Неврология

Лекуваме с тромболиза 5% от инсултите

03-10-2016 08:49
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Лекуваме с тромболиза 5% от инсултите Елиминирането на рисковите фактори ще намали случаите им с 80%, казва проф. Иван Стайков
Инсултите са социално значими заболявания, които водят до тежка инвалидизация и смърт. Лекуват ли се адекватно у нас, как да ги разпознаем, какво да правим, ако близките ни получат инсулт, попитахме проф. Иван Стайков. Той е началник на Клиника по Неврология към МБАЛ "Токуда".

- Проф. Стайков, доколко съвременно и адекватно е лечението на инсултите в България?

- Мозъчните инсулти са едни от най-тежките социално-значими заболявания. Те са втората основна причина за смъртност сред 235 заболявания, третата водеща причина за намаляване продължителността на живота, третата основна причина за инвалидизация в световен мащаб. Според световната здравна организиция в света на всеки шест секунди един човек умира от мозъчен инсулт, а един от всеки шест човека ще преживее мозъчен инсулт през своя живот. В Европа на всеки двадесет секунди един човек преживява мозъчен инсулт. Както виждате статистиката е зловеща.

Съвременното лечение на исхемичните мозъчни инсулти направи много голяма крачка напред през последните 15-20 години. Създаден беше медикамент, който може да лизира, тоест да унищожи кръвния съсирек, предизивикващ исхемичния мозъчен инсулт. Тази терапия се провежда и в България, но процентът на лечение на мозъчните инсулти по този съвременен начин е все още нисък и е под 1 процент от всички исхемични инсулти. От друга страна се доказа, че при нелекуваните с тромболиза пациенти всяка минута след началото на инсулта загиват около 2 милиона неврона в засегнатата зона. Тромболитичното лечение създава възможности за намаляване на исхемичната зона и спасяване на тези неврони. С помощта на мащабни проучвания се доказа, че ранното лечение се съпровожда със значително по-добри резултати и терапевтичният прозорец за провеждане на това лечение е само 4 часа и половина, след началото на инсулта. Колкото повече се забавя началото на тромболитичното лечение, толкова повече пациенти загиват или остават инвалидизирани. Тези факти бяха достатъчни, за да се изведе правилото – „time is brain" /„времето е мозък"/.

- Под 1% от пациентите получават това лечение, защо са толкова малко, какво става с останалите?

Визитка

 

Проф. Иван Стайков е завършил медицина в МУ - София през 1988 година с отличен успех. До 2006 г. работи в Клиниката по неврология - нервно-интензивно отделение в УМБАЛ "Царица Йоанна". След това става началник на Клиниката по Неврология към МБАЛ "Токуда"
Научните му интереси са в областта на мозъчно-съдовите заболявания, интервенционалната неврология, спешната и интензивна неврология, мултиплената склероза, болестта на Алцхаймер. Има над 130 научни труда, между които 3 монографии, 11 публикации в престижни международни научни списания. Над 170 цитирания в престижни български и международни научни списания.

- Средно в Европа около 3 - 4 процента от инсултите получават тромболитично лечение, но има страни като Германия, където този процент достига до 20-25%, така е и в Скандинавските страни.

