интервю

Джипитата получават стотинки за преглед

10-06-2019 08:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Джипитата получават стотинки за прегледСтоличната лекарска колегия обмисля в кабинетите да се сложат паник бутони за защита на колегите, казва д-р Гергана Николова
След протестите на медсестри и педиатри, правителството отпусна допълнителни пари за болниците. С тях ще могат да се увеличат заплатите на специалистите в лечебните заведения. Какво се случва в доболничната помощ, какви са проблемите там и предвиждат ли се промени, попитахме д-р Гергана Николова. Тя е член на УС на БЛС.
- Д-р Николова, започнахте ли преговорите за НРД - 2020? Имате ли яснота, какво ще искате за общопрактикуващите лекари?

- Все още не сме започнали разговорите за НРД - 2020. Наистина, допълнителните пари бяха отпуснати за болниците, а за общопрактикуващите лекари засега няма нищо ново. Но ние имаме ясни искания, които залегнаха в Обръщението на УС по въпроса за това, как биха могли да се променят нещата следващата година. В момента, в който се даде старт на преговорите, ще ги поставим отново. Засега все още работим за подписване на анекса за разпределението на парите за повишаване на клинични пътеки в неонатологията, пулмологията и някои други.

- Поискахте такса за преглед на децата, която да се покрива от здравното министерство?

- Да, искаме както в момента за пенсионерите се покрива таксата от министерството, по някакъв начин да се помисли и за таксите за преглед на децата, които да се плащат от МЗ. Не може всичко да бъде само за сметка на общопрактикуващите лекари. Педиатрите намаляват, все по-малко са и джипитата, които искат да записват деца, защото с тях се работи доста трудно. Съгласете се, че е изключително отговорно лечението на едно едномесечно бебе. Колко често лекарят преглежда такова дете, в сравнете с млад мъж на 20 години! Ние сме установили, че когато разделим капитационната сума на това, което получаваме за острите прегледи, излиза, че преглеждаме за 20-30 стотинки. Или за по-малко от един трамваен билет. Тази седмица преглеждам всеки ден деца, които трябва да контролирам, за да не ги вкарвам в болница. Сложно е да лекуваш един бронхиолит или пневмония вкъщи, което е се предпочита от родителите и намаява броя на хоспитализациите, но детето трябва да бъде преглеждано всеки ден, за да не се пропусне някакво усложнение. Не мога да му кажа - ела в понеделник и след това в петък. Преглеждам го всеки ден и за този високо отговорен труд, не получавам нито такса, нито нищо, а средно по 20 стотинки.

- Таксите за пенсионерите поне получавате ли в срок?

- Те идват много несистемно и нередовно. Сега искаме, който е освободил някого от такса, да я покрива. Предложихме и друг вариант. Има доста освободени от такса – пациентите с ТЕЛК, държавни служители, военнослужещи, полицаи, безработни, хора в социални домове. Само че аз за тях полагам същия труд, както и за другите пациенти. Да изключим труда, но консумативите - телефон, интернет, принтери, компютри, игли, спринцовки, са както за другите, така и за този болен. Така че казахме, ако не се плаща такса за този голям процент освободени пациенти, тогава нека се изчисли по някакъв начин, какви суми губи джипито. Примерно, в края на годината съм прегледала 7 000 човека. От тях 1000 са били освободени от потребителска такса. Ако приемем, че е трябвало да ми дадат по 2.90 на преглед, излиза че тези над 2900 лв. са дарение от мен към болните. Тогава нека да ми бъдат признати като благотворителност и да ги приспаднат от парите, за които плащам данък. Поне това да направят.

- Има проблеми с броя на общопрактикуващите лекари. Как да се решат?

