лица

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

17-05-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устатаЗавърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Една легенда гласи, че в името на човека е заключена орисията му. Неговото име значи царски. Казва се Васил. Но съдбата не му е отредила да царува, а да се бори всеки ден доказвайки, че победите и короните са за силните и търпеливите.Това е доц. Васил Каракостов, началникът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Иван Рилски".
Срещата ми с него започна в точно уговореното време. Веднага разбрах, че ще разговарям с човек с швейцарска точност. Оказа се и много приятен събеседник. Разговорът ни тръгна от корена на един род, в който историята е минала като ураган.
Прекършила е човешки съдби, но е изваяла духовни титани. И това никак не е пресилено.

Кръстен е на дядо си Васил,

мъдър и корав човек. От него е научил, че е важно добре да преценява хората и лесно да не се доверява. Приятелството се пече и кове като желязото, но понякога е крехко като порцелан, а хората са изменчиви като времето. Много мъдрости е научил от възрастния човек и всички те са проверени от живота. Дядото на доц. Каракостов е бил антифашист. Борил се е за идеали и за свобода. Бил е сред първите, когато е жертвал себе си, и в немилост, когато е поискал да запази дома и имота си. Предали го онези, на които е вярвал и наричал другари. Наградата за саможертвата е била унижение и тежък каторжен труд.

 

Доц. Каракостов е родом от Смолян

С усмивка разказва за безгрижните детски години. За игрите по поляните и за сигурността, която вече годините са отмили. Завършил е едно от най-реномираните училища, Политехническата Гимназия с преподаване на английски и немски език "Васил Левски" в Смолян. Там е била и първата среща с науката и с един учител, името на когото и днес помни, учителя си по биология г-н Цочев. Защото точно този човек е направил възможно една сложна материя да стане любима.

За избора на медицината

роля е изиграла и атмосферата, в която младежът е трябвало да учи уроците си. А тя е била болницата, в която майка му е работила, като старша медицинска сестра. Там в кабинета, на дежурствата на майка си, е попивал знанията и е слушал звуците на болницата. Така положеният труд и упоритостта да надскочи границите го изстрелват в Медицинския университет в Пловдив, който завършва блестящо.

Да си медик с отлична диплома

предполага по-лесно и по-добро професионално реализиране. Само, че с него не се случва така, дори напротив. Вместо работа в болница се оказова в строителството. Искал е да стане анестезиолог. Препънали са го хора тесногръди, но с власт. Плащал е за грешен прочит на историята и за името на рода си. В строителството работи година, после облича бялата престилка и в продължение на девет месеца се грижи за болните малчугани, като лекар в спешна помощ в Смолян. Споделя, че няма да забрави една грипна епидемия, в която да прегледа по 50 деца на дежурство е било нещо естествено.

Напрежението и безсънието

овъзмездява една детска рисунка, която получава като дар от излекуван пациент. На нея детето е нарисувало линейката и доктора пред нея, готов да помогне на всяко хлапе. Доц. Каракостов, казва че не се е родил със сребърна лъжичка в устата. Прочитът на биографията му обаче показва, че е постигнал достатъчно. Изградил е име, авторитет и международно признание.

За избора да бъде неврохирург

продължава разговорът ми с него. Казва, че не той е избрал неврохиругията, а по-скоро тя него. Вижда в срещата си с тази специалност някаква предопределеност. Вероятно, защото да упражняваш кралицата на хирургиите, освен познания, са нужни и чисто човешки качества, като търпение, прецизност към детайлите и упоритост, които той от малък е усвоил. Пръст в тази подготовка има занаятът на баща му - часовникарството. От него е видял, че за да се завъртят най-малките колелца е нужна сръчност, съчетана с търпение. Прецизност и увереност, че най-миниатюрните части ще си дойдат на мястото и механизмът ще заработи точно.

Следват специализации в чужбина

и шансове, които той успява да оползотвори. Става лектор и демонстратор към Европейския клон на Световната гръбначна асоциация „АОSPINE". Многобройните му специализации и преподаване в Швейцария, Германия, Холандия и Америка не променят съдбата му, да живее и работи в родината си. Казва, че е влюбен в работата си, но най-ценното нещо в живота му е семейството. Там, го чака със светнали очи малката му дъщеря, Кристина. Тежестта на ежедневието приключва, щом нейната малка ръчичка улови неговата силна ръка. Доц. Каракостов има още две пораснали деца, син и дъщеря с библейките имена, Христо и Мария. Независимо, че получават добро образование в чужбина, успешно се реализират в корпоративния бизнес в България. Никой от тях не станал медик, но е постигнал мечатата си, което кара баща им да се гордее с тях.

Разказва, че най-омагьсващи

са миговете, когато голямата фамилията се събира да слуша музика или да гледа качествено кино. Музиката е страстта на доц. Каракостов и таланта, който малката Кристина вероятно носи, защото какъвто и да е ритъмът тя винаги е в него. Джаз, рок и фънк се слушат в дома на доц. Каракостов. Оказва се, че освен меломан, той е и запален фотограф. На лентата запечатва късчета вечност от природата. Не обича да снима портрети, макар че не пропуска да запази я усмивка, я намигване на някой от близките си. Казва, че обича морето и звуците, които нашепва водата. Там предпочита да почива, не толкова в планината. Вероятно защото има повече нужда от магията на водата, която отмива и дава начало, отколкото от песента на планината, която помни и съхранява.



Духовният лечител на българите в Страсбург

Духовният лечител на българите в Страсбург

Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари

Когато математиците станат лекари

Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари  в чужбина

Ангелът на българските лекари в чужбина

Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
1 2 3 4 5 ... 17 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2020