лица

Дарител на живот

14-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Дарител на животВалентин Велев от Ямбол е дал над 45 литра кръв през живота си
Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Никога не се замисля и веднага реагира, ако някой се нуждае от помощ. Просто е приел кръводаряването като лична кауза, като възможност да направиш добро. А това със сигурност буди възхищение. Валентин е един от тези хора с различни професии, благодарение на човеколюбието и отзивчивостта на които стотици пациенти са спасени в най-трудния момент от живота им. Когато в случай на спешна нужда, се е оказало, че някой се е погрижил да им осигури незаменимите кръвни продукти.

 

Валентин Велев е потомствен кръводарител.

Дядо му е бил такъв, баща му – също. В следващата акция се е заканил да участва и синът му, така че родовата памет със сигурнст има значение в това семейство. Разказва, че дядо му е бил миньор. Роден е в село Бояджик, от където е тръгнал и бащата на Джон Атанасов. „Караха ги с едно малко бусче до мините. Бях дете, но си спомням, че беше станала някаква злополука, когато го взеха с кола, закараха го в Ямбол да даде кръв. Това ми направи огромно впечатление. После идваха хора, да му благодарят, че се е отзовал и е помогнал. Това е най-силният момент, който се е запечатал в съзнанието ми и явно е оказал влияние и върху мен", споделя Валентин. Той пък е дал кръв за първи път още преди да навърши пълнолетие, с разрешението и подписа на баща си. Това е било през далечната 1981 година, когато е учил в Механотехникума в Ямбол. Оттогава го прави всяка година по няколко пъти.


През 1984 г. постъпва във Военното училище

в Шумен, където обикновено е имало по три пъти в годината кръводарителски акции. „Някои ги караха насила, но при мен такова нещо не се е случвало. Аз съм осъзнал отдавна, че дариш ли кръв, спасяваш човешки живот. Убеден съм, че е така!", казва Валентин. Не се е интересувал, колко литра кръв са му „източили" през годините. Когато пресмятам, че става въпрос за над 45, той се усмихва и казва: „Дано поне една трета от тях наистина да са дали допълнителни години на Земята на някои хора".


През 1987 г. започва работа по разпределение

в Ямбол и до 2003 г. все е по поделенията. След това става експерт в офис за военен отчет на община Тунджа, във Военно окръжие Ямбол. Това, че е военен, вероятно също му е помогнало да осъществи този подвиг в живота си. Знаем, че казармата учи на ред и дисциплина, на самоотверженост и взаимопомощ. Никой обаче не може да накара човек да обича другите. Да има добро сърце, да помага безвъзмездно. Казва, че дори не му е идвало наум да дава кръв за пари. За него това е мисия, дълг, нещо висше, а не някакъв бизнес. Жалкото е, че понякога му се налага, заради свои близки в нужда, да прибягва до услугите на мургавите търговци, които стоят пред болниците и кръводарителските центрове. Защото има определен лимит, който не може да се надскача за годината. А болестите не чакат.

„Познават ме в града, разрешавали са операция на мой роднина, но след това са искали да се възстанови количеството. Когато ти си дал кръв и приятелите ти са го направили, пак стигаш до тези хиени. Това не е редно," възмущава се Валентин.

Според него е добре да се правят кампании,

които да разясняват, колко важно е кръводаряването. Защото всеки може в даден момент да изпадне в нужда от спешна помощ. На Валентин, също като на дядо му и баща му, са благодарили много хора. Казва, че не си спомня точно думите им, но е запечатал в съзнанието си усмивките им през сълзи. „Достатъчно е да видиш това, за да се почувстваш добре", обяснява той.

Иначе, в живота, има и друга страст - пчеларството. Гледал е 120 кошера, но сега вече ги е намалил на 55, за да смогват, тъй като са на две места – в село Първенец и село Бояджик. „Влюбен съм в пчеличките", смее се Валентин. Разказва, че го е „запалил" тъста му. Но и тук се намесва родовата памет - прадядо му е имал пчели. Появява се отново и кармата – когато тези изключително важни за живота насекоми измират масово в света, той, заедно с другите пчелари, се грижи да ги има. За да го има и животът.

И отново помага - раздава мед на приятели,


познати, а в хубавите години дори са реализирали част от продукцията на едро, в помощ на семейния бюджет. Разбира се, специално подчертава, че не би могъл да се справи сам. Синът му е главният експерт, тъй като е завършил „Растителна защита и агроекология". Помага и спругата, която е началник на архива в НАП Ямбол, но отделя всяка свободна минута на пчелите.

Споделя, че номинацията за наградата на БЧК го е зарадвала. Защото е добре, обществото да обръща внимание на такива хора. „Когато прочетеш, че си един от 10-те, избрани да получат този плакет, няма как да се те погъделичка нещо", усмихва се Валентин. И казва, че оттук настне ще върви по същия път. „Обещал съм си докато мога, докато се чувствам здрав, да дарявам кръв", категоричен по военному е Валентин.



Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Поемането на отговорност е много важна част от моралния кодекс, казва проф. Карен Джамбазов
Образите в огледалото

Образите в огледалото

Трябва да знаеш, че всеки ден започва от нулата, независимо от успеха на предишния ден, казва доц. Венелин Герганов
Спешен медик майстор на рапирата

Спешен медик майстор на рапирата

Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот, казва д-р Делян Георгиев, завеждащ смяна в ЦСМП-София
С обич в сърцето

С обич в сърцето

Да си нося новите дрехи, тази мисъл ме води напоследък, казва д-р Феодор Оджаков
Ловец на успехи

Ловец на успехи

Русенци сме особена порода хора, винаги си помагаме, казва д-р Мария Димитрова
Да посрещаш живота е привилегия

Да посрещаш живота е привилегия

Удовлетворението идва от радостта в очите на майките, когато си им помогнал да родят бебето си, казва д-р Пенков
Превърнал професията си в живот

Превърнал професията си в живот

За мен не е важно да съм известен, а да съм добър и да оставя нещо след себе си, казва д-р Иван Мартинов
Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
1 2 3 4 5 ... 14 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Септември 2019