Високият холестерол не боли, но убива

Холестеролът всъщност е вещество, което организмът произвежда, защото му е необходим. Без него не може да се живее, тъй като мембраните на всички клетки са всъщност холестерол. 85% от този, който имаме в кръвта си се

Визитка Доц. Пламен Попиванов завършва медицина през 1979 г. в МУ-София. Специализира в СССР, Китай, Франция. В момента е началник на Отделение по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на УМБАЛ "Александровска". Главен асистент към Катедрата по вътрешни болести на МФ при МУ-София и член на Комисиите за лицензиране по ехография и биопсия на щитовидната жлеза и по клинична дензитометрия към МУ – София. Секретар на Българското дружеството по клинична дензитометрия Външен експерт по ендокринология и метаболизъм при НЗОК и към Националния съвет по цени и реинбурсиране. Има 78 научни статии в български и чуждестранни списания.

произвежда от черния ни дроб, обяснява специалистът. Вече произведен, той отива в периферията при мускулните и сърдечните клетки, които имат нужда от него. По пътя му из тялото ни, организмът си взима където, колкото му трябва, а останалото се връща в черния дроб. От там той отделя излишното през жлъчката в червата откъдето го изхвърляме. Това е нормалният цикъл, който се случва в организма при здрав човек. Хората с FH обаче не са в състояние да преработят холестеролът, който телата им призвеждат, което с течение на времето води до запушване на артерии на сърцето и мозъка, а от там и до инфаркт или инсулт.

Фамилната Хиперхолестеролемия е наследствена, затова сърдечно съдовите заболявания могат да се проявят още в много ранна детска възраст, обяснява доц. Попиванов. Носителите на тази болест често дори не знаят за това, но може твърде рано да получат инфаркт или инсулт, а понякога и по повече от един преди фаталния изход. При мъжете с FH възрастта, на която се случват такива инциденти е 35-40 години. Тъй като женските полови хормони пазят кръвоносните съдове, при дамите с тази диагноза възрастта за инфаркти е по-висока 45-55 години. А без фамилна обремененост критичната възраст е след 60 години, когато падне нивото на половите хормони и започне развитието на атеросклерозата, казва още специалистът.

Фамилна Хиперхолестеролемия е една относително рядка болест, но дава около 12% от инфарктите в България. У нас от нея боледуват около 25 хиляди души, но диагностицирани са едва няколко хиляди, споделя доцентът. Тъй като холестеролът не боли, а здравната ни култура не отговаря на едно европейско ниво, болеста обикновено се диагностицира едва след като пациентът преживее инфаркт или инсулт. Чак тогава започва и лечението за понижаване на холестеролът, допълва още специалистът.

FH се лекува основно със статини, които са евтин медикамент. Те могат да свалят 50% от холестерола. Друго лекарство понижава произвеждания от организма холестерол с 15%. Ако по някаква причина медикаментозната терапия не е достатъчна се прилага и най-новото лечение с така наречените биологични средства, обяснява доц. Попиванов. Те представляват моноклонални човешки антитела, които отиват до клетките и изкарват на повърхността им повече рецептори за холестерол. Например, ако при здравите хора рецепторите в една клетка са около 20, при тези с FH са 10. Антителата се вкарват в организма с инжекции, които се правят периодично, допълва още специалистът.

„На практика в света няма холестерол, който да не може да бъде нормализиран до нива, в които да не води до риск от инфаркти и инсулти. Единствените тежки случаи са при наследена FH и от двамата родители. Тогава лекарствената терапия не помага, единственото, което можем да направим е трансплантация на черен дроб. Някъде около 6 деца годишно се диагностицират с това заболяване." – споделя доц. Пламен Попиванов.

Терапията обаче не се изчерпва само с медикаментите, които да контролират холестерола. Здравословният режим на хранене при хората с FH е не само препоръчитерен, но задължителен. Това означава да се консумира по-малко мазно и алкохол. Цигарите също са изключително вредни и по отношение на холестерола, обяснява доц. Попиванов. Различните окиси, които внасяме с дима го окисляват и променят. Така, когато чрез кръвта стигне до рецепторите на клетките, те не могат да го познаят, следователно организмът не може да го използва. Той се връща в черния дроб, който обаче също не го разпознава и не го приема обратно. Така холестеролът започва да циркулира в организма и да се натрупва в съдовете. Това всъщност води до появата на атеросклерозата, която е болест на натрупване. Така с времето натрупания холестерол запушва съдовете и може да образува тромб, който да ги затвори изцяло, което всъщност е инфаркт и инсулт.