- Намаляваме все повече и този процес продължава. Дори за София, ако погледнете здравната карта, джипитата сме по-малко, отколкото са необходими. И сега обикалят пациенти и искат да се запишат, но ние не можем да поемем повече, защото джипитата намаляваме, не стават по-добри условията за работа, има огромна бумащина. Не е приятна тази работа, не е добре заплатена и нито един от младите колеги, които завършват, не иска да работи това. Не искат 24 часа да си вдигат непрекъснато телефона, да нямат почивка, да нямат отпуска, да няма ден и нощ, събота и неделя. Да си непрекъснато на разположение, да не знаеш на колко часа работиш, да нямаш право на болничен, защото като отсъстваме, трябва някой да ни змества. И да даваш непрекъснати отчети. Ето сега за проблемите с морбили пак ние сме на топа на устата. При нас е много ниско заплащането, ние дори нямаме точна сума, която да знаем, че ще получим в края на месеца. Така стоят нещата. Намаляваме все повече и повече, и няма млади хора, които да искат да работят. Средната възраст на джипитата е 58-59 години. Представете си само след 5 години, какво ще стане! Тези, които сега вече са на 65, и ще станат на 70, колко от тях ще са работоспособни, колко ще са живи?

- Има проблеми и със специализациите на общопрактикуващите лекари. Прави ли се нещо за решаването им?

- Срещнах се с мои колеги от Сандански и региона, които не са могли да си вземат специалност. Единият ми казва: „Взел съм си всички колоквиуми, направил съм всичко, но трябва година и половина да оставя моята практика и да отида в друга, лицензирана за обучение. Само че колегата, с който се замествахме, почина и аз останах сам в едно село с 3500 души. На кого да ги оставя, за да отсъствам година и половина?". Ако някой може да отговори на този въпрос, защото аз не успях да му дам отговор.

- Лицензираните практики достатъчно ли са?

- Малко са. Има промяна в наредбата, която ще доведе до промяна и в начина на обучението. Акредитационният съвет беше закрит на извънредния събор на БЛС. Така че ще има продължаващото медицинско обучение, но тепърва предстои да се реши и да се организира.

- Вие как искате да се организира, за да могат по-лесно младите лекари да специализират?

- По новата наредба, за да можеш да специализираш „Обща медицина", трябва да те назначат в лицензирана практика. И тук, ако аз взема един млад колега, който в момента започва да специализира, трябва да го назнача в моята практика на работа, но трябва да му осигуря заплата и да му платя осигуровките. Само че аз нямам такава възможност, няма от къде да намеря тези пари.

- Имаше идея министерството да плаща заплатите на специализантите?

- Да и в момента се водят преговори, как да се осъществи това нещо. Идеята е, че ние сме малко, че няма млади хора и по някакъв начин министерството трябва да направи поне специализацията такава, че да бъде възможна. За да има някой, който да ни смени след години.

- Какви са другите проблеми, които имате и очаквате да се разрешат?

- Много са проблемите. Непрекъснато говорим за това 24-часово разположение, че трябва да се премахне. Говорим за бумащината. За това, че едно и също нещо го отчитаме пред няколко институции, а е по-добре те да имат вътрешен обмен. Отчитаме всичко, за което се сетите, като започнем от зелените рецепти, заявките на ваксини, план за имунизация за 2020 г. Кажете ми например, как мога да знам колко новородени ще имам догодина записани в практиката си?

- Има ли наложени глоби на джипита за имунизациите?

- Да, има колеги, които са глобени за непроведени имунизации, въпреки че няма работеща в момента практика, която да може да накара пациента да се ваксинират. Ето, вчера дойде едно ромско момиче на 15 години, което е бременно. Аз влизам в конфликт с родителите, че го съобщавам в Агенцията за закрила на дедето. Нали си представяте, какво се случва в кабинета ми, когато вдигна телефона, за да съобщя за него. Родителите знаят, че ще има санкции. Ние сме поставени в една такава система на произвол, в която по никакъв начин не сме защитени от това, което следва.

- А за съжаление е ясно, че следват лоши неща. След спешните доктори, вие сте най-често заплашвани от пациентите. Как се предпазвате от насилието?

