лица

Когато Хипократ победи Мелпомена

28-06-2019 10:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Когато Хипократ победи Мелпомена Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Той е лекар, учен, преподавател и общественик. Ако така ви представя професор Радослав Радев ще е вярно, но също така ще е тривиално и суховато. А за човек с духовност като неговата ще е направо недопустимо. Казвам го, защото трябва да си много сърцат, за да предпочетеш изкуството на медицината, пред аплодисментите на театралната зала.
Професор Радослав Радев работи в Клиниката по гръдна хирургия в болница „Света Марина" във Варна. Освен това е преподавател в МУ- Варна и не на последно място е председател на Регионалната колегия на Българския лекарски съюз в морската столица. Корените му са от Русе, града на аристократите и на изкуството. В семейството на проф. Радев няма лекари. Той е първият посветил живота си на медицината. Прекарал е детството си в Русенско. За него разказва с усмивка, че това е бил най-безгрижният период от живота му, изпълнен с приключения, щури игри и верни другари. „Весела работа беше, свободно без никакви ограничения от родителите, много приятели и свобода", добавя той.

 

После семейството се мести в София

А изборът на професия се оказва най-правилното решение, оценено от дистанцията на времето. Колебаел се е дали да избере реализация в театъра или в медицината. В битката печели Хипократ. За флирта си с Мелпомена, пази най-топли спомени. Те са свързани с атмосферата на Русенския театър и с другарите, с които е споделял изкушението. Отказва се от театъра, но не и от изкуството. Не харесва начинът, по който днес се правят и играят постановките."За мен това не е театърът, който аз искам да гледам. Голата провокация не може да е изкуство", уточнява той.

Избира хирургията за специалност

Има две- една по обща хирургия и втора по гръдна хирургия. Казва,че за него операционната зала е свято място. И това не е поза, защото там се изправя очи в очи срещу болестта и срещу неочакваното."Винаги има изненади. Макар да знаеш и да можеш, не е възможно всичко да предвидиш ", казва медикът. В неговата операционна винаги звучи музика. Тя балансира кръвта във вените му, внася онази хармония, която прави мозъкът му остър като бръснач, а ръката уверена и прецизна до съвършеност. Музиката за проф. Радев е нещо специално. Едва ли знаете, но той е като концерт майстор в операционната.  „ В основния момента на операцията музиката трябва да е лека", казва хирургът. Наслаждава се ритъма й, когато пътува и когато работи на компютъра вкъщи. Преди заспиване, обаче посвещава мислите си на пациентите. Премисля всеки момент от предстоящата операция, особено ако тя е тежка. Начертава плана, степенува етапите, прецизира стъпките, така че изходът да е най-добър за пациента.

Споделя, че загубата на пациент

не се преживява, че с нея не се свиква."Не може да се свикне със смъртта. Ако свикнеш с нея, по-добре да се откажеш", казва медикът и добавя, че човек трябва да има уважение към нея. Защото в края на житейския път на нас хората единственото, което ни остава е уважението. Така разговорът ни тръгва в посока на житейските уроци. За професор Радев те не са един или два. Казва, че във всеки етап от живота си е имал по един голям урок. Мисли, че се е справил и е преминал успешно през училището на живота. Допълва обаче, че най-много човек се учи от болката. Не в радостта, а в страданието се изгражда личността, смята той. "Ако човек е добър ученик ще си научи урока веднага, ако ли не, чака поправителната сесия", с усмивка коментира проф. Радев съдбовните мигове.

В живота най-много го отвращава

лицемерието, лъжата и неблагодарността. Вярва, че уважението трябва да е водещо в отношенията между хората, но открива, че то все по-често липсва. Себе си шеговито нарича, гражданин на България, защото дълги са житейските му пътища, родом от Русе, живял и учил в София и установил се във Варна. Разказва ми да първата си работа. След като е завършва университета е трябвало да отиде да работи по разпределение. Тези правила, в онези години прочита като положителни, от една страна. Защото са гарантирали сигурна работа на новозъвършилите лекари, за които днес никой не се грижи. От друга страна обаче, ги определя като принуда, защото малцина имат шанса да работят там където сами пожелаят.

Избор имат отличниците, а той е бил такъв

Питали го къде и той казал Толбухин, за изненада на всички, които мечтаели да останат в София или в градовете около столицата. И ако се чудите защо е поел натам, отговорът е заради неговото любимо момиче. Запознават се в София. Среща ги караница, заради студентски купон.Той е имал нужда от тишина, за да учи, а тя е била сред колегите си от Софийския университет, които са празнували в съседната стая. Така прегърнал любовта, тръгва към морето. Първото му работно място е Болницата в Добрич. Там съдбата го среща с прекрасен екип от колеги  на чело на който е доц. Енчо Калчев. И една зареждаща атмосфера на доброжелателност.

Казва, че за един млад медик не е било нужно

да бъде приет само от лекарите, но от изключителна важност е бил приемът от сестрите."Това не се отчита много като фактор, но ако зад гърба ти застанат сестрите и ти помагат, нещата изглеждат по различен начин. Особено това се отнася за лекар в хирургична клиника. Опитните сестри имат огромни познание, за разлика от един млад лекар, за това тяхната подкрепа е от изключително значение в първите стъпки на хирурга", уточнява проф. Радев. Казва, че и до днес е благодарен на сестрите, с които е работил в първите години на кариерата си. Че ги помни с най-голямо уважение. А с тогавашният си шеф проф. Калчев и днес продължават да поддържат прекрасни взаимоотношения.

Ежедневието на проф. Радев

е строго разчертано. Става сутрин в 6 часа. В 7.30 вече е в болницата и започват рапорти, визитации, а после и операции. След обяд пък отива към Университета, където работи. Прибира се вкъщи чак вечерта, тогава се оглежда в очите на жената, споделила пътя си с него. И се радва, че късчето безвремие и мъдрост ще му дават сили за следващия ден.



С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019