Влизат в сила финансовите стандарти на МЗ

Наредбата задължава болниците едновременно да гарантират изплащането на заплатите на персонала и в същото време да не допускат увеличаване на просрочените задължения. Лечебните заведения трябва да извършват анализ всяко тримесечие на дълговете си и да набележат мерки за погасяването им по приоритети. За целта ръководните органи са длъжни да изготвят тригодишен бизнес план. Те трябва непрекъснато да извършват текущ финансов контрол и да следят финансовия резултат спрямо предходния отчетен период.

Държавните лечебни заведения за болнична

помощ и комплексни онкологични центрове, които на годишна база отчитат влошаване спрямо предходната година на най-малко четири от показателите - използваемост на болничните легла, приходи от медицинска дейност, коефициент на финансова автономност, коефициент на ефективност на приходите от оперативната дейност и финансов резултат от оперативната дейност или увеличават размера на просрочените задължения, следва в срок до три месеца от получаване на уведомлението от страна на МЗ, да изготвят план за преструктуриране и устойчиво развитие на здравното заведение.

В Наредбата специално е записано,

че болниците не могат да сключват договори в противоречие на стандартите за финансова дейност. Освен това се подчертава, че прилагането на принципа на икономичност трябва да гарантира придобиване с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване на дейността, при спазване на изискванията за качество. За да изпълнят принципа на прозрачност пък лечебните заведения трябва да осигурят публичен достъп до информацията за дейността на лечебното заведение.

Според здравното министерство

очакваните резултати от прилагането на Наредбата са свързани с повишаване на финансовата дисциплина. Министър Ананиев обяви преди време, че единния финансовов стандарт при управлението на държавните лечебни заведения, въведен миналата година, е помогнал за трайно намаляване на дълговете на тези лечебни заведения. Така например просрочените задължения на държавните болници са намалели с над 30 млн. лв. За една година спадът на просрочията за всички клинки с държавно и общинско участие е 19%, като най-голямо е намалението – с 29 % за болниците със 100% държавно участие в капитала.

До 31 март 2018 г. просрочените дългове

са били 158 млн. лв., а в същия период през 2019 г. просрочените задължения са 128 млн. лв., подчерта министърът. Очакванията са с прилагането на Наредбата за утвърждаване на стандарти за финансова дейност през 2019 г. тенденцията за намаляване на просрочията да продължи. Държавните болници и КОЦ ще трябва да съгласуват с МЗ обществените поръчки за строителство или за апаратура с прогнозна стойност над 70 000 лв. без ДДС, предвижда още наредбата

Документът обаче продължава практиката доставката на неразрешени за употреба в страната лекарствени продукти, да е задължение на ръководителите на лечебните заведения. Наредбата предвижда и създаването на уеб базирана информационна система, която съдържа електронни отчетни форми. За изграждането й са осигурени 30 000 лв. от бюджета на МЗ.