- Софийска лекарска колегия има инициатива за паникбутони, които да бъдат поставени в практиките в столицата. Да се сключи договор със СОТ с всеки един от нас. В момента работим по този въпрос. Другото, което правим в Столичната лекарска колегия и се гласува на последния Управителен съвет е, да се изследват безплатно за хепатит лекарите, които са членове на СЛК. Това е професионално заболяване и сме го организирали за нашите членове. В момента ще направим поетапно изследване на всички колеги и евентуално при тези, при които се установи, че има проблем, ще започне веднага лечение. Мисля, че това е добра новина, че нещо положително се опитваме да направим за колегите. Освен това СЛК сключи договори за съвместно обучение с болница в Израел. Предстои да се сключи и друг, с болница в Истамбул. Там ще бъдат изпращани млади колеги на специализация за 10-15 дни, които след това ще се връщат и това, което са научили, ще могат да прилагат у нас. Първите, които заминаха, се върнаха със страхотни суперлативи от обучителното лечебно заведение. Хората там казаха, че досега не са имали толкова подготвени, знаещи и можещи млади хора и даже в жест на добра воля им бяха подарили техника, с която да работят. Така че можем да кажем, че българският лекар е добре подготвен и когато отиде в друга страна да специализира, получава адмирации.

- Очаквате ли да успеете в НРД 2020 да се преборите за по-добри условия на работа на джипитата?

- Това ще бъде цел на преговорите. Защото ако погледнем и СЗО, и Световната банка, всички говорят, че трябва малко да се обърне призмата и да се наблегне на първичната доболнична помощ, където да се извършват повече от дейностите, за да се намали прекомерният брой на хоспитализациите. Ако вземем пациент, на който трябва да му се направи скенер, понеже не може това да стане в доболничната помощ, трябва да постъпи за три дни в болница. Това е много по-скъпо и по-тежко, и е неприятно за пациента. Това са болнични, платени леглодни, храна и т. н. По същия начин стои въпросът и с много изследвания, които не могат да се направят в доболничната помощ. Така че трябва да се обърнат нещата, защото това не е в интерес нито на пациента, нито на здравната система. Когато правим промени, те трябва да бъдат в интерес на пациентите и на по-добрата работа. Добре е да могат да се работят в доболнината помощ и по-специализирани неща. Защо да няма право този колега джипи, който има сертификат за ехография, да извършва такива изследвания в кабинета си? А трябва да дава направление за специалист. По този начин и колегите ще бъдат подтикнати към продължаващо медицинско обучение, да се сертифицират и да могат да правят повече неща. Защо едно джипи да не може да назначи скенер, когато има всичките основания, а трябва да даде талон за невролог? Защо тази консултация да не бъде използвана в случаите, когато има терапевтичен проблем и той не може да бъде решен в кабинета на джипито? Това е едно разхождане на пациента по системата, което при всички случая оскъпява, но не подобрява здравеопазването.

- Имате ли яснота, колко процента от парите за здраве ще искате за извънболнична помощ?

- Трябва да си направим разчетите, защото в момента все още не сме наясно с бюджета. За да си направим сметка за това, което сме имали тази година и дали ще можем да го завишим за догодина.

- Ще искате ли да се повишат цените на дейностите и при общопрактикуващите лекари?

- Досега нещата ставаха, като се увеличаваше обемът. В момента искаме да кажем, че са достатъчно нещата, които вършим. Нека да видим какво можем да подобрим като цени за дейности. Лекарският труд трябва по някакъв начин да бъде остойностен. И става въпрос не само за джипитата, а за всички. При общопрактикуващите лекари искаме да се заплащат по-високо профилактичната и диспансерната дейност. Би трябвало да се увеличи капитацията, която съществува, за да може да се издържа по някакъв начин кабинета. Това са стотинки, защото ни плащат по-малко от трамваен билет за обслужването на едно бебе - 24 часа в денонощието, 30 дни в месеца. По-малко от един трамваен билет за обслужването на пациент цял месец. Така че нека се завишат поне цените на профилактичните и диспансерните прегледи. И да са на някакви реалистични цени. Не може един лекарски преглед – профилактичен или диспансерен, да струва 10 лв.



