Лекарите ни остаряха

Застаряването на лекарите в страната добива драматични изражения. Над 50% са на възраст над 55 години, а една трета са над 60 години. Само 5% нямат навършени 30 години, а между 31 и 45 г. са една четвърт от общия брой. Това се обяснява и с миграцията на по-младите колеги. Голяма част от тях намират реализация в Англия, Германия, Франция. Според данни на съсловната организация, през последните три години, ежегодно напускат страната около 350-400 лекари и техният брой е приблизително 90% от новозавършилите.

Причините за това са липсата на възможност за кариерно израстване, неясни правила и затруднение при специализация, невъзможност за прилагане на нови технологии в по-голяма част от лечебните заведения, с изключение на университетските болници. Тревожен е фактът за непрекъснато променящата се, често противоречаща си нормативна база. Все по-често колегите посочват като причина и отрицателното медийно отношение във връзка със съдебно недоказана вина на лекари. Не на последно място е възможността за осигуряване в развитите европейски страни на висок социален стандарт на живот за цялото семейство.

Страната ни е изложена на риск до няколко години да изпадне в тотален недостиг на медицински специалисти. Вече има области в Северозападна Българи, в Родопите, където има дефицит на ОПЛ и специалисти, с което се затруднява достъпа до медицинска помощ. Силно намалява броят на анестезиолозите, детските хирурзи, неонатолозите, педиатрите, съдебните медици и други.

Липсва интерес за специализация към някои специалности, поради финансовото им подценяване при заплащане на дейността от НЗОК. Пример в това отношение са вирусология, вътрешни болести, педиатрия, инфекциозни болести, клинична хематология, медицинска паразитология, детска психиатрия, съдебна медицина, обща и клинична патология.

По въпроса за организиране възнаграждението на лекарите в частните практики е важно да посочим, че от сумите, получени от НЗОК за извършване на дейността, се покриват всички разходи на лечебните заведения – за заплати и осигуровки, комунални разходи, хардуер, софтуер, консумативи, медикаменти, транспорт и други. От тези приходи лечебните заведения закупуват апаратура, обзавеждане, лични предпазни средства, извършват текущи и планови ремонти и т.н.

На практика съществуването на цялата система на здравеопазване (база, персонал, апаратура, консумативи) се издържа от заплащането от Касата и от директните плащания от пациентите, поради което всяко намаляване (лимитиране) на заплащаните от НЗОК дейности по пътя на скачените съдове рефлектира в увеличаване на директните плащания от пациентите.

Плащанията между работодателите и лекарите се договарят по Кодекса на труда, като вариациите в цялата страна са значителни – за лекарите се разпределят от 20 до 65-70% от сумите, получени в лечебните заведения за отчетената медицинска дейност.

Основният проблем, имащ отношение към размера на работните заплати в сферата на здравеопазването, е недофинансирането на системата с публични средства. Страната ни е с нисък БВП, едва 4% от него се заделя за здравеопазване и само 8% е размерът на здравната вноска, при 10-12% в развитите Европейски страни. В бюджета на здравната каса се заделят около 3.4 млрд. лв. и приблизително още толкова са личните плащания. Значителна част (около 50 %) от обществените средства се отделят за медикаменти за домашно и болнично лечение. По данни на Световната банка около 1.5 млрд. лв са директните плащанията от пациентите.

Към настоящия момент липсва възможност лекар да откаже лечение на пациент, каквато е предвидена в Европейските етични принципи, в Америка, както и в много други страни в Азия, Австралия, Африка. В същото време пациентите имат законови задължения, които масово не спазват - около 30-35% от работоспособното население в България не участва в солидарното набиране на средства. За всяко неблагополучие, възникнало във връзка с оказана медицинска помощ, се обвиняват лекарите. За съжаление при доказване на невинност на лекаря, това не се съобщава. Съществува дефицит на етичност от страна както на медиите, така и между лекарите.

Затова, като домакини на 23-тия симпозиум на ZEVA, искаме да предложим стартиране на международна кампания: „За да е успешно лечението, аз вярвам на своя лекар". Нека се обърнем с апел към обществеността: Да спрем съзнателно или не насажданата омраза помежду ни. Ние не сме врагове и не водим войни. Пациенти и лекари имаме еднакво силно желание и стремеж за опазване на здравето. Точно затова, нека забравим отрицанието. Подаваме ръка, за да върнем доверието в лекарите.