Лица

Учителка на медици

21-06-2019 08:57
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Учителка на медици Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Пътят към „бялата престилка" е различен....Всеки тръгва от различно място в различно време. Има едно малко селско училище. Намира се в Чепинци, в близост до границата ни с Гърция. Скромно по брой ученици, нечувано и незнайно за масата от хората, то се нареди редом до най-елитните гимназии и влезе в челната тройка с успеха на матурата не по кой да е предмет, а именно по биология и здравно образование. А сред отличниците има и такива, в които искрата на медицината вече е запаленa. По техния път поне досега върви и учителката Даниела Куцева, която МОН специално отличи като основен „виновник" за успеха на матурите. За пътят до него и до сърцето на децата, за мечтата учениците й да станат лекари в Чепинци, разговаряме с нея.
„Липсата на медицински кадри ме подтиква да работя с учениците, те да завършат медицинските университети и да се върнат да работят при нас", с тези думи Даниела Куцева разказва за мотивацията си като учител по биология. На първо място обаче тя е убедена, че ако няма любов към децата, по-добре човек да не се захваща с учителската професия.

 

10 отличника по биология има в нейния випуск.

 

Някои от тях вече са приети да следват медицина зад граница, а други искат да го направят в София и Пловдив. Около 40 нейни ученици вече работят в сферата на медицината, а други 17 в момента следват университет или колеж. Мечтата ми е учениците ми, след като продължат образованието си, да се завърнат и да работят тук, разказа Даниела. Недостигът на медицински кадри не подминава и Чепинци. За цялото село има само един личен лекар. „Наблизо е смолянската болница. Там работят медицински сестри в предпенсионна възраст, карат дълги смени. Те изнемогват", каза още Даниела.

 

Нейната формула за успех е постоянство, труд

 

и дисциплина. Отличниците определя като деца, които са били будни, усърдни и трудолюбиви още от пети клас. „На това се дължи този успех. Колегите в началния курс също са си свършили работата и при мен са дошли едни подготвени за деца следващия етап на образование. Вдъхвала съм им хъс и увереност, че могат да се справят. Не е нещо неочаквано. Неочаквано е, че се класирахме сред елитни паралелки", разказа учителката.

Вероятно не е за подминаване и фактът, че тя им преподава още от прогимназията. През всичките седем години от 5 до 12 клас,

 

тя е имала възможност да наблюдава пропуските,

 

къде трябва да се наблегне или с други думи имало е една непрекъснатост на връзката учител-ученик.

Нещо, което в едно по-големите градове може и да не се да не се случи, защото обикновено децата след 7-и клас кандидатстват и сменят училището, съответно и учителите в гимназията вече са други.

На предположенията, че зад успехите на учениците от Чепинци стои преписване, а не знания, Даниела каза, предпочита да отговори с мълчание.

И макар да е бележила успехи по биология като ученичка,

 

Даниела не е се е колебала дали да не бъде доктор.

 

„Много съм емоционална, ще изживявам всяко едно страдание и не съм подходяща за лекар, намерих си нишата", разказва тя. И лекарската професия, и учителската са призвание. Но и отговорност.

„При лекарите пропуските понякога могат да се видят веднага, при нас учителите - след време. Но, ако имаме критики към медиците, че примерно нещо да не са донаучили, то вината е и наша" убедена е Даниела.

Работата именно с децата е богатство за нея. Контактът с тях я държи будна и жизнена.

 

Една от най-големите й болки е „дисциплината",

 

която липсва на достатъчно добро ниво в съвременното училище и най-вече в големите градове, както и неразбирателството с родителите. Признава й, че уважението към учителя от миналото вече го няма. „20 години съм в редовете на учителската професия, вървят на по-зле нещата. Основно заради дисциплината от възпитанието вкъщи. Идват моменти, в които колеги са на ръба да се откажат, тъй като учителската професия вече не е тази, която беше едно време.

 

Тази „тежест" на учителя, може да дойде и при нас

 

след време това време, както е в големите градове", обясни Даниела. „Родители атакуват учителя, защо детето му няма определена оценка, защо не е шестица. Моментът, в който започнат да се намесват в работата на учителя, той става излишен"„ коментира още преподавателката по биология и добавя, че хората сякаш са станали по-анонимни и студени. Всичко е комплексно – възпитание, уважение към по-възрастните, взаимопомощ, добродетелите, които все още съществуват, казва още тя. Според нея обаче хората са станали по-анонимни и по-студени. Не премълчава и че на учениците се дадоха много права, които в някаква степен са ги направили по-безотговорни. „Чакат всичко наготово. Гледат отстрани кой има повече материални неща, а

 

не се трудят за „изстраданото малко", което сами

 

да си извоюват", коментира още Даниела.

Колкото до самия образователен процес тя е противник на тестовата форма на изпитване, която се въведе последните години. Самата матура по биология всъщност е само тест. В него дори не фигурира и последна задача за разработка по някаква тема, каквато има в матурите по някои други предмети. „Защо трябва да има лесни тестове с отговори – „а", „б", „в", „г"? Избягвам да ги давам, защото там

 

за тройка се гледа се препише от отличника.

 

И защо децата не могат да разказват, защото не са свикнали да чете", каза още Даниела. И макар да не иска да е негативна, няма как да си затвори очите за сериозните проблеми в образователната ни системи.

И въпреки много предизвикателства, пред които е изправен „даскалът" в днешно време, тя е убедена, че е на точното си място. „Хъсът, който имах като млад учител не угасва и до сега в моето сърце", казва Даниела



С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Август 2019