КНСБ иска минимални европейски заплати
Като втора точка в тази директива той вижда задаването на конкретни параметри за КТД на национално ниво в отделните държави, които
да се следят отблизо от Европейската комисия.
„Ако в Западна Европа това не работи, то в нашите държави управниците имат сериозна чуваемост на всичко, което идва от Брюксел и ще изпълнят всяка една препоръка.Във всички документи трябва да залегне един основен принцип - равно заплащане за еднаква работа, според покупателната способност", наблегна лидерът на КНСБ.
Едно от предложенията на българския синдикат предвижда още в директивата да залегне и задължение за преговори по КТД в случай на подадено искане от работник и работодател.
„Трябва да стимулира държавите да ратифицират
конвенция 154 на МОТ, която ясно описва механизмите на колективното договаряне в частния сектор. Имаме да извървим дълъг път до своите цели. Само 14 държави са ратифицирали конвенция 154 на МОТ за колективното договаряне в частния сектор и това трябва да се промени. Ратификацията на този документ би била най-добрата гаранция срещу възпрепятствуването на колективното договаряне в Европа", заяви още Пламен Димитров.
Той наблегна и на идеята в бъдещата нормативна база за колективното договаряне да бъдат включени и хората, които работят в онлайн пространството.
„Така ще се гарантира, че защитата, която търсим,
наистина пада върху всички работници", посочи лидерът на КНСБ. Предстои сериозна битка и за колективното договаряне на мултинационално ниво. Засега това е трудно, защото всяка държава и всеки континент имат своето национално законодателство. „В същото време бизнесът на все повече компании става глобален и става все по-трудно да се бранят правата на работниците, които работят за тях", подчерта Пламен Димитров.
Президентът на КНСБ обяви още, че България подкрепя рамкова директива на ЕС за минималните заплати и настоява за препоръка на Съвета на ЕС за сближаване на заплатите в Източна и Западна Европа.
България е държавата в Европа с най-много жени в IT-бизнеса
– 34 на сто или всеки трети служител в тази сфера е от женски пол. Това
пък обяви пред конгреса на ЕКП Екатерина Йорданова, председател на Съюза на транспортните синдикати и член на женския комитет към ЕКП. Въпреки това общата тенденция е, че заетостта на жените в сектора на информационните комуникации и технологии (ИКТ) в Европа намалява и много от тях напускат в рамките на няколко години. Като цяло момчетата и момичетата са квалифицирани в това което правят: 93% за момчета, 92% за момичета. В същото време обаче младите мъже са много по-уверени в своите цифрови умения: 73% срещу 63% за момичетата, изтъкна Екатерина Йорданова.
Една от причините да намаляват жените е, че те склонни на работни места, където вече има хора от техния пол. Поради недостиг на жени в сектора и въпреки високите заплати, все още интересът към тези работни места е нисък и намалява.
Няма спекула в цените заради еврото
Възможен е румънски сценарий на рецесия
Отвързването на заплатите от СРЗ е належащо
Във вторник казват промените в бюджета
Правителство, синдикати и бизнес обмислят развързване на ръста на доходите, които са свързани с МРЗ и СРЗ, от ПП-ДБ ще протестират в понеделник
СРЗ се е увеличила с 14% за година
Скандал в бюджетната комисия
Заседават извънредно за бюджета днес
Доверието ни в икономиката намалява
Очакванията на потребителите са за ръст на цените и безработицата, и намаляване на дохоидте, показва наблюдението върху домакинствата на НСИ
В парламента да спрат с нападките към бизнеса