През 2014 - 2015 Токуда болница, в частност клиниката, която ръководя, участва в международен проект „Quick" /бърз/, в чиято основа беше залегнало намаляване на смъртността при пациентите с мозъчен инсулт и подобряване на изхода от тяхното лечение чрез скъсяване на времето, необходимо за прилагане на тромболитично лечение. Мотото на проекта беше, че всяка секунда е от значение за възстановяване на пациентите. В момента европейските времеви препоръки при лечение на остър инсулт са насочени времето от довеждане на пациента в болницата до времето на извършване на всички диагностични процедури и започване на тромболитичното лечение да бъде скъсено на 1 или под 1 час, като съществуват строги критерии и множество диагностични процедури, които трябва да бъдата направени преди да се започне лечението. Участието в този проект ни помогна да изградим много добра организация за скъсяване на времето на реакция след пристигане на пациента в болницата, написахме протоколи за всяка процедура, отразяващи движението на пациента по минути след пристигането му в спешно звено и осъществихме тясно взааимодействие между структурите, които участват в диагностичния процес като спешно отделение, клинична лаборатория, образна диагностика, аптека, клиника по неврология и др. Те в момента работят като единна система, осигурявайки най-добрата и най-бърза за пацииента диагностика и лечение. Резултатите не закъсняха: скъсихме времето от довеждане на пациента в спешно отделение до прегледа от невролог на 5-6 минути, съкратихме значително времето от идването на пациента до получаване анализа на кръвта, както и пътя на пациента от вратата на болницата до осъществяването на образно изследване /компютърна томография, магнитно-резонансна томография, ангиография/. Последният ни анализ показа, че между 85 и 90% от всички наши пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт, са тромболизирани в рамките на 1 час или под 1 час, след идването им в болницата, което е огромно постижение и покрива европейските норми. Този показател беше и един от качествените ни показатели за международната акредитация - JCI, която получихме през 2015 г. Успяхме да осъществим и добро взаимодействие с бърза помощ. За 2015 г. нашата клиника е лидер за България по отношение лечението с тромболизиращ медикамент, резултатите са изключително добри, като голяма част от пациентите ни са напълно фунционално възстановени, а не инвалидизирани.

- Каква част от пациентите ви с исхемични инсулти са били тромболизирани?

- Около 5% от всички пациенти с исхемичен мозъчен инсулт, хоспитализирани при нас получават това лечение или практически всички, които са дошли до 2-3 час след началото на инсулта и отговарят на критериите за тромболиза. Без значение в коя част на денонощието са пристигнали, тъй като работим на принципа – 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. С този процент на тромболизирани пациенти дори надвишихме средноевропейските показатели. Рецептата за този висок процент е в стройната организация и тясна колаборация между отделните екипи. Ефикасното съвременно лечение на исхемичните инсулти е трудно, изисква екипност и голяма отдаденост 24 ч. в денонощието.

- Каква част от пациентите с инсулти идват с линейки, каква част пристигат при вас със собствен транспорт?

- Направихме този анализ и се оказа, че около 50% от пациентите, на които провеждаме тромболитичното лечение идват сами. Тоест голяма част от пациентите вече са запознати и знаят какво представлява мозъчния инсулт и реагират бързо. Това е благодарение на множество обучителни презентации и активности за информиране на хората с рискови фактори и техните близки.

- Кога какво лечение се налага при инсулт?

- Както споменах, острият исхемичен инсулт се лекува чрез интравенозна тромболиза, но понякога се налагат и други варианти на лечение, като интраартериална тромболиза, механична тромбектомия или тромбекстракция. При мозъчните кръвоизливи, дължащи се на аневризмално разширение на съда или на артерио-венозна малформация, се осъществява ендоваскуларна облитерация на разширението или малформацията.

- Как може да се увеличи броя на хората, които получават адекватно лечение при исхемичен инсулт?

- Чрез подобряване организацията на този процес и съкращаване на времето за поставяне на тромболитичния медикамент. Това включва много добра колаборация между отделните стректури, необходими за диагностиката и лечението на това състояние, чрез засилване информираността на пациентите през медиите, че инсултът е спешно състояние, подобно на сърдечния инфаркт. Знанието, че интравенозната тромболиза, приложена до 4.30 часа след началото на симптомите, може да подобри значимо изхода от заболяването, е много важно. За съжаление вече е известно, че след този терапевтичен прозорец, тромболизата не е ефикасна.

- Кои са симптомите на исхемичния инсулт?

- Исхемичният инсулт е остро състояние, което настъпва за съжаление внезапно. Най-често пациентите изпитват слабост в левите или десни крайници в зависимост от локализацията на инсулта, внезапно изкривяване на лявата или дясна лицева половина, внезапна загуба на говор, спиране на възможността за разбиране или и двете. Внезапен световъртеж с гадене, повръщане и силно главоболие могат да бъдат симптоми на мозъчен кръвоизлив.

