Планове

Kaртографират лаборатории у нас

12-06-2019 14:48
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Kaртографират лаборатории у нас Публичен регистър на хранителните добавки и лиценз на биотехнологичните лаборатории у нас искат от Здравния клъстер
Сертифициране на биотехнологичните лабораториите, картографиране на възможностите за предклинични изпитвания и създаването на публичен регистър на хранителните добавки. Това са приоритетните задачи на Биотехнологичния и здравен клъстер в България.
Голяма част от бизнеса у нас ползва чужди лаборатории, защото нашите нямат необходимите лицензи за определени тестове и изследвания. Именно затова експертите от клъстера искат да променят тази тенденция. Университетските ни лаборатории също нямат правни регулации. „Ще дам пример, регулацията за ДНК проби е от 2005-а година. До 2019 г. технологиите доста са напреднали", каза Кристина Ескенази, председател на Биотехнологичния и здравен клъстер в България .

 

Приоритет е и картографирането

 

на възможностите за предклинични изпитвания за лекарства от 1 до 4 фаза. "В международен мащаб това е добре развит бизнес. Ние имаме потенциала, имаме лаборатории, университети, учени. Но те стоят скрити и поотделно", коментира Кристина Ескенази. Идеята на експертите да се идентифицират лабораториите у нас и да се знае коя какви изследвания може да извърши и какъв обем работа да поеме. Впоследствие всичко това ще се представи като

 

бизнес модел на големите фарма-компании,

 

като целта е да се привлекат инвестиции у нас. Амбицията на Биотехнологичния и здравен клъстер в България е да заложат биотехнологичния сектор у нас като топ-аутсорсинг дестинация. Те са си поставили за цел и широко сътрудничество с компаниите и медицинските университети у нас и биологическите факултети. „Една от целите ни е да скъсим разстоянието наука и общество", каза Кристина Ескенази. Тя добави, че включително смятат да

 

поддържат контакт с наши учени от чужбина

 

и да им дават информация за възможностите за развитие у нас. В тази връзка е основано и Сдружение на българското бионаучно общество. То обединява българските студенти областта на медицината и биотехнологиите в света. „Те дори не знаят, че тук има компании, които могат да предоставят много добри условия за работа със достойно заплащане. Искаме да им разкажем какво има тук и ако имат желание да се върнат", каза още председателят на клъстера.

 

Регулацията и създаването на публичен

 

регистър на хранителните добавки е друг трети акцент в задачите, които са си поставили експертите от клъстера.

Проблемът е, че в момента не се знае какво точно съдържат те, обясни неговият председателят на Кристина Ескенази. Така на практика хората не знаят какво купуват, а същевременно хранителните добавки са обект на голяма реклама. Някои продукти могат да бъдат дори опасни.

 

Така например на пръв поглед безобиден

 

чай от билка имало риск да доведе до аритмия, даде пример Кристина Ескенази и добави, че имало случай на фирма, която 18 години не била проверена нито веднъж. Затова е важно да се знае точния състав на хранителните добавки, както и кой го следи и проверява. Експертите от здравния клъстер ще обсъдят идеята си с производители, вносители, РЗИ, както и двете отговорни по темата министерства – здравното и земеделското. Има много добри европейски практики, които биха могли да бъдат приложении тук, каза от своя страна съпредседателят на клъстера Димитър Димитров.



Уникална операция в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Уникална операция в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Отстраниха тумор с тегло над 1 килограм от мозъка на 41-годишен пациент
Компютър помага на деца с увреждания

Компютър помага на деца с увреждания

Технологията позволява да се ръководи с поглед, обясниха от Фондация "Асист"
Иновациите в онколечението удължават живота

Иновациите в онколечението удължават живота

Близо с 80% е увеличена 10-годишната преживяемост на пациентите с тази диагноза
Каска може да замени химиотерапията

Каска може да замени химиотерапията

Резултатите ни показват завидна успеваемост, призната и от западните клиники, каза доц. Васил Каракостов
Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

Злокачественото хематологично заболяване вече не е присъда

10.5% от българите възприемат злокачествените заболявания на кръвта като лечими, a симптомите на онкохематологичните заболявания не са ясни за населението. Това стана ясно при скорошно проучване по темата. Какво е характерно за тази диагноза, какъв е напредъка на лечението, попитахме д-р Бранимир Спасов, директор на НСБАЛХЗ в София.
Какво е бъдещето на терапията при ревматоиден артрит?

Какво е бъдещето на терапията при ревматоиден артрит?

Досега няма намерен медикамент за РА, което завинаги да го излекува, казват от Асоциацията за развитие на медицинската общност
Представят модерни методи в неврохирургията

Представят модерни методи в неврохирургията

На конференция в Правец ще обсъждат терапията при глиални тумори и други ракови заболявания
Награди за иновативни проекти

Награди за иновативни проекти

Остават още 13 дни за кандидатстване, напомнят организаторите
България в MEGA, но няма база от геномни данни

България в MEGA, но няма база от геномни данни

Англия има на базата на геномна информация от 100 000 души, каза Боги Елиесен от Копенхагския институт по прогностични проучвания
Изследваме иновативно автоимунни заболявания

Изследваме иновативно автоимунни заболявания

Сред първите 14 в света сме по този показател, показват данните от научен форум в Дрезден
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ноември 2019