Трансплантираме бял дроб до края на 2020 г.

Готова е Националната програма за насърчаване на донорството и трансплантациите 2019 – 2023 г., каза министър Кирил Ананиев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

Ананиев изброи базите, които се подготвят за бъдещите трансплантации на бял дроб. Това са ВМА, където ще отговарят за подбор на пациентите и след това за дългосрочното им наблюдение и „Св. Екатерина", където ще бъде извършено присаждането на органите.

За осигуряването на бял дроб

трябва да се погрижи Националната агенция „Медицински надзор", каза министърът. Той припомни, че засега двама души, които се нуждаят от бял дроб, са били във Виена за оценка на физическото им състояние. Не обясни обаче кога ще бъде изплатен исканият от австрийската клиника аванс от 50 000 долара и кога ще замине първият пациент.

Ананиев каза, че на 27 май „Медицински надзор" се е присъединил към европейския портал, от който можем да получим орган, ако има излишък. Активни членове в портала са 10 държави, като чрез него са осигурени 380 органи за трансплантация, 23 от тях детски, каза министърът.

Според него има финансови разчети за осъществуване на дейността по трансплантациите и те ще бъдат заложени с проектобюджета 2020 и тригодишната бюджетна прогнозна рамка. Въпреки това Ананиев не даде конкретика и по този въпрос.

Затова пък направи ретроспекция

на извършените у нас присаждания – на 1 февруари 1969 г. на бъбрек в Александровска болница, през 1986 г. на сърце – от проф. Александър Чирков в „Св. Екатерина", през 2004 г. - на черен дроб от жив донор в УМБАЛ „Лозенец" и през 2005 г. във ВМА от починал донор. Министърът каза също, че през 2019 г. у нас лиценз за извършване на дейност за донорство имат 33 лечебни заведения и 7 - за органна трансплантация. Това са „Александровска", „Св. Екатерина", „Пирогов", „Лозенец", Аджибадем Сити Клиник, Токуда, „Св. Марина" - Варна и ВМА. От 2004 до сега са направени 485 трансплантации на бъбреци, 149 – на черен дроб и 58 – на сърце.

„От 2012 до 2018 имаме относително стабилно равнището на донорството, а от 2013 дори може да се отчете напредък", заяви министърът. Но призна, че донорството у нас е все още недостатъчно. Докато в страни, в които присаждането на органи е развито, донорите са от 16 до 25 на 1 млн. население, у нас те са едва 2.28 на 1 млн. население. Другите страни, в които не е добре развита тази дейност, са Румъния, Кипър и Гърция. Като основна причина министър Ананиев посочи отказа за предоставяне на органи от страна на близките на потенциалните донори.

В проекта на Национална програма

за насърчаване на трансплантациите 2019 – 2023 г. са предвидени мерки за подобряване на процеса. Това са обучение на координаторите на донорството и предлагане на варианти за тяхното мотивиране, подобряване на работата в болниците, популяризиране процеса на донорството в обществото и сред медицинските специалисти.

Ще се проведе и Национална кампания по донорството. Изготвена е карта, която се нарича „Да, за живот". „Тя няма юридическа стойност, но в нея хората ще могат да запишат приживе, ако са съгласни да станат донори. Картата ще послужи на близките и семейството, да могат да вземат мотивирано решение, ако се случи трагичен инцидент. Тя ще се носи с документите за самоличност", поясни Ананиев.

Обмисля се също изграждане на връзки за отчитане на болниците към МЗ и НЗОК, подобряване на транспортирането на органи, 24-часова възможност за контакти между координаторите и Националната агенция „Медицински надзор".

Депутатите от опозицията не бяха доволни

от отговорите на министър Ананиев, защото в тях няма конкретика. Не е ясно например, кога България ще стане член на Евротрансплант, какви финансови средства са отделени за подобряване на донорството и трансплантологията, колко от центровете за донорство работят, каза проф. Георги Михайлов от БСП. Той поиска по-подробен отчет, който да бъде представен в здравната комисия.