Вечно търсещият създател

Спас е роден в София, но детството си прекарва в град Септември, и уточнява че това е единственият град с име на месец. Майка му е фармацевт, а баща му е човек, който разбира от бизнес и предприемачество. Спас е от децата с вечно отворени и жадни за знания очи. Такъв е и като ученик. Влече го биологията и става лауреат на национални олимпиади. После печели победи и зад граница, пак по биология."Малко съм от тези медалистите- читанки", шегува се той.

 

Записва медицина в МУ- София

И ако за научната насока гените на майка му са изиграли водеща роля, то за избора на професионална реализация печелят тези на баща му. Защото д-р Спас Керимов днес, не работи като редови лекар, а се занимава с наука. Още като студент открива, че медицината може да е полезна и на друг терен, не само в болниците. Така се ражда идеята за първия биопринтер у нас. През 2015 година, когато е студент в трети курс създава Асоциация на Студентите Изследователи. Това е времето и когато се ражда идеята за ново научно начало, биопринтирането. Заговорници по темата са Спас, Радостин Стефанов и Розалия Циканделова. Тримата са изкушени да направят крачка във времето. Така създадат първият биопринтер у нас. „Това е моментът, когато Принтиво, започна да живее в съзнанието ни", казва Спас Керимов

и представя съмишлениците си

Радостин е инженер. Той беше най-запален от идеята и създаде Адам- биопринтера. А Розалия е биолог. Тя пък създаде биомастилото, разказва Спас. Така се оказва, че година след това, през 2017-та Принитиво вече започва да диша. Това е времето, което Спас е започнал да се вълнува от темата за безсмъртието и за биологично удължаване на живота."Тези трансхуманистични идеи, да обезсъртим човешкия род, не бяха популярни тогава в България. Но набираха голяма популярност в САЩ , а аз бях любопитен ", обяснява той. Това предопределя и научните им търсения. Разказва, че до момента са експериментирали в превръщането на стволови клетки в различни тъкани. Спас се надява до края на годината да успеят да изпринтират една годна и свойствена костна тъкан. Разказва, че работят с много биомастила и с много видове клетки.

За да се случи това, обаче са нужни сериозни

средства. Разчитат на частни инвестиции. С тях не просто работят, а издържат и екип от 11 души. Споделя, че му е приятно да дискутира с родителите си същността на работа си. Най-вълнуващи се оказват разговорите за биоетичните аспекти на заниманията му. А родителският прочит на случващото е особено отрезвяващ за него. „Защото те разглеждат технологията малко по-предпазливо от мене", уточнява Спас. Макар, че създават изкуствени клетки, нито Спас, нито колегите му се чувстват като Богове. Медицинската общност приема нееднозначно начинанията им, доверява той. „Едни очакват с голямо нетърпение, какво ще се случи. Има ентусиасти, които искат и те да се включат още сега. Да помагат и да остойностяват. Няколко частни клиники вече имат интерес за партньорства с нас. Но зад всяка радикална идея има и скептици", честен е медика.

Надежда им е да създадат костна тъкан

която обаче, няма да се ползва в трансплантлогията. Нейното място ще е друго, платформа за изследване на нови лекарствени молекули, вместо да бъдат изследвани върху животни, обяснява Спас. Смята, че родителите му, не просото са му дали най-ценния житейски урок, те са му показали, че трябва да дава свобода на съзнанието си. „Пълната свобода на съзнанието го прави равно отдалечено от всички възможности. Само така имаш силата да създадеш всичко", уточнява той.

Десетки са учените, на които се възхищава. Освен тях възхищение изпитва и към редица литературни герой, казва младия учен. Една от настолните книги, която често прелиства е „Майсторът и Маргарита" на Булгаков. Денят на Спас Керимов започва преди изгрев слънце. Първите часове са посветени на планиране и подреждане на съзнанието, казва той. По обедно време, вече е готов и за уговорените срещи. Казва, че обича да работи, затова от година и половина не си е взимал почивка. Ежедневните задачи определя като разтоварващи, макар да признава, че са комплексни и сложни. Питам го как вижда обаче истинската почивка. Отговаря ми- „в самота". И уточнява, че за нея е нужно място, което е създадено за съзерцание.

Най-много му пасват източните философии

Казва, че ги разбира и ги следва. Вярва в абсолютното спиритуално начало на човека и не се определя като религиозен, а като вярващ човек. Спас Керимов е от щастливците, които следват мечтите си, вярват в успехите си и държат за ръка любовта си.