лица

Учителко, целувам ти ръка!

24-05-2019 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Учителко, целувам ти ръка!Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
На най-светлия празник, Деня на българската просвета и култура-24 май сме в ловешкото село Дерманци, за да ви запознаем с учителката, сбъднала мечтата си да държи малката детска ръка в първото писане на буквите. А после да закачи лентите с надпис „Отличник" на най-будните сред малчуганите. Тя е госпожа Цветелина Петрова, начален учител в Обу „Неофит Рилски".
Тук в Дерманци празниците са на почит.Те събират хората, стоплят сърцата им и карат възрастните да си спомнят, в тяхната младост, как е било. 24 май в Дерманци е специален ден. Няма къща, в която има дете, да не тръпне от вълнение, че денят на просветата отново е дошъл. Пременени с букети в ръка всички се стичат още от рано на площада, там е училището. В него се събират учениците от всички класове. После тръгва и шествието в почит на буквите. Най-отпред с ленти на гърдите са отличниците. Да ги видят всички и да вземат пример от тях. До децата редом са и техните учители. Една от тях е Цветелина Петрова. Учител е на трети клас, в който са близо 30 деца. Почти всички те са от ромски произход. „Много са ми добри децата", разказва г-жа Петрова. За нея това е трети випуск, макар че учителства вече 23 години.

 

Помни първия ден в който,

е влязла в клас, като ученичка. Шест годишното момиченце плахо е пристъпило през училищния праг. Сърцето й е биело учестено и толкова вълнение и страх са изпълвали душата й, че сълзите сами са се стичали по бузите й. В този миг, като слънчев лъч се е появила нейната учителка, Диляна Димова."Тя ме прегърна, успокои ме. После отвори моето малко сърчице към образованието, към света, към всичко. Целувам й ръка", казва Цветелина Петрова.

Така започва разговорът за мисията

на учителя. Според г-жа Петрова, ако не обичаш професията си, ако не си отдаден на просвещението, няма как да бъдеш учител.Децата днес живеят в много технологично време, казва тя. Учителят трябва да е много изобретателен, не просто да задържи вниманието им, а да отключи любопитство им, за науката. И трябва да го прави с любов. Разказва, че в нейния клас повече от децата са момчета. Това предполага сериозни усилия първо за дисциплината. После идва ред на усвояването на знанията. А когато мисията е постигната се открояват и отличниците. Казва, че винаги успява. Показват го резултатите на нейните ученици.

На 24 май цялото село вижда  

труда на учителите, чрез успехите на техните ученици събрани в летните през гърдите им с надпис „отличник". Празникът през годините е имал различен сценарии, но от няколко години, директорката Петя Кръстева решава да възстанови традицията на Кирило-Методиевото шествие. И така селото оживява, защото славата на буквите и на науката стигат до всеки излязъл на централната улица, да се порадва и да види шествието. А емоцията струи от лицата на всички ученици и учители.

 

За да стане учителка,

пръст има съдбата.Още от малка игрите, на които е играла Цветелина са били на училище. Първо куклите са били нейни ученици, после децата от махалата. А след като завършва учителския институт става учител, в училището в което тя е учила. Първата я посреща и въвежда в професията нейната начална учителка, г-жа Димова. "Благодарна съм и на директорката, която ме приобщи към семейството на учителите, защото тя беше създала прекрасен колектив, член на който станах и аз", споделя Цветелина.

Преди да влезе в Дерманското училище,

Г-жа Петрова е стажувала в града. В класа, в който е преподавала са били 36 деца, все българчета. Тези ангелчета са я накарали още повече да заобича професията и са й дали увереност, че е направила правилния избор. Когато обаче отива да работи на село вижда, че има предизвикателства, с които трябва да се справя. Първият й випуск е от 29 деца, от тях 28 ромчета. С усмивка казва, че това й е орисията да има трудни класове, но винаги да успява да извади най-доброто от всяко дете. Най-много се радва, когато вече пораснали я срещат нейните ученици и казват, че искат да станат я лекар, я учител. Защото първите, които е научила на четмо и писмо, скоро ще са абитуриенти.

Г-жа Петрова е учителка-новатор,

на миналогодишния празник на буквите е закупила със собствени средства медали на своите най-будни ученици. Хем да зарадва трудолюбивите, хем да амбицира останалите. Защото медали са нужни не само в спорта, ами и в науката, категорична е тя. Тази учебна година пък е поставила в класната стая таблото на истината. На него се записват успехите на всеки ученик по предварително зададени критерии. Който постигне целите, той грабва медалите.

В училище г-жа Петрова създава

шампиони, а вкъщи се радва на домашен уют. Дават го съпругът й и двамата й сина. Когато има време грабва четките и боичките и твори изкуство. Под четките й излизат я портрет на някой зевзек, я природна красота, която пълни сърцето. Макар, че живее в Дерманци, където са родителите и семейството й, душата й лети и към село Мадара. От там е родът на майка й. Там е минало детството й. Там е слушала приказките на дядо си за царства и принцеси. Вече ги няма близките й в Мадара, но са живи уроците им. Още в ушите й кънтят думите на дядо й: „Ти си избрала една чудесна професия. Дано изучиш повече достойни деца на България!"



Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019