- Какво се случва с хората, които получават исхемичен инсулт, но не получават тромболиза?

- Тези пациенти изпускат златната възможност да бъдат лекувани. Крайният изход зависи от тежестта на инсулта – лек, среден и тежък. За съжаление инсултът е сред най-инвалидизиращите болести. Той е психологически бич не само за пациента, но за неговото семейство. Трябва да бъдат премахнати основните рискови фактори.

- Кои са рисковите фактори?

- Основните рискови фактори са повишеното кръвно налягане, захарният диабет, тютюнопушенето, предсърдното мъждене, дислипидемията, заседналият начин на живот и др. Съществен рисков фактор е и съннната апнея, тоест спиране на дишането по време на сън, което увеличава с около 2.5 пъти възможността за получаване на на инсулт. В нашата болница сме изградили специална лаборатория за диагностика и лечение на нарушенията на съня. Според световните експерти, ако рисковите фактори се премахнат, мозъчните инсулти могат да се намалят с 80%. Всички изредени по-горе рискови фактори водят в различна степен до увеличаване възможността от получаване на мозъчен инсулт и всички те могат да бъдат повлияни чрез съвременната медицина. Необходима е профилактика.



Инсултът вече се лекува и до 6-тия час

Инсултът вече се лекува и до 6-тия час

Варна е един добрите примери при модерното лечение на инсулт. Как се постига синхронът между "Спешна помощ" и болниците? И какво не достига, за да бъдат спасени още пациенти? Отговаря д-р Мая Рашева.
Има живот и след инсулта

Има живот и след инсулта

5 жертви на болестта доказват, че няма невъзможни неща
Рискът от инсулт е по 5 при предсърдно мъждене

Рискът от инсулт е по 5 при предсърдно мъждене

Всеки трети с предсърдно мъждене не предполага, че има ритъмно нарушение. Кои са рисковите фактори за "отключването" му и как се лекува? Разкрива председателят на Лигата по хипертония проф. Светла Торбова.
Гърчове предсказват инсулт

Гърчове предсказват инсулт

Времето между пристъпа и мозъчния удар е средно 4 години, показват данните на шведски учени
Инсулт заплашва пищните момичета

Инсулт заплашва пищните момичета

Рискът от предсърдно мъждене при едрите дами е 3 пъти по-висок, алармират учени от Гьотеборг
Безсънието „буди” инсулт и инфаркт

Безсънието „буди” инсулт и инфаркт

Трудното заспиване вдига риска от сърдечно-съдови заболявания с 27 на сто
Нека тромболиза да се прави и над 75 години

Нека тромболиза да се прави и над 75 години

Защо инсултите у нас се лекуват трудно – въпреки добрите лекари и модерните терапии? Кои са най-слабите „звена" по пътя от първия симптом до спасителната инжекция? И химера ли ще остане профилактиката на инсулта? Отговорите дава доц. Мая Дановска.
Даваме 40% по-голям шанс на сърцето без цигари

Даваме 40% по-голям шанс на сърцето без цигари

66 на сто българите си отиват от инфаркт или инсулт, а в 80% от случаите причина за това става високото кръвно налягане. Как да опазим артериите си преди да са се разболели? Вижте отговорите.
 Инсултът връхлита като неканен гост

Инсултът връхлита като неканен гост

Защо инсултите се подмладяват и умножават? Докога пациентите, лекувани с модерната тромболиза ще се броят на пръсти? И панацея ли е тя? Отговорите дава неврологът д-р Анна Руменова.
„Александровска” с нов център за инсулт и инфаркт

„Александровска” с нов център за инсулт и инфаркт

Стартира на 25 март, основателят на HISPA проф. Ташич идва специално

Всичко за
инсулта

 

 

Инсултът е изключително спешно състояние, което изисква незабавна реакция от страна на близки и лекари. Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на инсулт, какво трябва да знаете за това състояние, може да научите тук. Това е съвместен проект на Clinica.bg и Българското дружество по неврология.

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Какъв ще е ефектът от връщането на чекирането с лични карти в болниците?

Юни 2017