската част на своята дейност. Колкото повече аргументи имат в тази част, толкова по-добре. И ако мога да направя едно официално предложение пред МЗ- нека още сега да се сключи договор за управление и на строителството, и на осигуряване на оборудването, и на последващата медицинска работа в болницата с чуждестранен екип за управление на болници - т.нар. Hospital Solutions. Това е практика на много места и е единствената гаранция, че проектът „Детска болница" ще проработи. Иначе ще се намесят частни интереси, корупционни схеми и нищо като хората няма да излезе.

Но на въпроса за Детската болница - има и друго решение, ако се приеме че сградата в района на „Александровска" не е подходяща. Все пак нека се има в предвид, че една такава болница не е само сграда за медицински дейности. Тя е мястото, където детето и неговото семейство понякога прекарват месеци. Един такъв обект трябва да съчетава чисто клинични дейности с хотел за родителите и съответните места за хранене на семейството. Да има огромно пространства за паркиране. Да е възможно да се оформят и места за развлечение на децата - вкл. в големите детски комплекси има развлекателни и комуникативни центрове и какво ли още не.

Болницата за деца е нещо съвършено различно от болницата за възрастни, както детето е не просто умалено копие на големия човек. Детската болница трябва да има перспектива от поне 25 години напред. И отново казвам - ако всичко изброено по-горе е невъзможно да се направи в двора на „Александровска" има и друго решение .

- Да се върнем на форума. Тази среща ще даде ли тласък на българската кардиохирургия за деца?

- В България никога не са се събрали толкова елитни кардиохирурзи. У нас бяха водещите фигури от Клиника Майо в Минесота, от Харвард Медикал Скул, от Националната детска болница във Вашингтон, от Флорида, от Санкт Петербург-Маями и откъде ли още не. Да не споменавам Европа. От всички 30 големи европейски институции в областта на детската кардиохирургия, присъстваха 28 – водещите представители и най-изявените личности. Колегите видяха, че ние се опитваме с трици да ловим маймуни, но го правим с всеотдайно желание и жертвоготовност. Затова показаха страхотен респект към нас. Направихме така, че те да се запознаят със София, с историята на България, да се видят с обикновени хора и да контактуват с пациентски организации. Затова всичките си тръгнаха с прекрасни впечатления. За съжаление, те разбраха и че ние в момента се чудим как да оцеляваме и това не е хиперболизирано. Защото здравната каса отново, за поредна година забрави да финансира, както е необходимо, детските медицински изделия. Независимо от писмата, независимо от напомнянията, независимо от обажданията ни. Отношението на здравната каса към детското здравеопазване е просто неразбираемо.

- Финансирането на тези изделия не е ли договорено в НРД?

- Нищо не се договаря. Спускат ти нещо, включително цена и искат да се съобразяваме с това. Ние им казваме, че не може един консуматив, който се използва при 10 деца в годината и който навсякъде в света е нещо специално изработено за съответния пациент, да бъде на цената на консуматив, който се използва за 2000 души в България. Не може, но те са ги сложили в една група. И сега никой не иска да доставя в България на тези цени консумативите. Знаете, че вече няма и Фонд за лечение на деца. Виждаме, че има разбиране в Дирекцията, който се занимава в НЗОК с тази дейност, но колко ще зависи от тях, не знам. Ако политиката на здравната каса е да се режат разходи, нищо няма да се получи и проблемите ще продължат. Надявам се на зам.-министър Жени Начева, която е шеф на Надзора, защото разбира нашите проблеми. Благосклонна е към това, което й казваме и мисля, че нещата биха потръгнали. Ще сме много настоятелни, няма да се отказваме, така че аз съм по-скоро оптимист за бъдещето.