лица

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

17-05-2019 08:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устатаЗавърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Една легенда гласи, че в името на човека е заключена орисията му. Неговото име значи царски. Казва се Васил. Но съдбата не му е отредила да царува, а да се бори всеки ден доказвайки, че победите и короните са за силните и търпеливите.Това е доц. Васил Каракостов, началникът на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Иван Рилски".
Срещата ми с него започна в точно уговореното време. Веднага разбрах, че ще разговарям с човек с швейцарска точност. Оказа се и много приятен събеседник. Разговорът ни тръгна от корена на един род, в който историята е минала като ураган.
Прекършила е човешки съдби, но е изваяла духовни титани. И това никак не е пресилено.

Кръстен е на дядо си Васил,

мъдър и корав човек. От него е научил, че е важно добре да преценява хората и лесно да не се доверява. Приятелството се пече и кове като желязото, но понякога е крехко като порцелан, а хората са изменчиви като времето. Много мъдрости е научил от възрастния човек и всички те са проверени от живота. Дядото на доц. Каракостов е бил антифашист. Борил се е за идеали и за свобода. Бил е сред първите, когато е жертвал себе си, и в немилост, когато е поискал да запази дома и имота си. Предали го онези, на които е вярвал и наричал другари. Наградата за саможертвата е била унижение и тежък каторжен труд.

 

Доц. Каракостов е родом от Смолян

С усмивка разказва за безгрижните детски години. За игрите по поляните и за сигурността, която вече годините са отмили. Завършил е едно от най-реномираните училища, Политехническата Гимназия с преподаване на английски и немски език "Васил Левски" в Смолян. Там е била и първата среща с науката и с един учител, името на когото и днес помни, учителя си по биология г-н Цочев. Защото точно този човек е направил възможно една сложна материя да стане любима.

За избора на медицината

роля е изиграла и атмосферата, в която младежът е трябвало да учи уроците си. А тя е била болницата, в която майка му е работила, като старша медицинска сестра. Там в кабинета, на дежурствата на майка си, е попивал знанията и е слушал звуците на болницата. Така положеният труд и упоритостта да надскочи границите го изстрелват в Медицинския университет в Пловдив, който завършва блестящо.

Да си медик с отлична диплома

предполага по-лесно и по-добро професионално реализиране. Само, че с него не се случва така, дори напротив. Вместо работа в болница се оказова в строителството. Искал е да стане анестезиолог. Препънали са го хора тесногръди, но с власт. Плащал е за грешен прочит на историята и за името на рода си. В строителството работи година, после облича бялата престилка и в продължение на девет месеца се грижи за болните малчугани, като лекар в спешна помощ в Смолян. Споделя, че няма да забрави една грипна епидемия, в която да прегледа по 50 деца на дежурство е било нещо естествено.

Напрежението и безсънието

овъзмездява една детска рисунка, която получава като дар от излекуван пациент. На нея детето е нарисувало линейката и доктора пред нея, готов да помогне на всяко хлапе. Доц. Каракостов, казва че не се е родил със сребърна лъжичка в устата. Прочитът на биографията му обаче показва, че е постигнал достатъчно. Изградил е име, авторитет и международно признание.

За избора да бъде неврохирург

продължава разговорът ми с него. Казва, че не той е избрал неврохиругията, а по-скоро тя него. Вижда в срещата си с тази специалност някаква предопределеност. Вероятно, защото да упражняваш кралицата на хирургиите, освен познания, са нужни и чисто човешки качества, като търпение, прецизност към детайлите и упоритост, които той от малък е усвоил. Пръст в тази подготовка има занаятът на баща му - часовникарството. От него е видял, че за да се завъртят най-малките колелца е нужна сръчност, съчетана с търпение. Прецизност и увереност, че най-миниатюрните части ще си дойдат на мястото и механизмът ще заработи точно.

Следват специализации в чужбина

и шансове, които той успява да оползотвори. Става лектор и демонстратор към Европейския клон на Световната гръбначна асоциация „АОSPINE". Многобройните му специализации и преподаване в Швейцария, Германия, Холандия и Америка не променят съдбата му, да живее и работи в родината си. Казва, че е влюбен в работата си, но най-ценното нещо в живота му е семейството. Там, го чака със светнали очи малката му дъщеря, Кристина. Тежестта на ежедневието приключва, щом нейната малка ръчичка улови неговата силна ръка. Доц. Каракостов има още две пораснали деца, син и дъщеря с библейките имена, Христо и Мария. Независимо, че получават добро образование в чужбина, успешно се реализират в корпоративния бизнес в България. Никой от тях не станал медик, но е постигнал мечатата си, което кара баща им да се гордее с тях.

Разказва, че най-омагьсващи

са миговете, когато голямата фамилията се събира да слуша музика или да гледа качествено кино. Музиката е страстта на доц. Каракостов и таланта, който малката Кристина вероятно носи, защото какъвто и да е ритъмът тя винаги е в него. Джаз, рок и фънк се слушат в дома на доц. Каракостов. Оказва се, че освен меломан, той е и запален фотограф. На лентата запечатва късчета вечност от природата. Не обича да снима портрети, макар че не пропуска да запази я усмивка, я намигване на някой от близките си. Казва, че обича морето и звуците, които нашепва водата. Там предпочита да почива, не толкова в планината. Вероятно защото има повече нужда от магията на водата, която отмива и дава начало, отколкото от песента на планината, която помни и съхранява.



Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019