СЗО казва кои антибиотици да се ползват

Кампанията ще бъде официално открита утре – 19 юни от министрите на здравеопазването на Нидерландия и Индонезия и помощник - генералния директор на СЗО Ханан Балхи. Класификаторът дава насоки кои антибиотици да се използват за най-честите и сериозни инфекции и които трябва да бъдат на разположение по всяко време в системата на здравеопазването, както и

аааа

кои да се използват пестеливо

аааа

и само в краен случай. Новата кампания цели да увеличи пропорцията на глобалната консумация на антибиотици в групата „достъпни" до поне 60% и да намали употребата на медикаментите, които са най-застрашени от резистентност от групите за „наблюдение" и „резерв". Използването на антибиотици на група Access понижава риска от резистентност, тъй като те са „тесноспектърни" антибиотици (които са насочени по-скоро към конкретен микроорганизъм, отколкото към няколко). Те също така са и по-евтини.

 

„Антимикробната резистентност е

един от най-сериозните рискове за здравето на нашето време и заплашва да отмени вековния медицински прогрес", каза д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на СЗО. „Всички страни трябва да постигнат баланс между осигуряването на достъп до животоспасяващи антибиотици и забавяне на лекарствената резистентност чрез запазване на употребата на някои медикаменти за най-трудните за лечение инфекции. Призовавам страните да приемат AWaRe, който е ценен и практичен инструмент за постигане на точно това", каза още д-р Тедрос Адханом Гебрейесус.

 

Антимикробната резистентност е

глобална заплаха за здравето и развитието, която продължава да нараства в световен мащаб. Според скорошния доклад на Международната координационна група за антимикробната резистентност повече от 50% от антибиотиците в много страни се използват неподходящо, като например за лечение на вируси, при положение, че те лекуват само бактериални инфекции. Също така се използват неправилни (по-широк спектър) антибиотици, като по този начин се допринася за разпространението на антимикробната резистентност.

 

Едно от най-належащите проблеми е

 

разпространението на резистентни грам-отрицателни бактерии, включително Acinetobacter, Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae. Тези бактерии, които често се срещат при хоспитализирани пациенти, причиняват пневмония, инфекции на кръвта, менингит и др. Когато антибиотиците престанат да работят ефективно, се налага по-скъпо лечение в болниците, което оказва силно влияние върху здравните бюджети.

В същото време много страни с ниски и средни доходи имат големи пропуски по отношение на достъпа до ефективни и подходящи антибиотици.

 

Смъртността в детска възраст вследствие

 

на пневмония - около 1 млн. годишно, поради липса на достъп до антибиотици, остава често срещана в много части на света. И въпреки че над 100 държави са въвели национални планове за справяне с антимикробната резистентност, само около една пета от тези планове се финансират и изпълняват.

"Инструментът AWaRe може да ръководи политиката, за да се гарантира, че пациентите продължават да се лекуват, като същевременно се ограничава използването на антибиотиците, които са най-застрашени от резистентност", казва д-р Хана Балхи.

 

При отсъствието на нови значителни

инвестиции в разработването на нови антибиотици, подобряването на употребата е едно от ключовите действия, необходими за ограничаване на антимикробната резистентност. Като класифицира антибиотиците в три различни групи и „съветва" кога да се използват, AWaRe улеснява здравните работници при избора.

 

"Антимикробната резистентност е

ааа

невидима пандемия", каза д-р Мариангела Симау, помощник-генерален директор за достъпа до лекарства. „Вече започваме да виждаме признаци на пост-антибиотична ера, с появата на инфекции, които не могат да бъдат третирани от всички класове антибиотици. Трябва да пазим тези скъпоценни антибиотици, за да сме сигурни, че все още можем да лекуваме и предотвратяваме сериозни инфекции".

На уебсайта на кампанията AdoptAWaRe.org могат да се намерят материали и ресурси по глобалната кампания на СЗО.