Здравословното хранене, което пази съдовете здрави и намалява риска от инциденти е важно за всеки един човек. Холестеролът в кръвта и на най-здравите хора се повишава, когато ядат повече мазно, когато имат диабет и когато пушат. Здравословната стойност за човек, който се храни нормално, без да прекалява с нищо е под 5,2 милимола. 10-15% от него идва от храната, останалия се синтезира в организма. Ако обаче ядем повече мазно, всъщност вкарваме около 20% холестерол в организма си, така нивото му става около 6,2-6,5 милимола, обяснява доц. Попиванов. Наблюденията от практиката му обаче сочат, че тези стойности се оказват нормални за българите, които са на смесено хранене и всеки ден обичат похапват месце, сирене, кашкавал. Затова традиционната българска кухня в това отношение може би не е добър пример за следване, или поне се нуждае от съзнателно балансиране, препоръчва специалистът.

Според него по отношение на високия холестерол българското здравеопазване е концентрирано предимно в лечение на последиците, отколкото в превенцията. Въпреки че изследването е лесно и евтино, както и лечението. Неглижирането на проблема обаче води до все по-стряскащата стистика за инфарктите и инсултите у нас, значителна част от които могат да бъдат избегнати, ако проблемът се диагностицира и лекува на време, категоричен е доц. Пламен Попиванов. Според него, в това отношение е необходима само малко обществена и държавническа воля, която да постиви акцента на превенцията. При това според него той трябва да е с повишено внимание към Фамилна Хиперхолестеролемия, защото там проблемът започва от детска възраст и лечението е важно. За да се разбере обаче, че един младеж има това заболяване, преди да са настъпили фатални последици, най-важното звено в системата е личния лекар. Той трябва да може да проследи семейната анамнеза и да прецени, дали има риск детото или младежът, да е носител на FH. Ако според него такъв съществува, тоест в семейстовото има починали от инфаркт или инсулт млади мъже и жени, веднага може да се направи изследване, което да установи дали холестеролът е над нормата и ако това е така, да се започне лечение.

„В този случай не можем да говорим за липса на компетентни специалисти, които да установят диегнозата. Единственият проблем в България е, че ние нямаме насоченост, че трябва да профилактираме холестерола. А може нещата да се случат лесно, ако това се канализира с една програма и когато човек, да кажем след 25-30 годишна възраст, посети личния си лекар, той да му назначава и изследване на холестерола профилактично." – смята още доц. Попиванов.

Според него обаче, не бива отговорността да се стоварва и изцяло върху лекарите. Пациентите също трябва да имат здравна култура, да си следят показателите за кръвното, захарта, холестерола. И ако самите те имат наблюдения за ранна смърт в семействата си от инфаркти и инсулти, да се изследват без да чакат.

 

Как Финландия решава проблема   Във Финландия през 60-те години има най-много инфаркти и инсулти като причината е тъкмо високия холестерол в кръвта. Този бум е последица от замогването на държавата след Втората световна война, което довело до това жители й да могат изведнъж да си позволяват по-мазна, по-обилна храна, съответно алкохол и цигари също. Тогава държавата решава да вземе мерки и през 1972 година стартира програма, която продължава и до днес. В нея се ангажират всички публични личности, които започват кампания против тютюнопушенето и за промяна на хранителните навици. Финландските фермерите, които по това време произвеждат високо маслени продукти, са подкрепени от държавата, за да започнат да произвеждат по-нискомаслена продукция. А цялата холестеролова продукция започват да изнасят за Русия, тогава все още СССР. Държавата също така създава условия за фермерите да е по-изгодно да произвеждат плодове и зеленчуци, отколкото месо и млечни произведения. В резултат на тази програма за 45 години са намалели с над 82% инфарктите и инсултите. Важно е да се отбележи също така, че това не е струвало на държавата градниозни средства, напротив. В пъти са намалени субсидиите са произвеждащите високомаслени продукти, те са пренасочени към производителите на плодове и зеленчуци.