Спестихме над 14 млн. лв. от външно рефериране

Най-много са паднали цените в Словакия, Румъния и Гърция, казва проф. Николай Данчев

Ваня
Гъркова
vaniagarkova@abv.bg

Една от целите на българската лекарствена политика е подобряване достъпа до утвърдени терапии. При одита от Световната банка бяха направени редица предложения за увеличаване употребата на генерични лекарствени продукти. Изискванията при тях е цената на първия генерик да не е по-висока от 70% от цената на референтния лекарствен продукт. Миналата година през август изтече патента на аритипразол - едно лекарство, което се използваше масово за лечение на шизофрения и някои други психични заболявания. За една година сме включили над 9 лекарствени продукта и цената на това лечение, за което се харчеха над 8-9 млн. от НЗОК, е на 50%. Генериците при нас се включват бързо, в рамките на месец от подаването на заявлението и относително лесна е процедурата за тяхната оценка.

Нова процедура е поддържането на реимбурсния статус.

Тя стартира от началото на тази година. До момента имаме подадени над 2017 лекарствени продукта за поддържане на реимбурсния статус, което се прави на всеки три години от включването на продукта в реимбурсната система на България. Защо се нуждаем от това? Фармакологията е една от най-бързо развиващите се науки в световен мащаб.

Появяват се иновативни лекарствени продукти, нови терапии. Част от лекарствените продукти загубват за момента част от своя терапевтичен статус и се нуждаят от преоценка. Не сме ние единствената европейска страна, която поддържа реимбурсен статус. Чехия също го направиха преди два месеца, като при тях този процес е на 5 години, а не на 3. Режимът у нас беше въведен от края на миналата година и началото на тази. Вече сме разгледали около 500 лекарствени продукта, остават около 1 500 процедури. Не всичко минава. Имаме няколко варианта на оценка - съгласно кратката характеристика на продуктопоказанията; отказ за поддържане на реимбурсен статус на основание на чл. 57 от наредбата за лекарства, загубили своята терапевтична ефективност или безопасност; промшна на реимбурсния статус в резултат на извършената преценка. Тоест съгласно Международната класификации на болестите при настъпили промени в МКБ-тата или в нивото на заплащане. Например при пирацетам бяха съкратени голяма част от индикациите, които бяха включени в реимбурсиране. Имаше индикация шизофрения, лекувани бяха 157 пациента през последната година. Това показание отпадна от кратката характеристика на продукта. Има и откази - които са изтеглени от самите заявители. Това е една доста голяма работа, която предстои съвета да довърши с останалите лекарствени продукти.

Външното референтно ценообразуване.

Съгласно нашите наредби ние сме длъжни да контролираме оригиналните лекарствени продукти на всеки шест месеца, а генериците през година. Затова участваме в EURORIPID, която е организация с нестопанска цел за доброволно сътрудничество на компетентните органи по ценообразуване и реимбурсиране на лекарствата на 26 страни. Целта е взаимното споделяне на информацията на цените на лекарствените продукти в Европа. Води до много по-голяма прозрачност на цените по лекарствата и включва само официално публикувани цени без отстъпки. Това е един много оперативен модел, който дава само публично налична информация в съответствие с инструкциите за стандартизиране на данните и много стандартна структура, групиране на продуктите и особено бърза ориентация спрямо цените в европейските цени. На практика всички водещи европейски страни участват в тази организация. Структурата е достъпна онлайн, съдържа над 290 хиляди лекарствени продукта и повече от 10 млн. записа на цени, актуална информация за текущи цени от 26 държави от септември 2015 г. Има и връзка с други бази данни. Информацията е валидирана, тя е успешен модел за работа. Винаги проверяваме със запитване до съответната страна когато видим някакви много големи разлики, например падане на лекарствения продукт с около 50-60%.

Обобщени данни от 2015 г. за намаление на цените показват, че на първо място е Словакия, следват Румъния, Гърция, Испания. Там са над 65% от намалените цени. И това е обяснимо, защото те имат сходни икономически статус и възможности за заплащане на лекарствените продукти - около 4-5% разход за здравеопазване и БВП на глава от населението съпоставим или малко по-висок от този на България. По този начин референтното ценообразуване, специално външното, е един много важен модел за спестяване на публични средства. Реферирайки се външно, България е спестила над 14 млн. лв. (8 млн. в приложение 1, над 5 млн. в приложение 2 и около 1 млн. в приложение 3 на позитивния лекарствен списък).