Университети

Мораториум върху нови университети

29-05-2019 06:03

МС ще определя минимална заплата за преподавателите, ректорите ще сключват договори с образователния министър, гласят поправки в Закона за висшето образование

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Мораториум върху разкриването на нови университети, филиали и факултети. Това предвиждат изменения в Закона за висшето образование, които МОН публикува за обществено обсъждане. Разрешени ще са само сливания на отделни структури с цел оптимизация на университетската мрежа. Промените предвиждат още въвеждане на минимална заплата за преподавателите, като размерът й ще се определя от Министерския съвет.

Ограничението върху разкриването на нови университети се предлага, след множеството критики, че 52 висши училища са прекалено много за пределите и населението на България. Те бяха както от страна на Световната банка, така и от някои представители на академичната общност у нас. „По инициатива на ръководствата на висшите училища се откриха множество нови филиали и основни звена. С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране,

се откриха и нови професионални направления

и специалности, често неприсъщи за самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същи регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други", гласят мотивите на предложените промени. Мораториумът ще важи до изготвяне на Национална карта на висшето образование, на базата на която ще се реши къде и какви висши училища да има в различните региони у нас.

Промените предвиждат и по-голям контрол

върху ректорите от страна на държавата. Министърът на образованието ще задава визия за развитието на висшите училища с конкретни цели, задачи и стратегии. Също така той ще сключва договор с университетските шефове за управление на университетите. Ректорите от своя страна ще трябва да дават ежегоден отчет за изпълнение на договорените политики, за финансовото състояние на висшето училище и т.н. Договорът ще бъде в сила до изтичне на мандата на университетските шефове.

За тях ще има и някои нови правa. Така например, ще могат да предлагат на академичния съвет разкриване, преобразуване или закриване на катедри и департаменти.

Ректорите ще имат думата и при признаването

на висше образование от чужбина при студенти, които искат да продължат обучението си в университета, който управляват. Задължително в съвета на настоятелите ще трябва да има представител на общината, а на синдикатите се дава право за членство, гласят още промените. Така броят на представителите в настоятелствата се увеличава с един до осем.

Въвежда се и минимална заплата за преподавателите, която ще се определя от МС.

Възнагражденията ще се определят според академичната

длъжност. За заплатите на ректорите пък ще има правила, разписани от министъра на образованието. Те ще регламентират обвързаността на допълнителните възнагражения с изпълнението на задачите, заложени в договорите.

Промените засягат и таксите за обучение. От такива ще бъдат освободени студенти, които се обучават в специалности, в които се очаква остър глад на кадри на пазара на труда. Разходите за следването им ще се поемат от държавата. Също така тарифите за следване

няма да може да надвишава 2/3 от средствата

за издръжка за обучение. Досега обаче този праг важеше само за диференцираните нормативи, т.е. субсидията, която държавата плаща за студент. Занапред обаче в тези 2/3 от издръжката за обучение, ще влизат и парите, които получават висшите училища за комплексана оценка за качество. Така на практика общата сума може да нарастне и вузовете ще имат възможност да увеличат таксите.

Поправките предвиждат и възможност за университетите да провеждат обучение в училищата в 11 и 12 клас. ВУЗ-овете ще имат право да сключват до две споразумения в държавни или общински школа. Обученията ще се провеждат по предмети от профилирана или професионална подготовка във втория етап на гимназията.

Друга промяна е, че занапред МС няма да определя план-приема в частните университети. Така на практика те сами ще решават колко първокурсници да приемат и няма да има нужда от съгласувателна процедура от страна на държавата.

Край на летящите професори

Поправките в Закона за висшето образование засягат и акредитацията, като се предвиждат завишени критерии. Ключова промяна е, че като членове на академичния състав на основен трудов договор, преподавателите ще могат да участва в акредитацията само на едно висше училище. Академичната общност отдавна настоява за тези промени, с които да се сложи край на т.н. "летящи професори", които работят на няколко места.

Институционалната акредитация от страна на Националната агенция за оценяване и акредитация ще (НАОА) е два вида – първоначална и последваща. Първата ще е свързана със собствеността на университета, материалната и техническа база, квалификацията на академичния състав и т.н. Втората пък ще дава оценка на отделните професионални направления по четири критерия. Скалата ще е от 0 до 10, а прагът за получаване на акредитация ще е 4. Най-строга ще е оценката при регулираните професии. При тях дори и при само един критерий да е с резултат под 4, акредитацията ще бъде отказана. Програмната акредитация ще оценява качеството на обучение и ще се прави едновременно във всички висши училища. Прагът отново ще е 4. Заложени са и по-високи оценки за университетите, от които зависи образователната степен, в която ще имат право да обучават – бакалавър, магистър и доктор. Така например само университетите отличници с оценки между 8 и 10 ще имат право да обучвават доктори. За магистърски програми прагът става 6, при сегашен 5.

Още по темата