Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

10 отличника по биология има в нейния випуск.

Някои от тях вече са приети да следват медицина зад граница, а други искат да го направят в София и Пловдив. Около 40 нейни ученици вече работят в сферата на медицината, а други 17 в момента следват университет или колеж. Мечтата ми е учениците ми, след като продължат образованието си, да се завърнат и да работят тук, разказа Даниела. Недостигът на медицински кадри не подминава и Чепинци. За цялото село има само един личен лекар. „Наблизо е смолянската болница. Там работят медицински сестри в предпенсионна възраст, карат дълги смени. Те изнемогват", каза още Даниела.

Нейната формула за успех е постоянство, труд

и дисциплина. Отличниците определя като деца, които са били будни, усърдни и трудолюбиви още от пети клас. „На това се дължи този успех. Колегите в началния курс също са си свършили работата и при мен са дошли едни подготвени за деца следващия етап на образование. Вдъхвала съм им хъс и увереност, че могат да се справят. Не е нещо неочаквано. Неочаквано е, че се класирахме сред елитни паралелки", разказа учителката.

Вероятно не е за подминаване и фактът, че тя им преподава още от прогимназията. През всичките седем години от 5 до 12 клас,

тя е имала възможност да наблюдава пропуските,

къде трябва да се наблегне или с други думи имало е една непрекъснатост на връзката учител-ученик.

Нещо, което в едно по-големите градове може и да не се да не се случи, защото обикновено децата след 7-и клас кандидатстват и сменят училището, съответно и учителите в гимназията вече са други.

На предположенията, че зад успехите на учениците от Чепинци стои преписване, а не знания, Даниела каза, предпочита да отговори с мълчание.

И макар да е бележила успехи по биология като ученичка,

Даниела не е се е колебала дали да не бъде доктор.

„Много съм емоционална, ще изживявам всяко едно страдание и не съм подходяща за лекар, намерих си нишата", разказва тя. И лекарската професия, и учителската са призвание. Но и отговорност.

„При лекарите пропуските понякога могат да се видят веднага, при нас учителите - след време. Но, ако имаме критики към медиците, че примерно нещо да не са донаучили, то вината е и наша" убедена е Даниела.

Работата именно с децата е богатство за нея. Контактът с тях я държи будна и жизнена.

Една от най-големите й болки е „дисциплината",

която липсва на достатъчно добро ниво в съвременното училище и най-вече в големите градове, както и неразбирателството с родителите. Признава й, че уважението към учителя от миналото вече го няма. „20 години съм в редовете на учителската професия, вървят на по-зле нещата. Основно заради дисциплината от възпитанието вкъщи. Идват моменти, в които колеги са на ръба да се откажат, тъй като учителската професия вече не е тази, която беше едно време.

Тази „тежест" на учителя, може да дойде и при нас

след време това време, както е в големите градове", обясни Даниела. „Родители атакуват учителя, защо детето му няма определена оценка, защо не е шестица. Моментът, в който започнат да се намесват в работата на учителя, той става излишен"„ коментира още преподавателката по биология и добавя, че хората сякаш са станали по-анонимни и студени. Всичко е комплексно – възпитание, уважение към по-възрастните, взаимопомощ, добродетелите, които все още съществуват, казва още тя. Според нея обаче хората са станали по-анонимни и по-студени. Не премълчава и че на учениците се дадоха много права, които в някаква степен са ги направили по-безотговорни. „Чакат всичко наготово. Гледат отстрани кой има повече материални неща, а

не се трудят за „изстраданото малко", което сами

да си извоюват", коментира още Даниела.

Колкото до самия образователен процес тя е противник на тестовата форма на изпитване, която се въведе последните години. Самата матура по биология всъщност е само тест. В него дори не фигурира и последна задача за разработка по някаква тема, каквато има в матурите по някои други предмети. „Защо трябва да има лесни тестове с отговори – „а", „б", „в", „г"? Избягвам да ги давам, защото там

за тройка се гледа се препише от отличника.

И защо децата не могат да разказват, защото не са свикнали да чете", каза още Даниела. И макар да не иска да е негативна, няма как да си затвори очите за сериозните проблеми в образователната ни системи.

И въпреки много предизвикателства, пред които е изправен „даскалът" в днешно време, тя е убедена, че е на точното си място. „Хъсът, който имах като млад учител не угасва и до сега в моето сърце", казва Даниела