24 май е! Честит празник на знанието!

Повече от 200 години прославяме делото на братята Кирил и Методий

Азбуката е всъщност разказ за грамотността

„Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!".

Преди повече от 200 години,

празникът на писменастта е почетен по нашите земи. В арменски летописи от началото на 19-и век е открито описание от свещеник, който пише, че през май 1803 година отишъл в Шумен „на празник на писмеността на българите". Там той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро".

24 май е обявен за официален

празник със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година. За първи път  почитта към делото на Светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се извършва в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив, но на 11 май 1851 г. - по инициатива на Найден Геров. И днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ

създава глаголицата. Тя предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело у нас. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги, като Изборно евангелие, Златоустовата литургия, Служебник, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

Първата книга на новобългарски език,

отпечатана на кирилица е „Абагар". Случва се през 1651 година  в Рим. Дело е на католическия епископ Филип Станиславов. Абагар съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер. Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи", във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. Страниците в нея са отделени в 4 колони, има и илюстрации с изображения на светци. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното в нея апокрифно послание  до Исус.
Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи, като монголците например, близо 200 милиона души пишат на кирилицата.