Въпросът не е в броя, а в качеството на университетите

Договор между ректор и министър е свръхрегулация, определяне на минимална преподавателска заплата би било груба намеса в автономността на висшите училища, казва проф. Красимир Иванов

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Като доста закъсняла, с оглед на разкриване на Медицински факултет в Бургас. В България има достатъчен брой университети. Въпросът не е в броя, а в качеството и продукта, който те предлагат, както и във възможностите за реализация, които получават дипломантите.

- Както и сам казахте, непосредствено преди предложените ограничителни поправки за разкриване на нови структури отвори врати Медицински факултет в Бургас. Има ли потребност от това звено според Вас?

- Според мен, не. Но след като имат амбиция, желание и възможности, можем само да им пожелаем успех.

- Предвижда се и сключване на договор между ректорите и министъра на образованието. Приветствате ли тази промяна и до какво ще доведе тя?

- Смятам, че ще доведе до намеса в дейността на автономните висши училища. Според действащото българско законодателство министърът има пълните права и власт, пълноценно да реализира политиките във висшето образование. Нито министърът, нито ректорите имат нужда от повече власт. За това считам, че тази свръхрегулация е безсмислена, ненужна и по никакъв начин не би довела до подобряване на управлението на университетите, още по малко на качеството на преподаване.

- Поправките предвиждат и край на т.н. „летящи професори" чрез въвеждане на изискването един преподавател на трудов договор да може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Каква е ситуацията в момента?

- Напълно резонно и нормално е един професор да има един основен трудов договор в едно висше училище и съответно само на едно място да може да бъде използван за акредитацията. Като лектор и като преподавател обаче, може да има договори и с други университети в страната и чужбина, разбира се, при съгласието на университета, където е на основен трудов договор.

- Мислите ли, че е необходимо определянето от МС на минимална преподавателска заплата. Защо?

- Не виждам смисъл в това. Абсурдно е и в противоречие с действащото законодателство. Университетът е автономен да определя заплатите на своите преподаватели по начин, по който счита за удачен, спазвайки Кодекса на труда, минималната заплата и осигурителни прагове. Подобна свръхрегулация би била груба намеса в автономността на висшите училища, а от управленска гледна точка архаизъм.

- Има и по-строги изисквания за акредитацията на висшите училища. До какво ще доведат тези промени?

- Акредитацията във вида, в който съществува в момента, е морално остаряла и ненужна. В ерата на дигиталните технологии да се изписват тонове хартия и „летящи групи експерти" да обикалят непрестанно университетите е смехотворно. Първо, трябва да има само една обща акредитацията, а не както е в момента – отделно институционална и отделно програмна. След това, настъпилите съществени промени в обстоятелствата да се регистрират онлайн от щатни служители и експерти на НАОА.

- Изключително успешно. При традиционно висок интерес, нарастващ с всяка следваща година. Конкуренцията е висока, както по отношение на българските кандидат-студенти, така и от страна на чуждестранни кандидати за обучение в англоезичните програми по медицина и дентална медицина, където трима кандидати се конкурират за едно място. От началото на тази седмица стартира кампанията за подаване на документи за 17 от специалностите в МУ–Варна, а през месец юли се провеждат редовните кандидатстудентски изпити. Огромният интерес при провеждането на Дните на отворени врати (за два дни университетът беше посетен от над 2000 кандидати от цялата страна), както и броят на кандидатите, явили се на предварителните изпити за специалностите „Медицина", „Дентална медицина", „Фармация" и направление „Военен лекар", ни дават основание да твърдим, че и тази кандидатстудентска кампания ще бъде много успешна – при голям интерес и нарастваща конкуренция, въпреки нелеките конкурсни изпити за повечето специалности.

- Какво ново в МУ-Варна, какви са плановете Ви за развитието на университета?

Бъдещите ни планове винаги произтичат от нашата основна и най-важна цел – безкомпромисно качество на преподаването и обучението. Насочили сме усилията си в изграждане на Център по симулационна медицина в нова сграда и оборудване, Симулационен център за дентална медицина, както и доусъвършенстване на дистанционното и електронното обучение, разработване на нови онлайн бакалавърски и магистърски програми. Работим по реализирането на проекти по редица европейски програми, стартиране на роботизирана хирургия съвместно с Медицински университет – Плевен и Българската академия на науките. Продължава процедурата по изграждане на университетски, спортен и конгресен център на брега на Варненското езеро и др.