лица

Дарител на живот

14-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Дарител на животВалентин Велев от Ямбол е дал над 45 литра кръв през живота си
Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Никога не се замисля и веднага реагира, ако някой се нуждае от помощ. Просто е приел кръводаряването като лична кауза, като възможност да направиш добро. А това със сигурност буди възхищение. Валентин е един от тези хора с различни професии, благодарение на човеколюбието и отзивчивостта на които стотици пациенти са спасени в най-трудния момент от живота им. Когато в случай на спешна нужда, се е оказало, че някой се е погрижил да им осигури незаменимите кръвни продукти.

 

Валентин Велев е потомствен кръводарител.

Дядо му е бил такъв, баща му – също. В следващата акция се е заканил да участва и синът му, така че родовата памет със сигурнст има значение в това семейство. Разказва, че дядо му е бил миньор. Роден е в село Бояджик, от където е тръгнал и бащата на Джон Атанасов. „Караха ги с едно малко бусче до мините. Бях дете, но си спомням, че беше станала някаква злополука, когато го взеха с кола, закараха го в Ямбол да даде кръв. Това ми направи огромно впечатление. После идваха хора, да му благодарят, че се е отзовал и е помогнал. Това е най-силният момент, който се е запечатал в съзнанието ми и явно е оказал влияние и върху мен", споделя Валентин. Той пък е дал кръв за първи път още преди да навърши пълнолетие, с разрешението и подписа на баща си. Това е било през далечната 1981 година, когато е учил в Механотехникума в Ямбол. Оттогава го прави всяка година по няколко пъти.


През 1984 г. постъпва във Военното училище

в Шумен, където обикновено е имало по три пъти в годината кръводарителски акции. „Някои ги караха насила, но при мен такова нещо не се е случвало. Аз съм осъзнал отдавна, че дариш ли кръв, спасяваш човешки живот. Убеден съм, че е така!", казва Валентин. Не се е интересувал, колко литра кръв са му „източили" през годините. Когато пресмятам, че става въпрос за над 45, той се усмихва и казва: „Дано поне една трета от тях наистина да са дали допълнителни години на Земята на някои хора".


През 1987 г. започва работа по разпределение

в Ямбол и до 2003 г. все е по поделенията. След това става експерт в офис за военен отчет на община Тунджа, във Военно окръжие Ямбол. Това, че е военен, вероятно също му е помогнало да осъществи този подвиг в живота си. Знаем, че казармата учи на ред и дисциплина, на самоотверженост и взаимопомощ. Никой обаче не може да накара човек да обича другите. Да има добро сърце, да помага безвъзмездно. Казва, че дори не му е идвало наум да дава кръв за пари. За него това е мисия, дълг, нещо висше, а не някакъв бизнес. Жалкото е, че понякога му се налага, заради свои близки в нужда, да прибягва до услугите на мургавите търговци, които стоят пред болниците и кръводарителските центрове. Защото има определен лимит, който не може да се надскача за годината. А болестите не чакат.

„Познават ме в града, разрешавали са операция на мой роднина, но след това са искали да се възстанови количеството. Когато ти си дал кръв и приятелите ти са го направили, пак стигаш до тези хиени. Това не е редно," възмущава се Валентин.

Според него е добре да се правят кампании,

които да разясняват, колко важно е кръводаряването. Защото всеки може в даден момент да изпадне в нужда от спешна помощ. На Валентин, също като на дядо му и баща му, са благодарили много хора. Казва, че не си спомня точно думите им, но е запечатал в съзнанието си усмивките им през сълзи. „Достатъчно е да видиш това, за да се почувстваш добре", обяснява той.

Иначе, в живота, има и друга страст - пчеларството. Гледал е 120 кошера, но сега вече ги е намалил на 55, за да смогват, тъй като са на две места – в село Първенец и село Бояджик. „Влюбен съм в пчеличките", смее се Валентин. Разказва, че го е „запалил" тъста му. Но и тук се намесва родовата памет - прадядо му е имал пчели. Появява се отново и кармата – когато тези изключително важни за живота насекоми измират масово в света, той, заедно с другите пчелари, се грижи да ги има. За да го има и животът.

И отново помага - раздава мед на приятели,


познати, а в хубавите години дори са реализирали част от продукцията на едро, в помощ на семейния бюджет. Разбира се, специално подчертава, че не би могъл да се справи сам. Синът му е главният експерт, тъй като е завършил „Растителна защита и агроекология". Помага и спругата, която е началник на архива в НАП Ямбол, но отделя всяка свободна минута на пчелите.

Споделя, че номинацията за наградата на БЧК го е зарадвала. Защото е добре, обществото да обръща внимание на такива хора. „Когато прочетеш, че си един от 10-те, избрани да получат този плакет, няма как да се те погъделичка нещо", усмихва се Валентин. И казва, че оттук настне ще върви по същия път. „Обещал съм си докато мога, докато се чувствам здрав, да дарявам кръв", категоричен по военному е Валентин.



Медсестрата от барикадите

Медсестрата от барикадите

Мая Илиева отказа работа в чужбина, бори се за достоен труд тук
Майка Тереза от Монтана

Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата

Скромният отговор на славата

Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието

Магията на Новолунието

В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс

За стрелките на времето и спортния хъс

Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта

Лъчи от доброта

Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Редно ли е фармацевтичните компании да спонсорират определени дейности на лекари и медицински дружества?

Юли 2020