Психомоторика срещу стеснителност

Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com

При здрави малчугани психомоториката подпомага развитието на детето и работи за по-добро времево-пространството ориентиране, въздейства и върху тонуса и моториката на тялото като цяло.

Но психомоториката може да бъде полезна и при деца с умствена изостаналост или синдром на Даун. Целта е увреденото дете да опознае по-добре тялото си, да го почувства и да овладее движенията си, за да може да се ориентира и справя и в реалната среда край себе си. 

Методът на психомоториката по своята същност представлява игра в стая с меки елементи в различни форми, които наподобяват конструктор. Малчуганите могат да строят кули, къщи или каквото си пожелаят с тях, да скачат, да се забавляват – изобщо, да си измислят цял нов свят. Най-добре работи при деца до 8 години, но може да се прилага и при по-големите. Сесиите се провеждат приблизително за час, като по време на играта малчуганите се наблюдават от психолози, при което анализират до колко негативните емоции надделяват в тяхното поведение. При необходимост след това може да се работи самостоятелно с малките, но и с родителите.

Как действа терапията?

Идеята на психомоториката е децата да разположат геометричните модули по-най правилния и подходящ начин, така че те да не падат и да са стабилни, а в същото време да има и достатъчно място за самите деца „вътре". Важно е също така „вътре" да има и други неща като уреди, врати, мебели. Така, ако ще строят ракета или къща, трябва да преценят колко да е висока, за да е стабилна, както и да може да я „покрият" сами.

Освен всичко останало строителството трябва да е в рамките на часа, затова децата свикват да се ориентират и във времето. Психолозите само наблюдават и не се намесват. Но децата търсят варианти за решение на проблемите си, успяват да се ориентират много бързо къде се намират те и къде - всичко останало, научават посоките, изработват си и правилно усещане за обем и съвместимост на обектите.

Когато децата усетят сигурност в заобикалящата ги среда, те започват да изпитват нужда да изпробват нови начини на взаимодействие. И когато затвърдят новото си поведение, те го изнасят и извън залата по психомоторика, обясняват психолозите.

На базата на играта дори най-свитите и срамежливи деца успяват да се сработят с връстниците си, но така, както те го усещат, за да са сигурни, че са защитени. Например ако дъщеря ви е срамежлива и не знае как да се присъедини към играта на други деца, след втория или третия сеанс по психомоторика, тя вече ще бъде дива котка, която ще ръмжи и подскача с други „животни" като нея. Това се повтаря няколко занимания, след което детето ви може да реши, че ще си построи къща, където да кани други диви котки на чай. Така през въображаемия свят момичето ще успее да преодолее срама си и притеснението си. Не след дълго ще установи, че играта с другите е по-приятна и интересна, отколкото да стоиш сама отстрани.