Kaртографират лаборатории у нас

Голяма част от бизнеса у нас ползва чужди лаборатории, защото нашите нямат необходимите лицензи за определени тестове и изследвания. Именно затова експертите от клъстера искат да променят тази тенденция. Университетските ни лаборатории също нямат правни регулации. „Ще дам пример, регулацията за ДНК проби е от 2005-а година. До 2019 г. технологиите доста са напреднали", каза Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичния и здравен клъстер в България .

 

Приоритет е и картографирането

 

на възможностите за предклинични изпитвания за лекарства от 1 до 4 фаза. "В международен мащаб това е добре развит бизнес. Ние имаме потенциала, имаме лаборатории, университети, учени. Но те стоят скрити и поотделно", коментира Кристина Ескенази. Идеята на експертите да се идентифицират лабораториите у нас и да се знае коя какви изследвания може да извърши и какъв обем работа да поеме. Впоследствие всичко това ще се представи като

 

бизнес модел на големите фарма-компании,

 

като целта е да се привлекат инвестиции у нас. Амбицията на Биотехнологичния и здравен клъстер в България е да заложат биотехнологичния сектор у нас като топ-аутсорсинг дестинация. Те са си поставили за цел и широко сътрудничество с компаниите и медицинските университети у нас и биологическите факултети. „Една от целите ни е да скъсим разстоянието наука и общество", каза Кристина Ескенази. Тя добави, че включително смятат да

 

поддържат контакт с наши учени от чужбина

 

и да им дават информация за възможностите за развитие у нас. В тази връзка е основано и Сдружение на българското бионаучно общество. То обединява българските студенти областта на медицината и биотехнологиите в света. „Те дори не знаят, че тук има компании, които могат да предоставят много добри условия за работа със достойно заплащане. Искаме да им разкажем какво има тук и ако имат желание да се върнат", каза още председателят на клъстера.

 

Регулацията и създаването на публичен

 

регистър на хранителните добавки е друг трети акцент в задачите, които са си поставили експертите от клъстера.

Проблемът е, че в момента не се знае какво точно съдържат те, обясни неговият председателят на Кристина Ескенази. Така на практика хората не знаят какво купуват, а същевременно хранителните добавки са обект на голяма реклама. Някои продукти могат да бъдат дори опасни.

 

Така например на пръв поглед безобиден

 

чай от билка имало риск да доведе до аритмия, даде пример Кристина Ескенази и добави, че имало случай на фирма, която 18 години не била проверена нито веднъж. Затова е важно да се знае точния състав на хранителните добавки, както и кой го следи и проверява. Експертите от здравния клъстер ще обсъдят идеята си с производители, вносители, РЗИ, както и двете отговорни по темата министерства – здравното и земеделското. Има много добри европейски практики, които биха могли да бъдат приложении тук, каза от своя страна съпредседателят на клъстера Димитър Димитров.