Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

Насочва се към медицината отново от любопитство

Иска да научи как функционира човешкото тяло и какви са пътищата да му се помогне. Разказва, че дори по време на следването си не се е задоволявал само с фактите, търсил е причинно следствените връзки на нещата. Така например когато е срещал човек с температура, кашлица и промени в рентгенова снимка, не приемал, че това е пневмония, а се е питал защо се е покачила температурата на този пациент и какво би могло да пречи на рентгеновите лъчи да преминат през белия дроб.

Студентските години на д-р Симидчиев

се увенчават с диплома от Медицинския университет, златен медал и две малки деца вкъщи. Така младият медик е трябвало да мисли, не толкова за елитна специалност и кариерно развитие, а за работа, която да е близко до семейството му. Първото му работно място се оказва болницата за туберкулозно болни в Перник. Там открива и любовта си към белия дроб, превърнала се впоследствие в поход за неговото здраве.

Точно в този момент се обявява и конкурс

за Университетската болница по белодробни болести. Конкурсът е за асистент във Функционалното отделение. Спечелва го и започва да се занимава с дейност, която отговоря точно на начина му на мислене и на логическата структура в подхода му към нещата в медицината. Сериозната му ангажираност в областта на фукционална диагностика на дихателната система, започва така. А когато съдбата му раздава точните карти, той излиза победител в играта. Има работа, която харесва и която помага на хората, но и шанс да подреди живата си различно.

Ако навремето, за да издържа семейството

си и за да е по-близо до него попада в пернишката туберколозна болница, така когато е утвърден пулмолог, се налага да тръгне по друга професионална пътечка. „Синът ми искаше да кандидатства в чужд колеж в София", казва той. Таксите, на който обаче се оказват колкото половин-годишната му заплатата на доктор в държавна болница. Така приема предложение и започва рабата в компания свързана с фармаиндустрията. Благодарение на дейността му в нея и на екипа, с който работи  днес пациентите с астма и ХООБ у нас се лекуват така, както се лекуват тези болни в напредналите страни в Европа, казва д-р Симидчиев. Работата в тази компания го изстрелва и зад граница, в Канада. Там той се среща с каймака на специалистите занимаващи се с белодробната наука в света. Това е времето, в което на доктора обаче, му домъчнява за мисията да лекува белите дробове на обикновените българи.

Връща се отново у нас, където го чака медицината


и пациентите му. Започва работа в Медицинския институт на МВР. От тогава до сега се занимава с функционална диагностика на дихателната система. Областта, в която д-р Симидчиев не просто гори, а твори. Знак за което е поредната му мисията, да въведе индивидуално белодробно число. Нещо, което до този момент е малко познато като подход в медицината у нас. А е важно защото, само така всеки може сам да се грижи и да проследява качеството на белодробното си здраве. Причината да го направи е увереността, че към всеки пациент трябва да се подхожда индивидуално. Затова резултатите от фукционалното изследване на дишането, показващи до колко е увреден белия дроб, също не бива да се вкарват в рамките на таблици, отчитащи параметри без индивидуалност.

Д-р Симидчиев мечтае да може да направи така,

че колегите му бързо да стигнат до правилната диагноза, а пациентите пък бързо да бъдат лекувани. Разказва, че в медицината приоритет, който от години се налага е сърдечно-съдовото здраве. Но покрай това се пропуска, че белият дроб е орган от първостепенна необходимост, за живота на човека. "За да може да съществуваме ние трябва да поемаме кислород от околната среда. Входната врата, чрез която поемаме този кислород е белият дроб." Това е единственият вътрешен орган, който ежеминутно е в контакт с околната среда. Така се ражда идеята, белият дроб да заеме своето подобаващото място не само в медицинските среди, но и в обществото, като цяло. С каузата се заемат няколко съмишленици и така основават Сдружението „Въздух за здраве". Защото всеки трябва да знае, че независимо как работи сърцето или черния дроб или бъбреците ако не можем да дишаме, всичко останало отстъпва на заден план.

Д-р Симидчиев казва, че

често среща хора, които не обръщат достатъчно внимание на белодробното си здраве. Пушат цигари, наргилета, кашлят, а на пулмолог не ходят. По думите му кашлицата вече е късен симптом на увреда на белия дроб. За да се появи тя, трябва да се увредят няколко защитни линии преди това. Увредата на белия дроб  протича в ранните фази неусетно, а когато се появи кашлицата и задуха, тогава може 50% от фунцията на този орган вече да е унищожена, казва специалиста. Белият дроб не се възстановява.

Веднъж увреден то е завинаги

Единственото, което могат лекарите, в този случай да направят е да забавят скоростта, с която той продължава да се уврежда. "В момента се водят полемики за и против тютюнопушенето на закрито, вместо да се водят такива за или против тютюнопушенето въобще", казва медика. И обяснява, че дебелината на алвеолите, онези малки торбички, чрез които успяваме да поемем кослород са  едва два пъти по-дебели от дебелината на стената на сапунен мехур. Те трябва да бъдат толкова нежни, за да може кислорода да се резорбира през тях, но бидейки толкова нежни те се увреждат много лесно, когато ги подлагаме на замърсен въздух и цигарен дим. По думите му ние имаме бял дроб, който да ни стигне за 100 години живот, но ако го подложим на такива изтезания, той ще ни стигне едва за 50-60 години. Надява се това знание да достиге до съзнанието на всеки, в името както на личното, така и на общественото здраве.

Неговите житейски уроци са били няколко

Получил ги е в различни етапи на израстването си. Най-ценният е, че няма нищо по-удовлетворяващо от това да можеш да работиш с екип от съмишленици, преследвайки обща цел. Само екипите могат да променят света, казва той и добавя, че индивидите никога не могат да постигнат чак такива драматични промени. От родителите си е научил, че истинският смисъл на живота е в общуването и помагането на хората. Не може да занесем нищо в отвъдното, по пътя натам, обаче може да оставяме любов и приятелски протегнати ръце, категоричен е той.