Методиката ще е с палиативен успех

Методиката ще е с палиативен успех

БЛС подписа анекса към НРД за 2018 година, в който са заложени по-високи цени на клинични пътеки за детско здраве. Как трябва да се преустрои системата, за да бъде по-добра както за пациентите, така и за изпълнителите на медицинска помощ и какво сочи анализът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2018 година, попитахме проф. д-р Григор Димитров. Той е член на Надзорния съвет на НЗОК. Главен директор в БСК и преподавател във ВУЗФ.
С този начин на финансиране стимулираме лъжата

С този начин на финансиране стимулираме лъжата

Здравното министерство обяви, че е готово с новата методика за заплатите в болниците. В момента тя се обсъжда от работодатели и синдикати, след което ще бъде обявена официално. Какво е мнението на КНСБ за нея, попитахме д-р Иван Кокалов. Той е вицепрезидент на КНСБ "Социална защита, безопасност и здраве при работа."
ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки

ИА „Медицински надзор“ с над 150 проверки

Изпълнителна агенция „Медицински надзор" започна официално работа от 1 април 2019 г., след като обедини двете досега съществуващи структури - „Медицински одит" и ИАТ. Тя ще извършва дейността на преобразуваните агенции, както и възложените ѝ от закона нови функции. Как върви работата на ИАМН и какви са пречките пред нея, попитахме Росен Иванов, изпълнителен директор на ИА „Медицински надзор".
Най-малкото ни спасено бебе е 450 грама

Най-малкото ни спасено бебе е 450 грама

Проблемите в педиатрията и неонатологията са трупани с години. След протестите на лекарите обаче се очаква поне част от тях да бъдат решени. Какво би трябвало да се направи, попитахме проф. Боряна Слънчева. Тя е завеждащ неонатологичното отделение на СБАЛГ "Майчин дом".
Реформата в спешната помощ пълзи

Реформата в спешната помощ пълзи

На 27 май Европа отбелязва Световния ден на спешната помощ.Какво се случва с реформата у нас и кои са най-тежките проблеми „на терен", попитахме д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
Бургаската болница излезе на печалба

Бургаската болница излезе на печалба

Протестите на медиците поставиха акцент върху проблемите в здравеопазването. Само за месец правителството отпусна допълнително 80 млн. лв. за сектора, обсъжда се и повишаване цените на КП. Това ще помогне ли да се вдигнат възнагражденията в болниците, попитахме д-р Бойко Миразчийски, директор на УМБАЛ Бургас.
Чуват този, който вика най-силно на улицата

Чуват този, който вика най-силно на улицата

Ниските заплати на лекари и медицински сестри предизвикаха лавина от протести. В резултат на това част от проблемите бяха разрешени. Това ли е начинът хората да си търсят правата, попитахме проф. Иван Нейков. Той е директор на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър.
МЗ бави програмата за трансплантациите

МЗ бави програмата за трансплантациите

Преди месец от здравното министерство обявиха, че двама от пациентите, които се нуждаят от трансплантация на бял дроб, заминават за Виена. Какво се случва с тях, попитахме Наталия Маева. Тя е зам.-председател на Националната пациенска организация.
Само 11.5% от парите за здраве са за децата

Само 11.5% от парите за здраве са за децата

Лекарите и медицинските сестри от столичната педиатрична болница „Проф. д-р Иван Митев" изразиха публично недоволството си от лошите условия, при които работят. Кои са най-големите проблеми пред педиатрите в страната и как трябва да намерят решение, попитахме проф. Владимир Пилософ. Той е председател на Българската педиатрична асоциация.
Реформи - след остойностяване на дейностите

Реформи - след остойностяване на дейностите

Протестите на медицинските сестри и фелдшерите поставиха на дневен ред решаването на редица проблеми в здравния сектор. Продължава дискусията и за реформите. Какви да бъдат промените в системата, попитахме проф. Генчо Начев. Той е директор на УМБАЛ „Св. Екатерина" в София.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юни 2019