Дарител на живот

Никога не се замисля и веднага реагира, ако някой се нуждае от помощ. Просто е приел кръводаряването като лична кауза, като възможност да направиш добро. А това със сигурност буди възхищение. Валентин е един от тези хора с различни професии, благодарение на човеколюбието и отзивчивостта на които стотици пациенти са спасени в най-трудния момент от живота им. Когато в случай на спешна нужда, се е оказало, че някой се е погрижил да им осигури незаменимите кръвни продукти.

 

Валентин Велев е потомствен кръводарител.

Дядо му е бил такъв, баща му – също. В следващата акция се е заканил да участва и синът му, така че родовата памет със сигурнст има значение в това семейство. Разказва, че дядо му е бил миньор. Роден е в село Бояджик, от където е тръгнал и бащата на Джон Атанасов. „Караха ги с едно малко бусче до мините. Бях дете, но си спомням, че беше станала някаква злополука, когато го взеха с кола, закараха го в Ямбол да даде кръв. Това ми направи огромно впечатление. После идваха хора, да му благодарят, че се е отзовал и е помогнал. Това е най-силният момент, който се е запечатал в съзнанието ми и явно е оказал влияние и върху мен", споделя Валентин. Той пък е дал кръв за първи път още преди да навърши пълнолетие, с разрешението и подписа на баща си. Това е било през далечната 1981 година, когато е учил в Механотехникума в Ямбол. Оттогава го прави всяка година по няколко пъти.

През 1984 г. постъпва във Военното училище

в Шумен, където обикновено е имало по три пъти в годината кръводарителски акции. „Някои ги караха насила, но при мен такова нещо не се е случвало. Аз съм осъзнал отдавна, че дариш ли кръв, спасяваш човешки живот. Убеден съм, че е така!", казва Валентин. Не се е интересувал, колко литра кръв са му „източили" през годините. Когато пресмятам, че става въпрос за над 45, той се усмихва и казва: „Дано поне една трета от тях наистина да са дали допълнителни години на Земята на някои хора".

През 1987 г. започва работа по разпределение

в Ямбол и до 2003 г. все е по поделенията. След това става експерт в офис за военен отчет на община Тунджа, във Военно окръжие Ямбол. Това, че е военен, вероятно също му е помогнало да осъществи този подвиг в живота си. Знаем, че казармата учи на ред и дисциплина, на самоотверженост и взаимопомощ. Никой обаче не може да накара човек да обича другите. Да има добро сърце, да помага безвъзмездно. Казва, че дори не му е идвало наум да дава кръв за пари. За него това е мисия, дълг, нещо висше, а не някакъв бизнес. Жалкото е, че понякога му се налага, заради свои близки в нужда, да прибягва до услугите на мургавите търговци, които стоят пред болниците и кръводарителските центрове. Защото има определен лимит, който не може да се надскача за годината. А болестите не чакат.

„Познават ме в града, разрешавали са операция на мой роднина, но след това са искали да се възстанови количеството. Когато ти си дал кръв и приятелите ти са го направили, пак стигаш до тези хиени. Това не е редно," възмущава се Валентин.

Според него е добре да се правят кампании,

които да разясняват, колко важно е кръводаряването. Защото всеки може в даден момент да изпадне в нужда от спешна помощ. На Валентин, също като на дядо му и баща му, са благодарили много хора. Казва, че не си спомня точно думите им, но е запечатал в съзнанието си усмивките им през сълзи. „Достатъчно е да видиш това, за да се почувстваш добре", обяснява той.

Иначе, в живота, има и друга страст - пчеларството. Гледал е 120 кошера, но сега вече ги е намалил на 55, за да смогват, тъй като са на две места – в село Първенец и село Бояджик. „Влюбен съм в пчеличките", смее се Валентин. Разказва, че го е „запалил" тъста му. Но и тук се намесва родовата памет - прадядо му е имал пчели. Появява се отново и кармата – когато тези изключително важни за живота насекоми измират масово в света, той, заедно с другите пчелари, се грижи да ги има. За да го има и животът.

И отново помага - раздава мед на приятели,

познати, а в хубавите години дори са реализирали част от продукцията на едро, в помощ на семейния бюджет. Разбира се, специално подчертава, че не би могъл да се справи сам. Синът му е главният експерт, тъй като е завършил „Растителна защита и агроекология". Помага и спругата, която е началник на архива в НАП Ямбол, но отделя всяка свободна минута на пчелите.

Споделя, че номинацията за наградата на БЧК го е зарадвала. Защото е добре, обществото да обръща внимание на такива хора. „Когато прочетеш, че си един от 10-те, избрани да получат този плакет, няма как да се те погъделичка нещо", усмихва се Валентин. И казва, че оттук настне ще върви по същия път. „Обещал съм си докато мога, докато се чувствам здрав, да дарявам кръв", категоричен по военному е Валентин.